Решение № 68 от 08.06.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. К., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20261850200010 по описа за 2026 година Делото е образувано по жалба на Ф. Ф. А., ЕГН**********, от гр. К., против наказателно постановление № 25-0286-000481/11.12.2025г., издадено от началник на ВПД РУ- К., към ОДМВР- С., с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева/204, 52 евро.

Твърди се в жалбата, че НП е издадено при груби процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита. Навеждат се твърдения за несъставомерност на деянието, възражение за липса на вина у жалбоподателя, за неправилно приложение на закона, както и за това, че е бил санкциониран вече за деянието.

Жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично и с упълномощен адвокат- К. Г.- САК, в проведеното съдебно заседание, като същите отправят искане за отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна – Началник РУ на К., е редовно призован не се явява и не изпраща представител, като не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, след като е подадена от лице, санкционирано с посоченото наказателно постановление и в предвидения от закона срока по чл. 59 от ЗАНН.

По същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 638, ал.

3 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева/204, 52 евро.

Санкцията е наложена въз основа на изготвен АУАН № GA 4688800 от 06.11.25 г., съставен на жалбоподателя, за това, че на същата дата, в 03,19 часа, на път в гр. К., по ул. „*“, с посока на движение от гр. М. към гр. С., е управлявал л. а марка/модел „Форд Фиеста“, рег. №СА****КХ, собственост на Л.Р.А., ЕГН**********, като на „*“ №1 при извършена полицейска проверка, е установено, че водача управлява МПС без валидна задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Извършеното е квалифицирано в АУАН като нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвиждащ: „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

По напълно идентичен начин, като обстоятелства и правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП, като е направен извод, че е извършено следното нарушение: Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

От фактическа страна съдът приема за установено, че на 06.11.25 г., в 03,19 часа, на път в гр. К., по ул. „*“, с посока на движение от гр. М. към гр.

С., жалбоподателят е управлявал л. а марка/модел „Форд Фиеста“, рег.

№СА****КХ, собственост на Л.Р.А., ЕГН**********, като на „*“ №1 е бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР К., сред които е свид. Е. Д., заемащ длъжността мл. автоконтрольор. Към този момент за автомобила, управляван от жалбоподателя не е имало валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което е било установено от служителите на МВР, съответно и е съставен цитирания АУАН, 2 в който са налице подписи както на актосъставител, така и на посочения като свидетел служител Р.Е.Т..

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с подпис от негова страна в изричната разписка за това, представляваща част от бланката, като е отбелязано изявление на водача „нямам възражения“.

Към момента на проверката – 06.11.2025 г. за автомобилът, управляван от жалбоподателя не е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Такава е била сключена след съставянето на процесния АУАН, за което е и надлежно ангажирано доказателство в тази насока. Последното обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.

По делото се установи, че на същата дата и място на жалбоподателят е бил съставен и АУАН №4688799, въз основа на което е било издадено НП№250286-000401 от 17.11.2025г. от ВПД началник на РУ- К., за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП, за което му е наложено глоба в размер на 500 лева/255, 65 евро и ЛПУМПС за срок от 6 месеца. В посоченото НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал л. а марка/модел „Форд Фиеста“, рег. №СА****КХ, което не е регистрирано по надлежния ред.

Описаните факти съдът установи без никакви противоречия от приложените писмени доказателства - НП, АУАН, препис от длъжностни характеристики и актове за встъпване в длъжност на АНО и актосъставителя, препис от АУАН №4688799, въз основа на което е било издадено НП№250286-000401 от 17.11.2025 г., както и от служебно приложената от съда справка от информационната система на „Гаранционен фонд“, от приобщените справки от МВР- за собственост на МПС, така и не на последно място от показанията на свид. Е. Д.. Посочените доказателства съдът кредитира в цялост, като допустими, относими към предмета на делото непротиворечиви и допълващи се едно друго, като на последно място, същите не са оспорени от страните по делото.

От правна страна съдът намира, че на посочените в АУАН и обжалваното НП дата и час жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, който не е негова собственост и за притежанието, и ползването на който не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите, поради което 3 основателно е ангажирана отговорността и за извършено нарушение на изискванията на Кодекса за застраховането.

Осъществени са обективните признаци на нарушението, описано в посочената разпоредба – управление на регистрирано МПС, за притежаването и ползването на което не е имало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Нарушението е формално, поради което от субективна страна е необходимо жалбоподателя да е имал представа, че за управлявания от него автомобил няма сключен, действащ договор за тази застраховка. Липсват конкретни доказателства в тази насока, но такива не са и необходими, след като жалбоподателя е бил длъжен при управление на МПС да провери дали за автомобила има сключен действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, който има за обект, посочената в чл. 477, ал. 1 отговорност, а жалбоподателя, като водач на конкретното МПС е сред лицата п о чл. 477, ал. 2 от КЗ , които са застраховани за възникване на тази отговорност. При това положение, съдът намира, че релевираното възражение за липса на вина у извършителя се явява неоснователно.

Изложеното дава основание на съда да счита, че от страна на жалбоподателя не е изпълнено задължението по чл. 638, ал. 3 от КЗ да управлява МПС-то, но което не е собственик, само ако за този автомобил има валидна, сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Правилно е определена нарушената правна норма, която в случая се явява и основание за санкционирането на жалбоподателя.

Не може да се приеме, че е налице маловажност на деянието, доколкото по своя характер, нарушението макар и да е на формално извършване/без предвидено настъпване на вредоносен резултат/, то по своята същност, същото се откроява с по- висока степен на обществена опасност сравнение с други деяния на формално извършване.

При извършената служебна проверка извън конкретните оплаквания на жалбоподателя съдът не установи при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП да са допуснати нарушения, които да са опорочили законосъобразният характер на проведената процедура по ангажирани на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. АУАН е съставен от компетентно за тази дейност 4 лице съгласно чл. 647, ал. 1 от КЗ , а именно от длъжностно лице на служба за контрол по Закона за движението по пътищата.

НП е издадено от компетентно за това лице, заемащо длъжността началник на РУ- К. лице по чл. 647, ал. 2 от КЗ , което има право да издава НП конкретно за нарушения по чл. 638, ал. 1 от КЗ или да предостави това правомощие на конкретни лица.

Наред с това се явяват и неоснователни релевираните възражения от страна на защита, че не е имало надлежно уведомление по реда на чл.574, ал.11 КЗ. По делото се установи, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, поради което няма задължение да се изпраща съобщение до него като трето лице управляващо МПС, а наред с това, разпоредбата на посочената правна норма изисква да се изпрати уведомление, но не и реално да се получи от страна на собственика. При това положение, възражението в тази насока е изцяло неоснователно.

Неоснователно е и възражението за това, че жалбоподателят е бил санкциониран два пъти за едно и също деяние. В правната теория, а и в практиката е допустимо едно лице, с едно свое деяние да извърши два или повече различни състави на адм. нарушения/идеална съвкупност/. Съдът намира, че в конкретната хипотеза, доколкото жалбоподателят е бил санкциониран за две различни по състав нарушения, то макар и същите да са сходни по факти, то същият не е двойно санкциониран за едно и също нарушение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че управляваният от негова страна автомобил не е бил надлежно регистриран.

Доколкото „прекратяването“ на регистрацията на МПС, в случаите когато не е била сключена валидна ГО, е обусловено единствено от подновяване на съответната задължителна застраховка/положително поведение от собственика или упълномощено от негова страна лице/, то съдът намира, че в конкретния случай, не може да се приеме, че същото не е регистрирано по съответния ред.

Предвид изложеното съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Поради липса на искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася в тази насока.

5

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 , вр. ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

25-0286000481/11.12. 2025г., издадено от началник на ВПД РУ- К., към ОДМВР- С., с което на Ф. Ф. А., ЕГН**********, от гр. К., на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева/204, 52 евро.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от жалбоподателя и въззиваемата страна, считано от датата на съобщаването, пред Административен съд С. област.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 6