Решение № 6435 от 22.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6435 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 6-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ангелова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Гражданско дело № 20231100113971 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).

Образувано е по молба на А. Е. П. за връщане на децата М.А. П.а, родена на ******* г., и М.А. П., роден на ******* г., в държавата по обичайното им местопребиваване – Федерална Република Германия. Твърди, се че молителят и ответницата М. Т. Ш. са съпрузи и родители на децата М.И М., като двамата съвместно упражняват родителските права по отношение на децата. Твърди, че страните и децата от 2015 г. живеели заедно в Германия, като на 22.01.2022 г. се установили на посочения в молбата адрес в Лауфенбург (Баден) Хауенщайн, Германия. От 2020 до 2022 г. децата посещавали детска градина в посоченото населено място, а за учебната 2023/2024 г. били записани да посещават начално училище в Бад Зекиген. Децата били здравно осигурени в Германия и имали личен лекар. На 04.03.2021 г. молителят подал молба за детски надбавки, като такива им били отпуснати за периода от месец март 2021 г. до навършване на 18-годишна възраст на всяко от децата. Твърди се, че в началото на 2023 г. семейството организирало семейната си ваканция, като били закупени четири самолетни билета с дата на отпътуване от Германия – 27.07.2023 г. и дата на връщане – 11.09.2023 г.

1

Твърди, че майката, след пристигането в България решила да не се връща с децата в Германия, като в следствие на задържането на децата в страната, молителят подал на 06.10.2023 г. искова молба до Семейния съд на Бад Зекинген за прехвърляне правото за определяне на местопребиваването на децата и предаването им, по която било образувано дело № 3F-137/23. На 06.10.2023 г. подал молба по ХК пред немския централен орган. Счита се, че от наведените твърдения може да се направи извод, че е налице отвличане на децата М.И М. под формата на незаконното им задържане в Република България от майката, което е в нарушение на правото на упражняване на родителски права от страна на молителя, който упражнявал същите ефективно и непосредствено, предвид приложимото в случая немско законодателство, в частност разпоредбата на чл. 1626 от Гражданския кодекс на Германия. Посочено е, че съгласно посочената разпоредба, в случаите, когато родителите са в брак, те си поделят упражняването на родителските права по отношение на децата, съгласно законодателството на държавата, в която е било последното им обичайно местопребиваване. Твърди, че се е съгласил децата да пътуват за лятната ваканция, но не е давал съгласие за промяната на обичайното им местопребиваване, като незаконното им задържане от майката е в нарушение на родителските му права. Съобразно това, майката не била едноличен носител на родителската отговорност спрямо децата и не можела да действа без съгласието на другия родител по въпросите относно местоживеенето им. Твърди също, че не приема задържането на децата на територията на Република България, решение за което ответницата взел сама, без неговото съгласие и в разрез с правото му да определя местонахождението им. Сочи се също, че е спазен едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ХК, като съдът следва да постанови незабавно връщане на децата в държавата по обичайното им местопребиваване без да изследва приспособяването им към семейната и социалната среда в Република България. В открито съдебно заседание на 19.02.2024 г., молителят уточнява молбата си, като твърди, че децата и страните са се установили в Германия от 2015 г.

В хода на съдебното дирене, чрез Министерство на правосъдието, в качеството му на централен орган по Хагската конвенция, както и чрез пълномощника си по делото, молителят поддържа молбата и пледира съда да постанови решение, с което разпореди връщането на децата в държавата по обичайното им местопребиваване – Федерална Република Германия, като излага подробни съображения. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 80084 от 15.07.2024 г. и вх. № 79970 от 15.07.2024 г. Претендира присъждане 2 на сторените деловодни разноски по представен списък, като прави възражения за прекомерност по разноските за адвокатско възнаграждение на ответницата.

Ответницата М. Т. Ш., в писмения си отговор, оспорва молбата като неоснователна. Твърди, че от самото си раждане, децата са отглеждани от нея в България, през което време молителят се обучавал в Германия. Той не участвал активно в грижите за децата, като поради това те нямали изградена емоционална връзка с него. В грижите за децата тя получавала помощ от своите родители.

Децата, с кратки прекъсвания, от раждането си живеели в гр. Пловдив, там били приятелите им, там ходели на детска градина и там започнали да ходят на училище.

Поради разстоянието и паралелната връзка на молителя с друга жена, отношенията между страните се влошили, като в края на 2019 г. молителят започнал да я заплашва, включително пред децата, което наложи връщането им в Пловдив, като по нейна искова молба било образувано дело за развод. Въпреки това, и в този период, тя не препятствала контактите на бащата с децата, но той не ги виждал и не общувал с тях, поради собственото си нежелание и незаинтересованост. Сочи, че в този период, след завеждане на иска за развод през 2019 г. започнала работа във фирма „В.“ Пловдив, като и работела там и сега, без прекъсване. По същото време, двете деца били записани на детска градина, като оспорва твърденията, че през 2020 г. те са посещавали детска градина в Германия. Сочи, че във времето, през което пребивавали в Германия, децата били подложени на тежък стрес, тъй като не знаели езика и не можели да се интегрират, а особено тежко това се отразило на М., която била записана в по-долен клас, с по-малки от нея деца, тъй като изобщо не говори немски. Счита, че са налице основанията за отхвърляне на молбата, тъй като молителят не е упражнявал ефективно родителските си права, като връщането им в Германия, ще ги постави в риск, тъй като те не говорели немски език и нямат изградена емоционална връзка с баща си. Допълнителни съображения излага в последващите си молби по делото, като моли съда да постанови решение, с което да остави молбата без уважение.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото поддържа заявеното становище, като пледира за оставяне на молбата без уважение.

Претендира сторените по водене на делото разноски по представен списък.

Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 77835 от 09.07.2024 г.

Контролиращата страна Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на молбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, изслушано е заключение на 3 съдебно-психологична експертиза.

Съдът, след анализ на доказателствата, доводите и становищата на страните в производството, приема за установена следната фактическа обстановка :

В открито съдебно заседание на 22.01.2024 г. съдът изслуша обясненията на страните, които по отделно заявиха следното :

Молителят А. Е. П. разказва, че с ответницата се познават от 2000 г., а от 2010 г. двамата установили фактическа връзка, като по това време тя живеела в Барселона, а той - в Торонто, Канада. През 2011 г. и след като той направил всичко възможно за целта, ответницата дошла при него в Канада. През месец декември 2012 г. двамата сключили граждански брак в Торонто, Канада. След брака те живели в самостоятелно жилище в Канада, докато той решил, че иска да промени кариерата си и да следва стоматология. Решили да се обучава в Германия, като така щели да са по-близо до семейството на ответницата. Той започнал усилена подготовка по немски език, и след едно известно време, двамата се върнали в България. През това време ответницата вече била бременна с първото им дете М..

Докато били в България, той се обучавал по немски в Карлово, откъдето бил родом, и семейството живеело ту в Пловдив, ту в Карлово. По това време те били студенти, с ограничен доход и в Карлово живеели в апартамент, осигурен от негови роднини, а в Пловдив – в апартамент, осигурен от нейни роднини. Твърди, че се стремял да подкрепя съпругата си по време на гинекологичните прегледи, предшестващи раждането, като тя била наблюдавана от лекар в Карлово и от лекар в Пловдив. Раждането станало през 2014 г. в Клиника „Селена“, Пловдив, и скоро след това той заминал за Германия, тъй като бил приет стоматология и трябвало да започне обучението си. Трябвало също така да осигури жилище за семейството си и да го оборудва с необходимите мебели. След това ответницата и детето М. пристигнали и тримата заживели в Германия. Следващата бременност на ответницата съвпаднала с процедура в Канада за узаконяване статута на ответницата, която първоначално била посетила Канада като турист, което наложило той и тогавашният му шеф да гарантират, че тя ще напусне Канада до определена дата. Когато тя забременяла с второто им дете, била получила т. нар.

„зелена карта“, поради което взели решение тя да отиде при родителите му в Канада и там да роди сина им М.. Така детето щяло да получи канадско гражданство. В шестия месец от бременността, ответницата заминала с детето М. при родителите на молителя в Канада. Детето М. се родило там, а месец или два след раждането му, той също отишъл в Канада. Уточнява, че не могъл да отиде веднага, тъй като имал изпити, които не можел да отложи. След като успешно положил тези изпити, той отишъл да се запознае със сина си в Канада, а скоро след това четиримата се върнали в България, за да може и другите роднини да се запознаят с новия член на семейството им. През 2016 г., малко преди началото на следващия семестър четиримата отишли в Германия, във Фрайбург, където се намирал дома им. След известно време в това населено място децата започнали да посещават детска градина, която се казвала „Детска градина на културите“ и започнали да получават така наречените „немски помощи“. През цялото време той 4 всячески се грижел за семейството си, стараел се да е до тях. Те многократно пътували до България, Гърция и други държави за почивка. Споделя, че през 2019 г. при една от поредните почивки, която планирали семейно, с билети за връщане, докато той бил в държавни изпити, ответницата заминала с двете деца за България, без да го информира и подала молба за развод, което било шок за него. Имало обаче период от десетина дни между изпитите, който използвал за се върне в България, за да може да получи съдебните книжа лично. Ответницата не използвала билета си за връщане и в резултат двамата били фактически разделени за около 18 месеца.

Той обаче не загубил надежда, че ще успее да събере семейството си и това станало пред 2020 г. Двамата решили да опитат отново и през 2021 г. се събрали в Германия, като ответницата дошла с децата. Към този момент той вече бил осигурил жилище в Бад Зекинген, където децата започвали да посещават детска градина „Свети М.“. Заниманията там били полудневни, като той водел децата на детска градина, а ответницата ги вземала. След време детето М. започнало да посещава училище в Германия, а след това и М. започнал да посещава същото училище като сестра си. През 2021 г. купили къща, която се намирала в съседен на училището град. Сутрин той водел децата на училище, с уговорката ответницата да ги прибира, тъй като работното му време не позволявало да ги взема от училище, освен в четвъртък и петък. В тези дни почти само той вземал децата от училище.

През 2023 г. всеки четвъртък организирал спорт за семейството си, като водел децата със себе си и с друго семейство, което също имало дете на спорт. В петъците прекарвали следобедите заедно, като карали колело, ядели сладолед.

Освен това в последните две години децата посещавали българско училище в гр.

Базел, като и той и ответницата поддържали връзка с класния ръководител на децата си, на име З.К., а почти всеки уикенд ходели четиримата до гр. Базел.