Определение № 1619 от 22.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1619 гр. Стара Загора, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500851 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, гр.София, представлявано от законния си представител Я.Я.

- изпълнителен директор, чрез юриск. Албена Благоева, против разпореждане № 2662 от 21.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2550/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. И. В., ***.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането и претендира отмяната му и постановяването да се издаде заповед за изпълнение за претендираните суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на Агенция за контрол на просрочени задължения“

АД - гр. София, представлявано от Я.Я. - изпълнителен директор, чрез юриск. Елена И., срещу длъжника В. И. В., като кредитополучател по Договор за паричен заем № 4765051 от 31.03.2023г. за парично вземане: 443.61 лв. - главница, 53.25 лв. договорна лихва, 146.09 – мораторна лихва, закона лихва от 18.11.2025г., разноски 21.25 лв. за ДТ и възнаграждение за юрисконсулт – 200 лв. Посочено 1 е, че вземането произтича от Договор за паричен заем от 31.03.2023г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство с „Файненшъл България“. Длъжникът не изпълнил задължението си, поради което на 03.01.2024г. дружеството – гарант извършило плащане на дължимата сума. Вземането било прехвърлено по силата на Приложение № 1 от 03.01.2024 година към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2020 година в полза на „Агенция за КПЗ“ АД. Посочено е, че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с писмо от 05.01.2024г. от „Файненшъл България““ ООД с уведомително писмо с обратна разписка.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението като е приел, че кредиторът – заявител не е удостоверил качеството си на цесионер и не са представени доказателства за уведомяване на длъжника за цесията. В противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на длъжника, позовавайки се на т. 4 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално[1]легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127, ГПК предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство 2 съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да приложи договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК. Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея е нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на своята компетентност, като е указал на заявителя да представи доказателства в производство по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2662 от 21.11.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 2550/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък и

ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, гр.София, ако не са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1619 гр. Стара Загора, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500851 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, гр.София, представлявано от законния си представител Я.Я.

- изпълнителен директор, чрез юриск. Албена Благоева, против разпореждане № 2662 от 21.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2550/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. И. В., ***.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането и претендира отмяната му и постановяването да се издаде заповед за изпълнение за претендираните суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на Агенция за контрол на просрочени задължения“

АД - гр. София, представлявано от Я.Я. - изпълнителен директор, чрез юриск. Елена И., срещу длъжника В. И. В., като кредитополучател по Договор за паричен заем № 4765051 от 31.03.2023г. за парично вземане: 443.61 лв. - главница, 53.25 лв. договорна лихва, 146.09 – мораторна лихва, закона лихва от 18.11.2025г., разноски 21.25 лв. за ДТ и възнаграждение за юрисконсулт – 200 лв. Посочено 1 е, че вземането произтича от Договор за паричен заем от 31.03.2023г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство с „Файненшъл България“. Длъжникът не изпълнил задължението си, поради което на 03.01.2024г. дружеството – гарант извършило плащане на дължимата сума. Вземането било прехвърлено по силата на Приложение № 1 от 03.01.2024 година към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2020 година в полза на „Агенция за КПЗ“ АД. Посочено е, че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с писмо от 05.01.2024г. от „Файненшъл България““ ООД с уведомително писмо с обратна разписка.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението като е приел, че кредиторът – заявител не е удостоверил качеството си на цесионер и не са представени доказателства за уведомяване на длъжника за цесията. В противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на длъжника, позовавайки се на т. 4 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално[1]легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127, ГПК предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство 2 съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да приложи договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК. Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея е нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на своята компетентност, като е указал на заявителя да представи доказателства в производство по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2662 от 21.11.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 2550/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък и

ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, гр.София, ако не са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.