Определение № 1319 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1319 гр. София, 21.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Гергана Никова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002103137 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 51667 от 31.05.2023 г., подадена от Н. Г. Т. чрез адвокат Н. Д. от САК, която е насочена против въззивно Решение № 1971 от 19.04.2023 г. на СГС, ІV „в” възз.гр.състав, постановено по в.гр.д.№ 5690/2022 г.

Ответникът по касация Ц. Н. Б. е подал отговор на жалбата чрез адвокат В. А. от САК.

Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, СГС е потвърдил Решение № 20025572 от 29.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 64718/2019 г. по описа на СРС, 176 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторката против Ц. Н. Б. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да плати на ищцата сумата 11 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на извършено престъпление по чл. 159а НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата 14 005 лева, представляваща неполучен доход от секс работа (неплатени надници) за предоставени секс услуги от ищцата за периода от м. 05.2017 г. до м. 11.2017 г. и за периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2018 г. до окончателното погасяване на вземането.

Въззивният съд е изложил, че в първоинстанционното производство безспорно е установено, 1 че с определение от 24.10.2018 г. по НОХД № 3420/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд (СпНС) е одобрено споразумение, с което ответникът Ц. Н. Б. е признат за виновен в това, че от неустановена дата на м. април 2016 г. до 27.04.2018 г. в [населено място] е ръководил организирана престъпна група – структурно трайно сдружение на девет лица с участници М. Г. Г., А. Г. Г., Д. И. К., П. В. И., В. И. Ф., И. Н. И., С. Г. С., В. В. М., като групата е създадена с користна цел (набиране на отделни лица с цел да бъдат използвани за развратни действия, независимо от съгласието им, чрез обещаване и даване на облаги) и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а, ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от три години – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 1 НК. Със същото определение е одобрено споразумение, с което обвиняемият В. И. Ф. е признат за виновен в извършване на следните престъпления: 1) от неустановена дата на м. април 2016 г. до 27.04.2018 г. в [населено място] е участвал в организирана престъпна група – структурно трайно сдружение на девет лица с ръководител Ц. Н. Б. и участници М. Г. Г., А. Г. Г., Д. И. К., П. В. И., В. И. Ф., И. Н.

И., С. Г. С., В. В. М., като групата е създадена с користна цел (набиране на отделни лица с цел да бъдат използвани за развратни действия, независимо от съгласието им, чрез обещаване и даване на облаги) и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а, ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от три години – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 1 НК, както и 2) на неустановена дата на месец април 2016 г. в [населено място] набрал (в клуб „Бар 10”, [улица], в [населено място]) и приел (в [населено място], [улица]) отделно лице – А. Н. И., с цел да бъде използвано за развратни действия (предложил на св. И., като я мотивирал да участва в съвкупления с различни мъже, и ѝ обещал срещу това да получава облага – паричната сума от 80 лева за всяко съвкупление, като свидетелката се съгласила с това предложение) – независимо от съгласието ѝ, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги – парични средства, и деянието по чл. 159а НК е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група – престъпление по чл. 159г във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6 във вр. с ал. 1 НК.

С Присъда от 14.05.2019 г., постановена по НОХД № 4353/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, изменена с Решение № 260007 от 09.04.2021 г. по ВНОХД № 321/2019 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, потвърдено с Решение № 60131 от 18.11.2021 г. по н.д.№ 532/2021 г. по описа на ВКС, подсъдимият С.

Г. С. е признат за виновен в това, че от 07.03.2018 г. до 27.04.2018 г. в [населено място] е участвал в организирана престъпна група – структурно трайно сдружение на девет лица с ръководител Ц. Н. Б. и участници М. Г. Г., А. Г. Г., Д. И. К., П. В. И., В. И. Ф., И. Н. И., В.

В. М., като групата е създадена с користна цел (набиране на отделни лица с цел да бъдат използвани за развратни действия, независимо от съгласието им, чрез обещаване и даване на облаги) и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а, ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от три години – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 1 НК.

От разпита на свидетелката В. И. е прието за установено, че през 2010 г. – 2011 г., по повод на работата ѝ като социален работник във фондация „Здраве и социално развитие“ по 2 програма за превенция на Х. и полово предавани болести, свидетелката се запознала с ищцата Н. Т., която към този момент проституирала. През годините последната работела като „секс работник“ в различни клубове в [населено място], сред които и „Бар 10“. В това нощно заведение ищцата предоставяла секс услуги срещу заплащане в периода 2017 г. – 2018 г. По данни на свидетелката ищцата се притеснявала да не се зарази с венерическа болест, споделяла е желанието си да спре да работи като „секс работник“, като е имало периоди от време (без да посочва тяхната продължителност), през които не е проституирала, но впоследствие пак се е връщала към тази дейност. Знае от ищцата, че получените от клиентите парични средства същата е деляла 50 на 50 със собствениците на заведенията или поне с някой, който събира парите там. Не е запозната обаче през периода 2017 г. - 2018 г. кой е бил собственикът на клуб „Бар 10“. Не знае за кого е работела ищцата, тъй като нито я е питала, нито последната е споменала имена на трети лица.

Прието е, че от останалите събрани по делото писмени доказателства не се установяват релевантни за предмета на спора факти.

От правна страна е прието, че в тежест на ищцата е при условията на пълно и главно доказване да докаже, че ответникът е извършил противоправно деяние (изразяващо се в действие или бездействие); настъпилите вреди в претендираните вид и размер (последното – ако са имуществени); причинно-следствена връзка между деянието и вредите. Когато се твърди, че вредите са настъпили от бездействие, за да е противоправно деянието, следва да се докаже, че ответникът има предписано нормативно задължение за действие или такова, което произтича от техническите и други правила или от характера на работата. По отношение на субективната страна от фактическия състав на деликта нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.

Посочено е, че понятието „присъда”, употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 ГПК, следва да се тълкува като съдебният акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на престъпно деяние. По своето значение приравнени на влязла в сила присъда са решението по чл. 378, ал. 4 във връзка с чл. 78а НК и одобреното от съда споразумение съгласно чл. 383, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието във връзка с това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По въпроса относно задължителният характер на присъдата във връзка с приложението на тази норма е формирана трайна практика на ВКС, с която е изяснено, че обвързващата сила на присъдата за гражданския съд винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. При наличие на произнасяне от наказателния съд, гражданският съд следва да изясни кое е изпълнителното деяние, кой е съставомерният резултат, кога и къде е настъпил, за да се определят обективните предели на задължителната за него сила на присъдата. В случая не е налице такава идентичност между изпълнителното деяние на съответния състав на престъпление по НК, за извършването на което ответникът Ц. Б. е признат за виновен със споразумение, одобрено от съда с определение по чл. 382 НПК от 24.10.2018 г., и заявеното от ищцата основание за 3 ангажиране на деликтната му отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, изведено от направените в исковата молба твърдения за осъществени фактически действия, относими към друг вид престъпление (трафик на хора). Понятието „състав на престъпление“ се определя като съвкупност от признаци, от отделни белези, типични за определен вид посегателство, посочени в тяхната взаимовръзка – арг. от чл. 9, ал. 1 НК. Пълното и точно съответствие на извършеното с всички обективни и субективни признаци на състава на даден вид престъпление се идентифицира с конкретна правна норма, третираща по наказателноправен ред деянието. От обективна страна основен признак на престъплението е изпълнителното деяние – външно обективирани фактически действия, изразени като съзнателен волеви акт, проявен във външно действие или бездействие при определени условия на време, място и обстановка. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК се изразява в образуване или ръководене на организирана престъпна група (О.) по смисъла на чл. 93, т. 20 НК, която е създадена с користна цел или с поставена цел да върши определени други престъпления. Под „ръководене“ следва да се разбира дейност по поставяне на общи или конкретни задачи в устна или писмена форма, в изработване на план или други указания за постигане на набелязаната цел. От субективна страна престъплението се характеризира с умисъл и специална цел. За да е довършено, не е необходимо тази цел да е постигната, тъй като се касае за две отделни престъпления, с които се засягат два различни обекта на защита.

Оттук следва извод, че ако деецът, като е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3 във вр.с ал. 1 НК, с други деяния осъществи и второто престъпление, с което се засяга и друг непосредствен обект (например обектът на посегателство при трафик на хора са обществените отношения, осигуряващи половата свобода и половата неприкосновеност на отделната човешка личност, както и половия морал в обществото), ще отговаря и по съответния състав на това второ престъпление. Касае се за две отделни престъпления, извършени при условията на реална съвкупност, за които се налага отделно наказание за всяко едно от тях, след което на основание чл. 23 или чл. 25 НК се определя едно общо най тежко наказание (ТР № 23 от 15.07.1977 г. по н.д.№ 21/1977 г. на ВС, ОСНК). Със споразумение, одобрено от съда с определение по чл. 382 НПК от 24.10.2018 г., ответникът Ц. Б. е осъден за ръководене на О., като групата е създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а, ал. 1 и ал. 2 НК. Ищцата претендира обаче обезщетение за вреди в качеството на пострадало лице от реализацията на съставомерната цел - като жертва на престъплението „трафик на хора“, което посегателство представлява отделно по вид престъпление и за което по делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че спрямо нея са били извършени от страна на делинквента или участник в ръководената от него О. посочените от нея форми на изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 НК – набиране и приемане, с цел да бъде използвана за развратни действия. От данните по делото такава връзка би могла да се изведе, но не по отношение на ищцата Н. Т., а спрямо трето за настоящия спор лице – А. Н.