Определение № 2534 от 25.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2534 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502413 по описа за 2024 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл. 413, ал.2 от Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, чрез пълномощника юрк. Н.Т., против Разпореждане № 21602/25.07.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№ 11767/2024г. по описа на Пловдивски районен съд, XIX гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Т. Г. К., ЕГН: **********, с адрес:

*********************************************, за сумата от 1781,15 лв.

- главница по договор за паричен заем № 5696307 от 29.04.2021г. ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението - 08.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 307,98 лв. - договорна лихва, 316,21 лв. - обезщетение за забава, както и разноски.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че договорът за заем съдържа допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, а уговорената неустойка се дължи от страна на заемателя вследствие на неизпълнение на поето договорно задължение за представяне в срок на обезпечение

– поръчител или банкова гаранция.

Неправилно първоинстанционният съд не бил отчел, че в изпълнение на дадените указания заявителят е конкретизирал извършените от длъжника плащания. Таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем била начислена в съответствие с чл. 10а от ЗПК, в която разпоредба била уредена възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение за сумите, претендирани в заявлението по чл.410 от 1

ГПК.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, срещу длъжника Т. Г. К., ЕГН: **********, заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: сумата от 1781,15 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 5696307 от 29.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 08.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 307,98 лв. - договорна лихва за периода от 13.05.2021г. до 23.06.2022г. и сумата от 316,21 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.06.2022г. до 25.06.2024г.

В раздел 12 от заявлението /Обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен на 29.04.2021г. между „Вива кредит“ ООД и Т. Г. К. договор за паричен заем № 5696307 от 29.04.2021г., вземанията по който са прехвърлени от дружеството кредитор на заявителя с Приложение № 1/03.04.2023г. към сключен между тях Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., като за цесията длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД на 04.04.2023г.; че длъжникът не е върнал предоставените заемни средства, ведно с договорената /възнаградителна/ лихва и към крайния падеж на договора и понастоящем падежиралата непогасена главница, договорна лихва и лихва за забава за посочените периоди е в размер на претендираните суми.

Представеният към заявлението договор № 5696307 от 28.04.2021г. установява, че между „Вива кредит“ ООД и Т. К. е сключен договор за паричен заем, като на К. е предоставена сумата от 2300 лв., която тя се е задължила да върне с уговорена възнаградителна лихва – фиксирана за целия срок на договора, в размер на 593,80 лв., разсрочено на 30 двуседмични вноски с посочени падежи и с краен падеж 23.06.2022г. и при ГПР 49,36%.

Уговорено било и заплащането на допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричния заем, за която услуга заемателят се задължил да заплати сумата от 1446,60 лв., като общата подлежаща на връщане сума била посочена в размер на 4340,40 лв. Договорът установява още, че условие за предоставяне на кредитните средства е предоставяне от кредитополучателя на едно от следните обезпечения: 1.) едно физическо лице - поръчител, което да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и осигурителен месечен доход в размер над 1 000 лв., през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен 2 регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за заем в качеството на заемател; ИЛИ 2.) банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

В случай на непредставяне на едно от обезпеченията, заемателят дължи неустойка в размер на 964,50 лева, която се плаща разсрочено - към вноските по погасителния план за издължаване на кредита. Видно от договора е също така, че подлежащата на връщане обща сума - с таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката, е в размер на 5304,90 лева, като месечната погасителна вноска е изчислена в размер на 176,83 лв.

След изискана от съда допълнителна информация, заявителят е посочил, че до цесията длъжницата е заплатила по кредита сумата от 1738 лв., а след цесията няма престирани плащания. Посочено е още, че платените 1738 лв. са отнесени за погасяване на главница в размер на 518,75 лв., договорна лихва в размер на 285,82 лв., неустойка за недадено обезпечение в размер на 289,35 лева, такса за експресно разглеждане на документи в размер на 433,98 лв. и такси за събиране на вземането - 210 лева.

За да постанови отказа Районен съд - Пловдив е приел, че заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за вземане за главница, произтичащо от договор за заем с потребител, който следва да бъде проверен за наличие на неравноправни клаузи. Касае се за предоставен заем от 2300 лева, платим на 30 вноски; при фиксиран годишен лихвен процент 40,32 %, ГПР 49,36% и обща сума за плащане - 4340,40 лв. с включена такса за експресно разглеждане. Предвидено е заплащане на неустойка от 964,50 лв., която клауза заповедният съд приел за нищожна. Доколкото не било ясно дали таксата и неустойката участват във формиране на ГПР, ПдРС намерил, че е налице основание да откаже издаването на заповед за изпълнение и отхвърлил заявлението.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора за заем при посочените параметри и липса на яснота относно начина на формиране на ГПР. Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират от договор за заем №5696307/28.04.2021г. между „Вива кредит“ ООД, ЕИК: 201995287, като заемодател и Т. Г. К. с ЕГН: ********** като заемател и Приложение №1/03.04.2023г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. Следователно длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

3

След самостоятелна преценка на представения договор за заем, настоящата инстанция намира, че от съдържанието му се обосновава извод за евентуална неравноправност на неговите клаузи доколкото таксата за допълнителната услуга за експресно разглеждане на документи е договорена за действия, които по същество касаят усвояване на кредита и не представлява допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, поради което съставлява „скрито възнаграждение“ по договора. Това е така, защото в чл.

10а, ал. 2 от ЗПК изрично е уредена забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включената допълнителна услуга („Експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем“) представлява именно услуга във връзка с усвояване на кредита, поради което не може да се приеме, че за същата следва да се дължи възнаграждение. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На следващо място, в договора е поставено условие на кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това /3-дневен срок от усвояване на сумата по договора/, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойка в размер на 964,50 лева, предвидена да са заплаща разсрочено с погасителната вноска. Договорената неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчителство или банкова гаранция е над 40% от размера на заетата сума и е налице обоснована вероятност с нея да се цели осигуряването на „скрито възнаграждение“ за кредитора, доколкото предоставянето на поръчителство, предвид условията за това в договора, е трудно изпълнимо до степен на невъзможност.

Действително, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но посочената законова разпоредба визира неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит, а не неизпълнение на други задължения. Да се приеме обратното би означавало да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. Следва и да се има предвид, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при спазване императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно задължителните указания, дадени в т.3 на ТР № 1/15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността съдът следи служебно. С оглед изложеното, съдът намира, че е налице обоснована вероятност процесната неустойка – уговорена за непредставяне на обезпечение и в размер над 40% от размера на получения кредит, да няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а със 4 същата търговецът да цели „скрито оскъпяване на кредита“.