Решение № 133 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

Илияна Стоилова при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора , Д. С. С., Д. К. Г. и П. Ем. П. като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601580 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 23/22.10.2024 г. по н.о.х.д. № 358 по описа на ОС-Враца за 2024 год., подсъдимият С. В. В. е признат за виновен в това, че на 02.02.2023 г., около 06.23 часа на път ІІ-15 /Враца Оряхово/ към гр. Враца на км. 8+950 /м. "Скорушата"/ при управление на лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус", с peг. № ********, в нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, като се е движил с превишена скорост от 95 км/ч, при разрешена такава с пътен знак В 26 от 50 км/ч, при преминаване през заледен участък в зоната на ляв завой, е загубил напречната устойчивост на автомобила, вследствие на което е напуснал платното за движение в ляво по посока на движението си и се блъснал в дърво, при което по непредпазливост е причинил смъртта на две лица - на Т. Ц. А. и на В. И. А. и средна телесна повреда на И. Т. С., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б."г", предл.1-во, вр. чл.

343, ал. 4, вр. ал.3, буква „б", предл. 1-во, вр. чл. 342, ал.1, вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено за срок от 5 години. На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата на подсъдимия са възложени разноските по делото от 3 085.14 лв., платими по сметка на ОД МВР – Враца и е върнато на собственика му - Л. З. Н. от с.*** вещественото доказателство - лек автомобил марка „Форд Фокус“ с peг. № ********.

Срещу присъдата е подадена на 28.10.2024 г. въззивна жалба от повереника – адв.

С. Ч. на частните обвинители В. Н. Н., Г. В. И., К. В. И., И. В. И. и М. В. И. /последните четирима, действащи чрез законния си представител поради малолетие – майка им В. Н./ и тя е с искане за изменение на присъдата чрез увеличаване размера на наказанието лишаване 1 от свобода до 10 години преди редукцията, и като последица от това ефективното му изтърпяване, както и увеличаване на продължителността на лишаването от право с 3 години над срока на лишаването от свобода. Жалбата е допълнена по реда на чл. 320, ал.4 от НПК след запознаване с мотивите към присъдата с довода, че наказанието не е справедливо, защото неправилно е определено в рамките на привилегирования състав на 343а от НК и защото няма превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Не може да се приеме, че има оказана помощ от подсъдимия, тъй като не е доказано, че той се е обадил на телефон 112, поради това, че не са събрани доказателства, посоченият номер в разпечатката да е ползвания от него и защото посоченото име в нея – В. е фамилното име и на баща му, който е бил на мястото на произшествието. Не е установено подсъдимият да е оказал помощ дори и на живото лице – И. С., защото има противоречия, поради твърдението на св. Й. В., че „аз поне не съм видял някой от тях да се опитва да оказва помощ на хората в колата“. Не може да има превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, защото тежестта на отегчаващите – високата обществена опасност на деянието, от това, че се касае до двойно превишаване на скоростта при зимни условия при предварителна сигнализация за заледяване и високата обществена опасност на личността на дееца, от това, че за краткия период на правоспособност е наказван впечатляващ брой пъти, налагат определяне размер преди редукцията на лишаването от свобода над средния размер, водещ до отмяната на чл. 66 от НК, както и увеличаване на срока на лишаването от права с 3 години над този на лишаването от свобода.

Недоволство срещу присъдата са изразили и частните обвинители С. Ц. А. и Й. Ц.

А., като чрез повереника им - адв. Р. П. са подали въззивна жалба вх.№ 8005/29.10.2024 г., подписана с КЕП, която е със същото искане за увеличаване на комплексната санкция, водещо и до промяна в начина на изтърпяването на лишаването от свобода.

Като е отчел реда, по който се е развило производството пред първия съд, и доводите във въззивните жалби, които касаят размера на наказанието, САС на свой ред е преценил, че не се налага служебно събиране на доказателства в тази инстанция.

Пред въззивната инстанция не се явяват редовно уведомените частни обвинители.

В производството пред САС повереникът на частните обвинители В. Н., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Г. В. И., И. В. И., М. В. И. и К.

В. И. - адв.С. моли въззивната им жалба да бъде уважена, като акцентира при пледирането си на довода за неправилното приложение на привилегирования състав на чл. 343а НК, защото „обективно помощта е била безпредметна“ / от решение № 140/1980 г. на III НО на Върховния съд и защото, както е прието в решение № 1269/1976 г., „Призивът на дееца към намиращи се на местопроизшествието хора за оказване на помощ на пострадалите не може да запълни съдържанието на състава на чл. 343а НК.“ Освен това, самото обаждане на тел.112, което е прието като основание за налагане на по-леко наказуемия състав, според повереника във времената, в които живеем, не може да бъде такова, че да доведе до промяна на правната квалификация. Другият съществен момент, на който акцентира адв. С. е, че макар и първоинистнцинният съд да е отчел, че подсъдимият не е бил дисциплиниран водач назад във времето, не е ясно каква е тежестта на това отчитане, а и не е съобразено конкретно, че преди месец и половина, той е бил наказван точно за превишаване на скоростта, а това предишно поведение го укорява повече и го прави опасен на пътя.

Повереникът на частните обвинители С. Ц. А. и Й. Ц. А. - адв. П., в непосредствената си защита на искането за увеличаване размера на наложеното наказание и неприлагане на разпоредбата на чл. 66 НК, сочи, че не броят, а характерът на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства дава основание за това.

Повереникът на частния обвинител И. Т. С. - адв. П. П. писмено е изразил становище за правилност на присъдата.

В хода на пледоариите представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че правилно е определен размерът на наказанието „лишаване от свобода“, който в крайна сметка е редуциран при прилагане на чл. 58а НК на 3 години, но като се съгласява 2 напълно с позицията на частното обвинение относно тежестта на предишните административни нарушения, приема, че целите, които законодателят е очертал в чл. 36 НК, не могат да бъдат постигнати без реалното му изтърпяване.

Защитникът - адв. П. определя присъдата като правилна по отношение на правната квалификация на престъплението и по отношение на определеното за него наказание, защото има свидетелски показния, че подсъдимият В. се е обадил на тел. 112 и е потърсил помощта на своите колеги, пътуващи с другите коли; защото е помогнал на свидетелите И.

С. и В. К. да излязат от обърнатия по таван автомобил, а задно с тях се е опитал да извадят и пострадалите Т. А. и В. А., но поради деформациите на автомобила, опитите им били неуспешни. Правилна според защитника е преценката, че са налице законовите изисквания за приложението на института на условно осъждане, защото макар и тежестта на обществената опасност на деянието да е изключително висока, предвид незавишената опасност на дееца, възможността той да бъде предупреден, поправен и превъзпитан и без да се изолира от обществото, е налице.

Подсъдимият С. В. В. в лична защита отправя същото искане, а в последната си дума изразява дълбоко съжаление за стореното.

След като прецени изложените в жалбата доводи и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

Няма основание за отмяна на присъдата.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27 НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 - с признаване от подсъдимия на фактите на обвинителния акт. При разглеждане на делото по този ред съдът не е допуснал процесуални нарушения. Доколкото с обвинителния акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, буква „б", предл. 1-во от НК, а с присъдата той е признат за виновен за по-леко наказуемо такова престъпление по чл.343а НК е следвало да се постанови оправдателен диспозитив по отношение на първоначално вмененото обвинение по НК. Този съд само отбелязва констатираното „неблагополучие“ / определено като токова в Решение № 92 от 11.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 180/2018 г., II н. о., НК, а не като флагрантно процесуално нарушение, което да направи неясна волята на решаващата инстанция/, само защото то е значимо за преценката му, че е сезиран със съответни жалби от частното обвинение за влошаване на положението на подсъдимия чрез приложението на закон за по-тежко наказуемото престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция. Искането САС да упражни правомощието по чл. 336, ал.1, т.1 от НПК, се съдържа изрично още в двете първоначалните въззивна жалби поради това, че е с тях е поискано да се увеличи наказанието именно в рамките на предвиждащото се в чл. 343, ал.4 от НК. Има процесуална възможност за влошаване на положението на подсъдимия не само чрез увеличаване на наказанието /както на лишаването от свобода, така и на лишаването от права/, но и чрез отмяната на чл. 66 от НК, тъй като направеното искане в двете въззивни жалби не е само за увеличаване на наказанието лишаване от свобода, но и такова за промяна в начина му на изтърпяване с оглед на увеличения размер над 3 години.

При надлежно проведеното по чл. 372, ал.4 и чл. 373, ал.2 и ал.3 НПК съдебно следствие, тъй като не е допустимо според Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ОСНК, при проверката на постановена след него присъда, въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт, тя е следната:

Подсъдимият С. В. В. е правоспособен водач на МПС за категории "В" и "М", притежава свидетелство за правоуправление на МПС, издадено на 08.03.2021 г. Тъй като той и негови колеги, работели като арматуристи в София, на 02.02.2023 г. тръгнали за робота около 6.00 ч. по пътя с.Борован - с.Баница - гр.Враца. Движели се разпределени в три автомобила.

Първият л.а – "Форд Фокус" с рег.№ ******** се управлявал от подс.В., до него на 3 предна седалка пътувал св.И. С., а на задните седалки - бащата на подсъдимия - св.В. К. (зад водача), Т. А. и В. А.. Тримата пътуващи отзад били без предпазни колани / като фактът се признава от св. В. К./.

Във втория автомобил "Опел Зафира", който бил 7-местен, пътували други колеги на подсъдимия, конкретно св.С. И..

Третият автомобил "Фолксфаген Бора“ се управлявал от св. К. К. и в него пътували свидетелите: Г. М., Б. Б. и Й. В..

Около 6.23 ч., все още в тъмната част на денонощието, подс. В. подминал разклона за с.Мраморен в местността "Скорушата", продължавайки в посока гр.Враца. В началото на този участък била поставена вертикална маркировка, състояща се от пътен знак В 26 ограничаващ скоростта до 50 км/ч, пътен знак А 15, предупреждаващ за наличие на хлъзгав терен и табели Т14 и Т2, указващи за посочената по-горе опасност от заледявания при сняг и зимни условия на разстояние 500 м., като това пътното платно в по-голямата си част било сухо, но на отделни места имало локални заледявания - заледен участък в дясната лента за движение с размери 20 метра, а в лявата - 10 метра.

Движейки се със скорост около 95 км/ч. подс. В. навлязъл в зоната на ляв завой, като преминал през заледен участък и при опит да намали скоростта чрез употреба на спирачки, се стигнало до приплъзване, довело до загуба на управление. Автомобилът се завъртял и странично преминал към левия банкет, напуснал пътното платно и се ударил с дясна странична част в крайпътно дърво, след което се преобърнал по таван сред храсти и дървета в низходящ скат.