Определение № 1940 от 11.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1940 гр. Пловдив, 10.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502182 по описа за 2023 година Производство по чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. Л. А., ЕГН: **********, от гр.П., ул.Д. № 17, чрез пълномощника адв. С. М., подадена против Определение № 5835 от 15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 17902/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, IХ гр.с., с което е върната искова молба вх. № 68113/12.11.2021 г., подадена от Т. Л. А., ЕГН:

********** против „Банка ДСК“АД, ЕИК: 121830616, в качеството й на правоприемника на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излага съображения за обосноваване на правния си интерес от предявения иск като сочи, че искът е предявен на 12.11.2021 г., а вземанията по изпълнителното дело в резултат на принудителното изпълнение са удовлетворени след предявяване на иска на 29.12.2021 г. Поддържа твърдения си за отпадане на отговорността му като поръчител на осн.чл.147 от ЗЗД. Намира, че макар да са погасени оспорените вземания, искът за установяване на недължимостта им е допустим поради неговата специфика като такъв по чл.254 от ГПК /отм./ във връзка с чл.124, ал.1 ГПК, доколкото и спира давността за връщане на принудително събраната сума и има преюдициално значение относно осъдителния иск по чл.55 от ЗЗД.

Позовава се на Решение № 93 от 24.09.2019 г. постановено по гр.д.№ 3221/2018 г. на ВКС, 3-то гр.отд. Излага доводи, че дори и да се приеме липсата на правен интерес от установяване недължимостта на вземанията по издадения изпълнителен лист, то първоинстанционният съд е следвало да даде указания за обосноваване на правен интерес и предвид възможността от изменение на иска от установителен към осъдителен предвид идентичността на релевантните факти по делото. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.Московска № 19, чрез пълномощника

1 юрисконсулт Д., в качеството си на правоприемник на „ОТП Факторинг“ ЕАД, взема становище за неоснователност на жалбата. Оспорва като неверни твърденията за принудителното удовлетворяване на вземането по изп.дело на 29.12.2021 г. след предявяване на иска на 12.11.2021 г. Споделят се изводите на районния съд, че към момента на предявяване на иска, сумите по изпълнението са били преведени на взискателя, като той е изцяло удовлетворен и не е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК. Поддържа се, че съдебният изпълнител е удостоверил пълното погасяване на вземането по изп.лист с направеното отбелязване от него, което препятствало възможността на взискателя да образува ново изпълнително дело за същото вземане. По изложеното се поддържа, че ищеца няма правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК. Сочи, че дори съдът да е обвързан от СПН на решението по отрицателния установителен иск, това не обуславя правния интерес от провеждането му. Поддържа, че липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. Оплакването на жалбоподателя, че не му е била дадена възможност да измени иска от установителен към осъдителен се намира за неоснователно с довода, че е недопустимо въвеждането на ново основание по предявения иск по чл.439 ГПК. Искането към въззивния съд е да потвърди обжалваното определение. Претендира разноски с присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира, че жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок е, внесена е дължимата ДТ. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявени от Т. Л. А. против „Банка ДСК“ АД /в качеството й на правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД/ за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 7 142, 69 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 18.09.2006 г.,сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, 758, 59 лева - лихва за периода от 20.11.2007 г. до 29.02.2008 г. и 158,03 лева - разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 07.03.2008 г. на основание чл. 237 от ГПК (отм.)по ч.гр.д.№ 7376 от 2008 г. по описа на ПдРС в полза на „Банка ДСК" ЕАД против Т. Л. А. и Шаиб Шерафетин Юсеинов.Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителния лист от 07.03.2008 г. е било образувано изп.д. № 1131/2009 г. по описа на ЧСИ Л. Мурджанова за горните вземания в качеството му на поръчител, по което изп.дело е конституирано като кредитор въз основа на договор за цесия - „ОТП Факторинг“ ЕАД. Твърди недължимост на вземането поради недействителност на договора за кредит, който е послужил за извънсъдебно основание за издаване на изпълнителния лист, както и поради погасяване на отговорността му като поръчител с изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Уточнил е, че изп.лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237, буква „в“ ГПК отм., като не е искано спиране на изпълнението и искове за установяване на вземането по реда на чл.252 ГПК отм. не са предявявани.

Ответникът е взел становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове с искане да се оставят без уважение.

По делото е приложено копие от изп. дело № 1131/2009 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, от което се установява, че на основание постъпила молба от 2

„ОТП Факторинг България“ ЕАД за прекратяване на делото, поради изплащане на дълга, ЧСИ е прекратил изпълнителното производство, на осн. чл. 233, ал. 1, т. 2 ГПК с постановление от 29.12.2021 г., в което е посочено, че разноските остават за сметка на взискателя – така, както са направени, а на изпълнителния лист е направено отбелязване на основанието за прекратяване, както и, че вземането е напълно погасено.

Прието е заключение на ССчЕ, според което постъпилите суми по договора за кредит са събрани чрез ЧСИ по изп.дело № 1131/2009г., както и че плащането на суми към ответника е преустановено с последното плащане от дата 20.12.2021 г.

Последвало е постановяване на обжалваното определение в о.с.з. на 15.06.2023 г., с което районният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове предвид отбелязването върху изпълнителния лист за пълното погасяване на задължението, от което е и заключил, че за взискателя не съществува възможност за повторно образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист. РС е посочил, ако ищецът претендира да е заплатил суми в полза на взискателя и счита, че тези суми са били недължимо заплатени, то разполага с възможността да предяви осъдителен иск срещу кредитора.

Според РС, при наличие на правен интерес от предявяване на осъдителен иск, за ищеца не е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Предвид изложеното производството е било прекратено и е постановено връщане на исковата молба.

Настоящият въззивен състав намира обжалваното определение за неправилно като преждевременно постановено - преди съдът да е дал възможност на ищеца да обоснове правния си интерес от предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК съдът извършва служебно необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, като им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Разпоредбата на чл. 130 ГПК предвижда връщане на исковата молба в случаите, когато съдът констатира недопустимостта на предявения иск. Когато допустимостта на иска е свързана с аргументирането на правен интерес, какъвто е необходимо да се твърди, че е налице при предявяване на установителен иск (положителен или отрицателен), доколкото при осъдителните и конститутивните искове същият произтича от характера на търсената защита, съдът е длъжен да приеме исковата молба за нередовна, а не директно за недопустима, като следва да даде на страната възможност да обоснове правния си интерес. Едва след изтичане на срока, в случай че указанията на съда не са изпълнени или, в случай че същите са изпълнени, но ищецът не е аргументирал подлежащ на защита чрез установителен иск правен интерес, съдът може законосъобразно да прекрати производството по делото като недопустимо.

В случая горното не е сторено от районния съд, поради което, след като се е произнесъл по допустимостта на предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК, без да даде възможност на ищеца да обоснове правния си интерес от търсената защита, районният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на Районен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на преценка на допустимостта на предявените искове с даване на указания на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяването им на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Така мотивиран съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5835 от 15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 17902/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, IХ гр.с., с което е върната искова молба вх. № 68113/12.11.2021 г., подадена от Т. Л. А., ЕГН: ********** против „Банка ДСК“АД, ЕИК: 121830616, в качеството й на правоприемника на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, и е прекратено производството по делото, и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4