Решение № 4084 от 12.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4084 гр. Пловдив, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330111570 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Юробанк България” АД поддържа, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № ***, по силата на ответника била предоставена сумата 11689лв. Същата следвало да бъде върната на 120 месечни вноски, ведно с договорената възнаградителна лихва до 05.11.2024г. Ответникът бил преустановил плащанията, като считано от 28.09.2021г. кредиторът бил обявил вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, след което подал заявление по чл.417 ГПК по което били издадени заповед за незабавно изпълнение и изп. лист относно сумите: 6108,16 лв. главница; 419,03 лв. възнаградителна лихва от 05.04.2021г. до 28.09.2021г.;

106,03лв. мораторна лихва за периода 05.03.2021г.- 14.12.2021г.; 22,50 лв. - такси за периода 05.04.2021г.- 14.12.2021г.; 36 лв.- обезщетение за уведомяване за предсрочна изискуемост, както и законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2021г. Тъй като длъжникът подал в срок възражение се иска да бъде установено съществуването на вземането срещу него.

Ответникът Й. Й. Х. не оспорва сключването на договора и получаването на сумата по кредита. Излага доводи, че договорът е недействителен, поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Изтъква се, че методиката, по която се формира възнаградителната лихва е неясна, поради което потребителят не може да възприеме 1 условията, при които се определя размера й както и условията, при които може да се промени. Поддържа, че клаузите, уреждащи размера и начина на изменение на възнаградителната лихва са неравноправни. Възразява, че както при сключването на договора, така и на по-късен етап не са му връчвани общите условия на банката.

Досежно претенцията за заплащане на такси и разходи за обявяване на предсрочна изискуемост, ответникът поддържа, че същите не се дължат на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Сочи, че след като договорът за кредит е цялостно недействителен и към момента е заплатил на банката сума, по-голяма от чистия размер на предоставения ресурс, то исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Съдът намери за установено следното:

На *** г. между ищеца „Юробанк България“ АД и ответника Х. бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 11689 лв. с оглед пълно предсрочно погасяване на задължение по друг договор за кредит между същите страни - № *** от ***г. /чл. 1 – лист 11 на делото/ .

Срокът за погасяване на кредита бил определен на 120 месеца, като крайната падежна дата, съгласно приложения погасителен план, била 05.11.2024г. /лист 18/. Съгласно чл.3 от договора кредитополучателя се задължил да заплаща променлива годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен процент ПРАЙМ за съответния период плюс договорна надбавка в размер на 2,45 %. Към момента на сключване на договора референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити в лева бил определен на 0,05 %. Съгласно чл. 3, ал. 2 за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят следвало да заплаща променлива годишна лихва в размер на сбора на референтният лихвен процент за съответния период плюс договорна надбавка от 8,950 %. ГПР по кредита бил определен на 15,32%, а общата сума дължима от кредитополучателя била 21796,54 лв. – чл. 3, ал. 4.

В чл. 3, ал. 6 било посочено, че референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за този тип кредити се определя от комитета за управление на активите и пасивите, съгласно методиката на банката, публикувана на интернет страницата на „Юробанк България“ АД, съставляваща приложение към договора /лист 15/. Според чл.4 кредитополучателят ползвал едногодишен гратисен период относно заплащане на главницата считано от дата на сключване на договора. В гратисния период той дължал само лихви върху усвоения кредит съгласно погасителния план. В чл.4 ал.2 било предвидено, че по време на действието на договора референтният лихвен процент подлежи на промяна по реда на чл.3 ал.6, като съответно това ще доведе до промяна и на размера на погасителните вноски според погасителния план. В този случай банката изготвяла нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения размер на лихвата, като кредитополучателят имал право да получи този план във всеки един офис на банката. В чл.7, ал.2 било предвидено, че при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски, банката имала право да начисли еднократна такса от 2

30лв., която служила за покриване на разходите във връзка с администриране на кредита – по събиране на изискуемо пресрочено плащане. В чл.8 било предвидено, че при просрочие на дължими вноски, както и при предсрочна изискуемост се дължи законната лихва за времето на забавата.

Установява се, че на 22.12.2021г. банката подала срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. № 20339/2021г. и издадена заповед за незабавно изпълнение относно следните суми: 6108,16 лв. главница, законната лихва върху нея от 22.12.2021г. до изплащане на вземането; 419,03 лв. възнаградителна лихва от 05.04.2021 г. до 28.09.2021 г.; 106,03 лв. мораторна лихва от 05.03.2021 г. до 14.12.2021 г.; 22,50 лв. начислени такси за времето от 05.04.2021 г. до 14.12.2021 г., 36 лв. разходи за връчване на уведомление за периода от 19.10.2021 г. – 14.12.2021 г.; 133,83 лв. държавна такса; 557,05 лв. адвокатско възнаграждение. По заповедта е било допуснато незабавно изпълнение. На 16.06.2022 г. ответникът Х. подал в срок възражение, като същевременно е обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение. Във връзка с подадената жалба било образувано ч.гр.д. № 2552/2022 г. на ПОС, като с Определение от 24.10.2022 г. разпореждането за незабавно изпълнение било отменено. След дадени от съда указания банката-кредитор образувала настоящото исково производство.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза кредитът е бил усвоен от ответника чрез превеждане на сумата по него по сметката му в банката на ***г. Общо Х. бил погасил 75 месечни вноски за периода 05.12.2014г. - 05.02.2021г. в общ размер 13082,18лв. /лист 169/ . Остатъкът от задължението възлизал на 6108,16лв. главница, 419,03лв. възнаградителна лихва от 05.04.2021г. до 28.09.2021г., 106,03 лв. мораторна лихва от 05.03.2021г. до 14.12.2021г., 22,50 лв. начислени такси за времето от 05.04.2021г. до 14.12.2021г. Според вещото лице общият размер на кредита, без включените месечни такси, които са общо 300 лв., в случай че не се прилага референтният лихвен процент ПРАЙМ, а само фиксираната надбавка, определена в договора за кредит, съответно 2,45 % за първата година и 8,95 % за останалия период на кредита, би възлязъл на 17 349,83 лв. В случай че не се прилага референтният лихвен процент, вноската по кредита би била 23,87 лв. за първите 12 месеца и 157,99 лв. за останалия период. Стойността на референтния лихвен процент в направените от ответника 75 вноски, без да се включват заплатените месечни такси, е 2 664,87 лв.

Платените от ответника такси до 75 вноска включително възлизат на 187,50 лв. Като се вземе предвид общата стойност на референтния лихвен процент ПРАЙМ в направените от ответника вноски и заплатената от него в същите вноски такса, техният общ размер от 2 852,37 лв. би погасил 18 броя месечни вноски до 05.08.2022г. включително. Според обясненията, дадени в съдебно заседание от вещото лице, банката е увеличавала референтния лихвен процент, но не едностранно, а съгласно методологията, приложена към договора.

3

При така установените факти се налагат следните изводи:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена.

След като е получил сумата ответникът следва да върне главницата, както и да заплати дължимата за ползването възнаградителна лихва.

Неоснователно е възражението за нищожност на договора за кредит на осн. чл.11, ал.2 ЗПК, тъй като към договора не е представен подписан от ответника екземпляр от общите условия. Видно е от съдържанието на сключения договор, че той детайлно уговаря правата и задълженията на страните, като не препраща към общите условия на банката.

Съдът намира за основателно възражението на ответника за неравноправност на клаузите на чл. 3 и чл. 6, ал. 2 от договора, които уреждат размера на възнаградителната лихва. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП неравноправни са онези клаузи от потребителски договор, които не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. В случая използваната от кредитора методика за определяне на референтния лихвен процент, предвид множеството включени в нея компоненти и сложния начин на формиране на размера на променливия лихвен процент, не позволява потребителят да придобие представа за общия разход на кредита, а оттам и за икономическите последици от обвързването му по договора за кредит. Освен това, следва да се има предвид, че едностранното изменение на референтния лихвен процент, предвидено в тези клаузи, води до промяна в общия разход по кредита, а съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗПК едностранна промяна на общия разход по кредита е допустима, когато са налице едновременно следните условия: 1/ договорът за кредит изрично предвижда възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита; 2/ обстоятелствата, приложими към промяна на общия разход на кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на кредитора. В случая, видно от представената методика е, че референтният лихвен процент не зависи от обективен критерий, определян от трето за правоотношението лице, а се определя от орган на банката-кредитодател, а именно - Комитета по управление на пасивите и активите на банката. От това следва, че референтният лихвен процент не зависи единствено от обективни обстоятелства, но и от волята на дружеството-кредитор. В случая е налице както неравноправност на клаузите, така и пряко противоречие с разпоредбата на чл.

10, ал. 4 от ЗПК, което води до нищожност на уговорката съгласно ал. 5 на същия чл.

10 ЗПК.

Предвид тази частична нищожност на уговорката, свързана с референтния лихвен процент, следва да се приеме, че приложимият в правоотношението - конкретния договор за кредит лихвен процент, чрез който се определя възнаграждението, дължимо 4 за ползване на кредита, е само този, относно който е налице недвусмислено съгласие изразено от страните, а именно, размерът на уговорената лихвена надбавка, който е съответно 2,45 % за първата година и 8,950 % за останалия период.

Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на определената месечна такса от 2,50 лв. Видно е от договора, че тя се дължи за обслужване на разплащателната сметка. Тоест това не е такса за допълнителни услуги свързани с отпускането и усвояването на кредита по смисъла на чл.10а, ал. 2 ЗПК.

Съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в случай че не се прилага референтният лихвен процент ПРАЙМ, а само лихвената надбавка, общият размер на кредита без включените в него месечни такси възлиза на 17 349,73 лв.

Стойността на референтният лихвен процент ПРАЙМ, която е заплатена с направените от ответника 75 вноски, възлиза на 2 664,87 лв.

Съгласно погасителния план общият размер на уговорената лихва е 9 808,08 лв., а на главницата 11 689 лв. Поради посоченото по-горе относно действителността на клаузата за референтния лихвен процент следва да се приеме, че дължимата от ответника общо възнаградителна лихва възлиза на 5 660,73 лв., т.е. толкова колкото е дължимата лихва за целия период на кредита, без да се прилага референтният лихвен процент, а само фиксираната надбавка.