Присъда № 96 от 09.11.2021, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда №96/09.11.2021г. по НЧХД № 986 по описа за 2021 година на Варненския районен съд, наказателна колегия

На 25.02.2021год. в РС-Варна е постъпила частна тъжба вх.№1692 от П. Я. С., ЕГН **********, депозирана чрез повереник –адв.П.Д. с р е щ у В. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Трошево“, бл.19, вх.А, ет.5, ап.59 с оглед данни за обстоятелства на престъпление, което се преследва по частен ред.

Въз основа на нея и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./, на 10.03.2021г. е образувано производството по настоящото НЧХД.

С разпореждания на съдията-докладчик от 11.03.2021г. на частния тъжител, е дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да приведе частната тъжба в съответствие с разпоредбата на по чл.81, ал.1 от НПК като посочи обстоятелствата на престъплението, досежно време, място и начин на неговото извършване. На 23.03.21г. /в дадения 7- дневен срок/ по делото е постъпило уточнения към тъжба вх.№3014/23.03.2021г., с което нередовностите са отстранени.

Въз основа на частната тъжба и уточнението към нея, с разпореждане от 23.03.2021. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание. Производството е образувано срещу подс. В. П. Г. с оглед описани в тъжбата обстоятелства на престъпление, което се преследва по частен ред, а именно: престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 20.12.2020г. до 10.01.2021г. включително, в гр. Варна, съответно на датите 20.12.2020г., 16.12.2020г. и 10.01.2021г.

В съдебното производство, частният тъжител участва лично и се представлява от повереник - адв. П.Д., АК – Варна, който поддържа тъжбата и уточнението към нея.

Във фазата по съществото на делото адв.Д. сочи, че обвинението е доказано по несъмнен начин и моли подс. Г. да бъде призната за виновна. Счита, че от събраните доказателства по делото се доказа, че и на трите дати посочени в тъжбата - на 20.12.2020г., на 26.12.2020г. и на 10.01.2021г. подсъдимата не е изпълнила посоченото в обвинението съдебно решение като по този начин е осуетила възможността на частния тъжител да проведе среща с детето си в режим на лични отношения. Счита, че със своите действия подсъдимата при всички тези случаи е създавала една обстановка, при която да осуети режима на лични отношения като е действала и против интересите на детето. Позовава се на решение на ОС-Варна, според което частният тъжител не бил извършил акт на домашно насилие, а подсъдимата използвала Закона за домашно насилие като средство за събиране на доказателства за бъдещи и висящи искове между страните и нейните действия подлагали на съмнение до колко добросъвестно е упражнила предоставените родителки права и можели да се приемат като насочени срещу висшия интерес на детето. За първия случай на 20.12.2020г. не се доказало тъжителят да прави снимки на подсъдимата, а обратно. Не се доказало, че и в дома на тъжителя било мръсно, студено. Сочи, че на тази дата подс. поканила в дома си своята приятелка св. Д. и приятеля си св. Б., с което създала предпоставка за осуетяване на личните отношения между бащата и детето. За следващата дата 26.12.2020г. – Коледа, сочи, че подсъдимата е отказала под предлог, че тя не иска да присъства на срещата и щяла да даде писмено съгласие за осъществяване на режима на лични отношения като 1 той де се осъществи без нейно присъствие. Акцентира, че в съдебното решение било посочено, че до 6-годишна възраст срещите с детето трябва да се провеждат в нейно присъствие. Частният тъжител отказал, тъй като съдебното решение било ясно и категорично. За последния случай, рождения ден на детето били налице свидетелски показния на свидетелите С. и М.. Твърди, че частният тъжител отново не е имал възможност да осъществи срещата с детето, защото точно в този часови диапазон, в който той е трябвало да осъществи тази среща подсъдимата е организирала празненство в нейния дом. Счита, че всички тези доказателства водят до единствения извод, че това са умишлени действия от страна на подсъдимата. С тези и други аргументи моли подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде наложено справедливо наказание.

Защитникът на подсъдимата адв. В.Д. в пледоарията си по съществото на делото пледира за оправдателна присъда. Позовава се на становището си депозирано в отговор на тъжбата. Сочи, че съобразно представеното по делото съдебно решение на РСВарна, 31 състав, с което е одобрено постигнатото между страните по делото споразумение за уреждане на режим на личен контакт между бащата и детето изрично било записано, че за дата 10.01. бащата не осъществява режим на личен контакт, а има само право да види детето в определен часови порядък и само на това основание обвинението било недоказано. За конкретните дати по обвинението не било спорно, че бащата не е реализирал режим на личен контакт с детето. Затова счита, че спрямо конкретния случай била напълно допустима разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно подсъдимата да признае определени факти, за които да не събират доказателства. Изтъква, че безспорно установеният факт, че бащата не е реализирал режима на личен контакт в първите два дни и не е присъствал по време на целия рожден ден на детето на 10.01.2021г. се дължи на три обективни причини, които изключвали всяка една по себе си възможността подсъдимата да е действала умишлено. Първата причина била, че бащата в присъствието на детето след като през месец август 2020 година той е разбрал, че В.Г. има нов партньор е започнал да се държи агресивно и неуважително спрямо нея в присъствието на детето. Втората причина била, че именно в резултат на това поведение В.Г. изпитвала основателен страх от него. Следващата причина, била, че П.С. до месец август 2020 година, свободно и самостоятелно е упражнявал режим на личен контакт с детето П., без присъствието на майката, въпреки съдебното решение, с което е утвърдено споразумение подписано между страните. Акцентира, че волята на страните по повод провеждане на режима на личен контакт между тях във връзка с детето е отразена в подписаното от тях споразумение. В подписаното споразумение, било посочено, че при осъществяване на режима на личен контакт между бащата и детето е налице възможност майката да не присъства. Поради това счита, че липса умисъл у подсъдимата. Извън така посочените три причини се сочи, че за дата 20.12.2020г. е имало уговорка между майката и детето режима на личен контакт да се осъществи в нейния апартамент. За дата 26.12.2020г. било установено, че подс. е подготвила детето за среща с баща му и за тази дата тя му е предложила писмено да подпише декларация, че е съгласна той да осъществи режим на личен контакт без нея. Сочи се, че майката обезпечила възможността бащата да реализира режим на личен контакт с детето, но неговото нежелание да бъде с детето без присъствието на майката е довело до това той да не осъществи режим на личен контакт. За дата 10.01.2021г., се сочи, че бащата съобразно диспозитива на съдебното решение няма предоставено право за осъществяване на режим на личен контакт, но има право да види детето и да присъства на неговия рожден ден. От събраните гласни доказателства било категорично 2 установено, че на тази дата бащата е видял детето си. Майката осигурила възможността на бащата да присъства на рождения ден, поканвайки го по-рано и той действително бил присъствал. С тези и други съображения счита, че обвинението е несъстоятелно и моли подсъдимата да бъде призната за невиновна. Моли за присъждане на разноските.

В обясненията си дадени пред съда в хода на съдебното следствие подсъдимата В.Г., счита, че по никакъв начин не е възпрепятствала частния тъжител П.С. да упражнява режима на личен контакт с детето. Излага своето виждане за отношенията си с тъжителя. Сочи, че от момента на раздялата им подписали споразумение, в което той ще взема детето с нея или без нея, като така се било случвало до края на месец август 2020г., когато тъжителят разбрал, че тя има нов партньор. Твърди, че от месец септември дъщеря им започнала да се прибира разстроена от срещите с баща си, поради което и тя решила да присъства на тези срещи. Впоследствие подала молба за защита от домашно насилие и била издадена заповед за защита, като на 14.12.2020г. отпаднали ограничителните мерки. Сочи, че на 19.12.202г. била първата среща между тях след отпадане на мерките. Срещата се състояла в жилището на тъжителя, като там присъствал и неговия брат. Излага виждането си за обстановката в дома на тъжителя.

Твърди, че за 20.12.2020г. се били разбрали срещата да се проведе в нейния дом, като детето изпратило видео съобщение на баща си, за да го покани. Твърди, че на тази дата дъщеря им стояла на столче пред входната врата и чакала баща си, за да си играят, но тай не дошъл, а извикал полиция. Сочи, че за 26.12.2020г. му казала да вземе детето без нея и писмено му дала съгласие за това. Тъжителят отказал да го подпише и настоял да дойде полиция. Наложило се на Коледа да отидат в полицейския участък, където разминавайки се в коридора тъжителят и се изплюл в лицето.

За 10.01.- рождения ден на детето сочи, че съобразно споразумението бащата имал право да вижда детето . Твърди, че на 04.01.2021г. поканила тъжителя да отиде с другото си дете и бъдат част от празника на дъщеря им. Сочи, че П.С. отказал да бъде част от тържеството, като през цялото време й пишел, че ще вика полиция.

В последната си дума подс.Г. сочи, че в нито един момент не била ограничавала, нито забранявала на П.С. да вижда детето, поради което моли да бъде призната за невинна.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата В. П. Г. е родена на 20.05.1986г. в гр. Търговище . Тя е българка, има българско гражданство и е с висше образование. Не е омъжена и не е осъждана.

Работи по трудово правоотношение. Притежава ЕГН **********.

Подс. В.П. и частният тъжител П.С.а живели на семейни начала в периода от 2014г. до средата на 2019г.. От фактическото им съжителство, те имат едно малолетно дете П.П.С.а, родена на 10.01.2016г.

От средата на 2019год. частният тъжител и подсъдимата били във фактическа раздяла, като детето живеело с майка си в гр.Варна, кв.“Трошево“, бл.19, вх.А, ет.5, ап.59. В същия жилищен блок, в съседен вход живеел и частният тъжител П.С..

След раздялата им през 2019г. подсъдимата Г. и тъжителят С. сезирали РС-Варна със споразумение относно уреждане на въпросите по чл.127 от Семейния кодекс, касателно упражняването на родителските права спрямо роденото през времетраенето на 3 съжителството им ненавършило пълнолетие дете, за определяне на режима на лични контакти на бащата и за дължимата издръжка. По повод депозираното споразумение в РС-Варна било образувано гр.дело №10888/2019г. по описа на съда.

С Решение №4397/18.10.2019г. постановено по гр.дело №10888/2019г., състав на ВРС приел, че споразумението между частният тъжител и подсъдимата удовлетворява изискванията на СК, не противоречи на закона и морала, съблюдава и защитава интересите на детето. Поради това с горепосоченото решение било утвърдено постигнатото между страните споразумение. С него упражняването на родителските права по отношение на роденото от съжителството им дете било предоставено на майката В. П. Г., като местоживеенето на детето било определено на нейния адрес - в гр.Варна, кв.“Трошево“, бл.19, вх.А, ет.5, ап.59. Бил определен и режим на лични отношения на бащата П.С. и детето П.С.а. Режимът давал възможност на частния тъжител да вижда и взема децата, както следва:

- До навършване на 10г. възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 17ч. без приспиване и на рождения ден на бащата от 10ч. до 18ч., като до навършване на 6г. режимът на личен контакт, ще е само в присъствието на майката;

- След навършване на 10г. бащата ще може да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 17ч. в неделя с преспиване, на рождения ден на детето от 10ч. до 18ч., два пъти по 10 дни в периода от 1 юли до 15 септември с преспиване, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и последните три дни от зимната ученическа ваканция от 10ч. на първия ден до 17ч. на третия ден с преспиване;