Решение № 555 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000501882 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 07.04.25г. /с участието на секретаря Миланова/ въззивно гражданско дело № 1882/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-28 състав от 11.04.24г. по г.д. № 311/22г. е уважен иск по 124 от ГПК във връзка с чл. 23, ал. 1 от СК на Р. Б. против С. Б. /признато е за установено, че ищцата е изключителен собственик на недвижим имот – конкретизиран подробно в диспозитива на съдебното решение/.

Решението на СГС се обжалва от С. Б..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищцата поддържа, че през времетраенето на брака й с ответника е придобила изцяло с лични средства /по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК/ процесния недвижим имот. С оглед това: Р. Б. претендира да бъде призната /при условията на чл. 124 от ГПТ/ за индивидуален собственик на имуществения актив.

Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Крайният извод на първоинстанционния съдия за основателност на иска се явява направен след подробно обсъждане на съдържанието на доказателствения материал /писмен, гласен и експертен/; след съотнасяне на това съдържание към постановката по чл. 154 от ГПК и към конкретно заявените от страните твърдения –възражения; след препратка към /съобразяване на/ житейската логика. Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС.

В допълнение:

На първо място:

1

Липсват доказателства /съответно и твърдения на ответника/ при покупката на имота да са били използвани други средства както следва: негови собствени /съображения в тази конкретно насока са изложени и по-долу/, собствени на ищцата средства /различни от дарените й от баща й/ или общи на двамата съпрузи средства. Това обстоятелство обосновава /само по себе си/ директен извод, че процесната сума е принадлежала именно /и само/ на бащата на ищцата /не се спори, че същият е бил финансово обезпечен, че е разполагал със значителни парични ресурси – като работещ за продължителен период от време в чужбина, а също и като развиващ търговска дейност/. В такава хипотеза спорът се съсредоточава относно това: дали парите действително са били предадени на Р. Б., с какво основание са й били дадени и дали получената сума е била използвана точно за покупка на процесния имот.

В контекста на изложеното:

Действително - писмените доказателства /които удостоверяват паричните отношения между бащата на ищцата, съдружникът му и самата ищца/ са оспорени от ответника /по смисъла на чл. 181 от ГПК/. Съдържанието на тези /оспорените/ доказателства обаче /и като вярност, и като достоверна дата/ се подкрепя /потвърждава/ от други документи, които са безспорни /по смисъла на цитираният законов текст/, а именно – представените по приватизационната преписка декларации за произход на средства.

Последните са били създадени /от една страна/ в релевантния за спора период от време /когато е било учредявано процесното правоотношение/ и същите кореспондират по съдържание /от друга страна/ точно с оспорените от С. Б. доказателства /декларациите съдържат изрично изявление, че средствата за покупката са били дарени на ищцата от нейния баща; същото обстоятелство следва от съдържанието и на оспорените от ответника документи/.

Фактът, че цената по процесната сделка е била платена сочи /сам по себе си/, че ищцата действително е получила процесната сума от баща й; същата сума е била налична по банковата й сметка към момента на сделката и с нея е било сторено плащане на уговорената цена /както е посочено по-горе – липсват доказателства и твърдения при покупката на имота да са били използвани други средства/. Самото плащане /по сделката/ се явява надлежно доказано с представените в тази връзка писмени доказателства /платежни документи/. Този извод следва и от обстоятелството /преценено само по себе си/, че липсват доказателства /съответно и твърдения/ другата страна по правоотношението /продавачът/ да е предявявал /назад във времето и до настоящия момент/ претенции /извън-съдебни или съдебни/ за цената по договора.

По същия начин /в контекста на посочените две обстоятелство/ следва да бъдат преценявани и изводите на приетата в процеса счетоводна експертиза /относно паричните транслации във връзка с процесното правоотношение по покупко-продажба/. В последната връзка: вещото лице установява, че ищцата действително е притежавала /била е титуляр – към релевантния за спора времеви отрязък/ на банковата сметка, която фигурира в преписката по продажба на имота. Фактът, че банката не съхранява информация относно движението по същата сметка не може да обоснове негативен за Р. Б. /платеца по договора/ извод – предвид обясненията на вещото лице от съдебното заседание на.11.03.24г.

Горните изводи се явяват подкрепени и със свидетелски показания /които следва да бъдат съобразени в контекста на постановката по чл. 172 от ГПК – доколкото кореспондират със съдържанието на останалия доказателствен материал/.

Същите изводи се подкрепят и от защитната теза /заявена първоначално и впоследствие/ на ответника:

Първоначалното твърдение, че имотът е закупен със средства на Р. Б. – не е подкрепено с никакви доказателства.

2

Следващото твърдение /обективирано в съдебното заседание на 10.04.23г./ също не може да обоснове изводи в полза на тази страна в процеса: първата част на това изявление потвърждава обстоятелството, че парите за сделката са били дадени от бащата на ищцата. Втората част на това изявление /което е в смисъл, че средствата са били дадени от бащата не като дарение, а като заем/ не се явява доказано от Р. Б. /доказателствената тежест в тази насока е за ответника – съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/. Конкретно в тази връзка: липсват доказателства за наличие на такава конкретно уговорка и за реални парични транслации във връзка с такъв тип правоотношение. В този смисъл /с други думи/: възражението на ответника за наличие на друго основание /различно от дарение/ за сторената между бащата и дъщерята парична размяна се явява недоказано. На последно място /в същата насока/: в процеса не е заявена защитна теза – процесното дарение да е било сторено в полза на двамата съпрузи.

Третото твърдение /че ответникът е правил подобрения в имота/ е ирелевантно спрямо фактическия и правен състав на иска по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 23, ал.1 от СК /спрямо правото на собственост/. Това обстоятелство може да бъде релевантно /да има правна стойност/ в друг правен спор /облигационен/.

Косвен аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че като страна /купувач/ в процесния договор фигурира само ищцата /цялата преписка по покупкопродажба също е била „водена“ само спрямо Р. Б. - в лично качество/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде - потвърдено.

Искане за присъждане на съдебни разноски /в полза на ищцата или на процесуалния й представител/ за производството пред САС – не е заявено.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-28 състав от 11.04.24г. по г.д. № 311/22г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3