Решение № 5290 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5290 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110165142 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по делото Решение № 14592/28.07.2025 г., е постъпила молба от ищцовата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която се иска от съда да допълни решението в частта относно присъждане на законна лихва за забава върху вземането за главница, считано от 21.02.2023 г. до окончателно изплащане на същото.

В срока по чл. 250 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Виляна И. П., представлявана от адв. Н., в който се възразява срещу основателността на искането.

Изложено е становище, че при приложение на чл. 23 ЗПкр потребителят дължи само главницата и съдът бил оставил искането за присъждане на законна лихва без уважение, като е присъдил на ищеца мораторна лихва за забава.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Молбата за допълване е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна. По същество искането е основателно.

Разпоредбата на чл. 250 ГПК предписва, че страната може да поиска допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая в исковата молба действително е поискано присъждане на законна лихва за забава върху главницата периода от 21.02.2023 г. /датата на подаване на заявление на издаване на заповед за изпълнение на парично вземане/ до окончателното изплащане на вземането. В решението съдът не се е произнесъл по така направеното искане. Ето защо съдът намира молбата за допълване за основателна.

1

Същевременно и във връзка с възраженията на Виляна И. П. следва да се отбележи, че съгласно трайните разбирания в съдебната практика присъждането на законна лихва е законна последица от уважаването на иска за парично вземане. Искането за присъждане на законна лихва не е самостоятелна претенция, което следва и от тълкуването на чл. 214, ал. 2 ГПК. Освен това признатото за дължимо вземане за мораторна лихва почива на различно основание, за което са изложени мотиви в Решение № 14592/28.07.2025 г.

Ето защо така направеното искане следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 14592/28.07.2025 г. по гр. д. № 65142/20231 г. по описа на Софийския районен съд, III г.о., 88-ми състав, като на ред 8 от диспозитива на решението след датата 26.06.2020 г., се чете „ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането“.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2