Решение № 522 от 24.07.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Горна Оряховица, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-КараИ.а при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ.а Гражданско дело № 20234120102565 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

Ищците Х. К. К. и Р. Й. К. твърдят, че на 15.08.2023 г. прехвърлил на ответницата и тяхна дъщеря И. Х. К. недвижим имот – първи жилищен етаж от двуетажна двуфамилна къща, находяща се в гр. ***, ул. ***, със застроена площ от 104,21 кв.м., заедно с изба с площ от 10,54 кв.м., склад с площ от 16,31 кв.м., склад с площ от 21,69 кв.м., ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от правото на строеж върху мястото, върху което е построена – държавен урегулиран поземлен имот VII-474, в кв.82 по плана на града, срещу задължението на ответницата да гледа и издържа ищците до края на живота им, като им осигурява всичко необходимо за един нормален и спокоен живот – храна, облекло, отопление, лекарства, грижи, със запазване на правото на ищците на пожизнено ползване на имота заедно и поотделно. Твърди, че имотът бил прехвърлен на дъщеря им по време на брака й с ответника М. В. А.. Твърди, че дни след сключване на договора, ответниците заминали за чужбина, където живеят и понастоящем. Твърдят, че са търсили дъщеря си за помощ за закупуване на лекарства и дърва за огрев, но тя им отказала. Твърдят, че от сключване на договора не са получавали никаква издръжка от ответниците. Молят за постановяване на решение, с което договорът бъде развален, както и за присъждане на сторените в производството разноски.

Ответниците И. Х. К. и М. В. А., чрез назначения им особен представител, оспорват ищците да имат нужда от лични грижи. Сочи, че 1 ответницата е заминала в чужбина за да осигури издръжката си и тази на родителите си. Счита, че между сключване на договора и подаване на исковата молба е изминало твърде малко време и не може да се направи обективна преценка относно изпълнението на поетите задължения. Моли се за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим имот. Основателността му е предпоставена от установяване, че ищците прехвърлили на ответниците по време на брака им недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на ищците пожинено; че няколко дни след сключване на договора ответниците заминали в чужбина, където живеят и към момента и че ответницата е отказала да закупи лекарства и дърва за огрев за ищците.

Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 586, том III, рег. № 6255/15.08.2023 г., дело № 501/2023 г. на Нотариус № 296- НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 3320/15.08.2023 г., акт № 175, том X, дело № 1707/2023 г. ищците прехвърлили на ответницата И. Х. К. собствеността върху недвижим имот – първи жилищен етаж от двуетажна двуфамилна къща, находяща се в гр.

***, ул. ***, със застроена площ от 104,21 кв.м., заедно с изба с площ от 10,54 кв.м., склад с площ от 16,31 кв.м., склад с площ от 21,69 кв.м., ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от правото на строеж върху мястото, върху което е построена – държавен урегулиран поземлен имот VII-474, в кв.82 по плана на града, срещу задължението на ответницата да гледа и издържа ищците до края на живота им, като им осигурява всичко необходимо за един нормален и спокоен живот – храна, облекло, отопление, лекарства, грижи, със запазване на правото на ищците на пожизнено ползване на имота заедно и поотделно. Справката в Национална база данни „Население“ установява, че двамата ответници били в граждански брак от 1999 г., с оглед което бракът бил сключен при действието на СК от 1985 г. /отм./. Съгласно отменената уредба, съпрузите притежават в съпружеска имуществена общност придобитото по време на брака в резултат от съвместен принос, който се предполага (чл.19, ал.1 и ал.3 СК /отм./) и лично – имуществените права по чл.20 СК /отм./ и придобитото в резултат на преобразуване на личното им имущество (чл.21 СК /отм./). Не се твърди и не се установява след влизане в сила на действащия СК, ответниците да са изменили режима на имуществените отношения между съпрузи, поради което и по аргумент от §4, ал.1 и ал.2 ПЗР СК, за бракът е приложим законов режим на общност, уреждащ собствеността върху вещите, придобити по време на брака, по идентичен с отменената уредба начин (чл.21, ал.1 и ал.3 СК; чл.22 2

СК и чл.23 СК), при което имотът бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност. С оглед изложеното, първата от посочените предпоставки се явява установена. Спорен и от фактическа, и от правна страна е въпросът дали ответниците са изпълнявали задължението си, а съответно – може ли неизпълнението да се счете незначително с оглед интереса на кредиторите, в какъвто смисъл се възразява в отговора на исковата молба. Отговорът на тези въпроси е предпоставен от определяне на съдържанието на поетото задължение и съпоставката на дължимото с реално престираното.

Съдържанието на насрещното задължение на приобретателя по неуредения в закона договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка се определя само от действителната обща воля на страните, ограничена съобразно чл.9 ЗЗД от повелителните правни норми и добрите нрави. Така предметното съдържание на постигнатото съгласие трябва да бъде установено чрез тълкуване на договора по правилата на чл.20 ЗЗД (така Решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 26/2009 г. по гр.д. № 5524/2007 г. на II Г.О. на ВКС;

Решение № 70/2011 г. по гр.д. № 612/2010 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 20/22.07.2015 г. на по гр.д. № 1853/2014 г. на IV Г.О. на ВКС). В случая от договора е видно, че съдържанието на задължението на ответниците да се грижат и да издържат ищците до края на живота им е уговорено в конкретен обем – осигуряване на храна, облекло, отопление, лекарства, грижи, т.е. от ответниците се изисква доставяне на грижи и средства в такъв обем, че да бъде задоволен поставеният стандарт, определен като „нормален и спокоен живот“. Никоя част от задължението е уговорена да се дължи при нужда и/или при поискване, поради което е без значение дали и за какво ищците са търсили ответниците и дали ищците могат сами да си осигурят грижи, както се обосновава в отговора на исковата молба.

От показанията на свид.Б. – съсед на ищците, се установява, че ответниците живели в чужбина от дълги години, а ищците живеят сами в процесното жилище. Ищците сами плащат сметките си и пазаруват за домакинството си. От експертно решение № 1060 от зас.№ 056/23.03.2017 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – гр.Велико Търново се установява, че ищецът страда от инсулинозависим захарен диабет.

По отношение на определения процент трайно намалена работоспособност, експертното решение не е относимо към спора, доколкото срокът му е изтекъл на 01.03.2020 г. – преди сключване на процесния договор. Свид. Б. посочва, че когато се налага ищците да посетят болница, отиват сами и сами закупуват лекарствата си. Той не знае ответниците да са изпращали пари на ищците и посочва, че от прехвърлянето на имота не са се връщали в страната.

Естеството на поетото по договора задължение го определя като трайно и продължително – дължимо всеки ден до смъртта на прехвърлителя.

Задължението е неделимо, както по обем (защото не може да се отдели непаричната престация за гледане от паричната за издръжка), така и по период 3

(защото изпълнението за пропуснат период от време е невъзможно по-късно).

По тази причина всяка форма на неизпълнение на задължението – за част от обема на дължимата престация, неточно или не за целия период, съставлява пълно неизпълнение и е основание за разваляне на договор изцяло (Решение № 622/25.10.2010 г. по гр.д. № 212/2010 г., III Г.О. на ВКС; Решение № 60248/11.11.2021 г. по гр.д. № 491/2021 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 60170/30.07.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г., III Г.О. на ВКС и цитираната в тях съдебна практика).

В случая не се установи ответниците да са извършили каквито и да е действия, включени в съдържанието на поетото задължение – те не се предоставяли издръжка в пари или натура, нито са полагали някакви грижи за ищците. Няма данни дори те не са възложили това на трети лица, макар задължението за грижи да е с оглед личността на приобретателите. При липса на каквото и да е изпълнение, не може да намери приложение нормата на чл.87, ал.4 ЗЗД, тъй като тя предполага сравнение между изпълнената и неизпълнената част от задължението. Не могат да се приемат за основателни доводите на ответниците, че е изминал прекалено кратък период от сключване на договора до предявяване на иска, в който не може да се направи обективна преценка дали задължението е изпълнено, в т.ч. и че ответниците са заминали в чужбина именно за да осигурят издръжка. Изискуемостта на задължението на ответниците е настъпила в момента на прехвърляне на правото на собственост и от този момент насетне те са дължали на ищците полагане на грижи и предоставяне на издръжка постоянно (ежедневно), непосредствено и непрекъснато. Както по-горе бе посочено, неизпълнението за даден период от време не може бъде компенсиран в последствие и именно в това се състои неделимостта на задължението, с което развитата от ответниците теза влиза в противоречие.

С оглед всичко изложено, от сключване на договора до приключване на съдебното дирене ответниците не са извършили никакви действия, включени в дължимата от тях престация. Налице е пълно неизпълнение на договора, което предпоставя основателност на иска за развалянето му.

По присъждане на направените разноски:

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят (възстановят) по сметка на съда частта от държавната такса и разноските, за които ищците са били освободени – 48,53 лв. от държавната такса и 450 лв. от депозита за особен представител, или общо 498,53 лв.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищците имат право да им се присъдят направените разноски. Те са направили такова искане и са представили доказателства да са сторили разноски от общо 2 100 лв. (100 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за особен представител и 1 700 лв. – адвокатски възнаграждение), поради което тази сума следва да им бъде заплатена от ищците.

4

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

РАЗВАЛЯ договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 586, том III, рег.

№ 6255/15.08.2023 г., дело № 501/2023 г. на Нотариус № 296-НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 3320/15.08.2023 г., акт № 175, том X, дело № 1707/2023 г., с който Х. К. К., ЕГН ********** и Р. Й. К., ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. *** прехвърлили на И. Х. К., ЕГН ********** и М. В. А., и двамата с постоянен и настоящ адрес: с. ***, община ***, ул. *** правото на собственост върху недвижим имот – първи жилищен етаж от двуетажна двуфамилна къща, находяща се в гр. ***, ул. ***, със застроена площ от 104,21 кв.м., заедно с изба с площ от 10,54 кв.м., склад с площ от 16,31 кв.м., склад с площ от 21,69 кв.м., ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от правото на строеж върху мястото, върху което е построена – държавен урегулиран поземлен имот VII-474, в кв.82 по плана на града, при граници: от две страни улици, урегулиран поземлен имот VIII-475, урегулиран поземлен имот V-480 и урегулиран поземлен имот VI-1361, срещу задължение за гледане и издръжка.