Решение № 10 от 10.03.2025, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Белоградчик, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20251310200036 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Производството е образувано по Жалба на А. О. Л. от с. Сталийска махала, обл. Монтана, ул. „Петдесет и седма“ № 3, чрез адв. З. Г. – М. от АК – Монтана, против Наказателно постановление № 24 – 0242 – 000666/ 09.01.2025 г. на Началника на РУ Белоградчик, с което на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания “Глоба” в размер на 200 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.

С депозираната Жалба се моли, съда да отмени Наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на производството. Изложени са подробни съображения за недоказаност на нарушението и по същество – не е доказана вината на нарушителя. При така изложените в Жалбата доводи, се моли съда да отмени обжалваното Наказателно постановление. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със своя процесуален представител. Поддържа жалбата и пледира съда да отмени Наказателното постановление, поради това, че не е знаел, че автомобила е бил дерегистриран, тъй като не е негова собственост.

Представител на въззиваемата страна не се явява в съдебно заседание. В писмено становище правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя и молят същото да бъде редуцирано до минималния такъв, в случай, че се претендира заплащането на такова.

По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна – Т. К. Т. – актосъставител и Г. Т. Г. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

Съдът, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице, пред компетентния съд и в законния срок.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Съображенията на съда са следните :

С показанията си, разпитаните по делото свидетели на въззиваемата страна – полицейски служители в РУ – Белоградчик, установиха следната фактическа обстановка: На 27.01.2024 г., около полунощ, полицейските служители извършвали контрол на движещите се автомобили в границите на населеното място – с. Д., общ. Р., обл. В. – на главната улица „Г. Димитров“.

Срещу дом № 166, спрели за проверка лек автомобил "Ауди А 4", с рег. номер ВН 27 83 АК, собственост на О. Л. М., управляван от жалбоподателя А. О. Л..

При извършената справка в система РСОД било установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация от 03.03.2024 г. – на осн. чл. 143 ал.15 от ЗДвП, тъй като в двумесечния срок от придобиване на правото на собственост върху автомобила, собственика не е изпълнил задължението си да го регистрира в Сектор КАТ, Пътна полиция. Пред контролните органи водача заявил, че не знае, че автомобила е с прекратена регистрация.

За нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, св. Т. Т., съставил на жалбоподателя А. О. Л., АУАН серия GA № 1110567/ 28.01.2024 г.

Била образувана Пр. Преписка № 04376/ 2024 г. по описа на РП – Видин, като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 2

06.01.2025 г., РП – Видин е отказала образуване на ДП за престъпление по чл.

345, ал. 2 НК. Материалите са изпратени на РУ – Белоградчик и е издадено процесното Наказателно постановление № 24 – 0242 – 000666/ 09.01.2025 г. на Началника на РУ Белоградчик, с което на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, на жалб. Л., са наложени наказания “Глоба” в размер на 200 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното :

Безспорно е, че от събраните по делото доказателства – в частност показанията на свидетелите на въззиваемата страна, се установи, че на инкриминираната, жалб. Олег Л. е управлявал автомобил, чиято регистрация е прекратена служебно на осн. чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради това че в двумесечния срок от придобиване на правото на собственост върху автомобила, собственика не е изпълнил задължението си да го регистрира в КАТ. От материалите по делото се установява, че МПС – то управлявано от жалбоподателя, е собственост на О. Л. М. Датата на която, последния е придобил собствеността върху процесния автомобил е 30.08.2023 г. В двумесечния срок от придобиването, собственика не го е регистрирал. Поради това и на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регистрацията му е била служебно прекратена от ОД МВР – Видин, Сектор Пътна полиция.

В този вид производства съдът осъществява цялостен служебен контрол за законосъобразност и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в случай, че констатира пропуски, които са съществени по своя характер, дори и да не са инвокирани с жалбата.

На първо място, в хода на този контрол, съдът констатира, че както в съставения АУАН, така и в издаденото Наказателното постановление, са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Така, и в АУАН, и в издаденото Наказателно постановление е посочено, че регистрацията на автомобила, управляван от жалбоподателя, е прекратена на 03.03.2024 г., а нарушението е констатирано на 27.01.2024 г. Очевидно е, че няма как жалбоподателя да е реализирал състава на нарушението, преди да е била прекратена регистрацията на управляваното от него МПС.

3

Поради това, съдът намира, че обвинението е непрецизно в горепосочения смисъл, което води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице и от възможността да узнае в какво нарушение е обвинен, че е извършил. ЗАНН не познава понятието „техническа грешка“, тъй като в това производство субсидиарно се прилагат правилата на НК и НПК, поради което и обвинението следва да е ясно конкретизирано по отношение на време, място, обстоятелства при които е извършено, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице. Този пропуск е пренесен и в издаденото Наказателно постановление. И тук в словесното изражение на обвинението е посочено, че регистрацията е прекратена на 03.03.2024 г., вместо на 03.01.2024 г., когато реално е бил дерегистриран автомобила.

Горното съставлява пропуск от ранга на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

За пълнота на изложението обаче, съдът намира за необходимо да отбележи, че нарушението е недоказано и по същество.

От определящо за изхода на делото значение е, виновно ли е извършено административното нарушение от страна на наказаното лице.

В случая, регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В представената и приобщена по делото административно – наказателна преписка, се съдържат данни, че управлявания от жалбоподателя Л. автомобил, е собственост на трето лице – О. Л. М. Това обстоятелство потвърдиха и разпитаните по делото свидетели на въззиваемата страна. Липсват обаче каквито и да било доказателства, че жалбоподателя Л., като водач на МПС – то, да е знаел за прекратената регистрация на същото, поради нерегистрирането му в КАТ в двумесечния срок от придобиване на собствеността, съгл. чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Това е заявил жалбоподателя и пред контролните органи – че не е знаел за дерегистрацията на автомобила, тъй като той не е негова собственост.

Предвид изложеното, се налага правния извод, че нарушението не е доказано от субективна страна.

От доказателствата по делото се установи, че към датата на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , той няма как да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен да 4 предположи за прекратената регистрация на автомобила, и съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство. Поради това, липсват каквито и да е било доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост. Недоказан е волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото противоправно деяние. Действително, незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност /за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по 140, ал. 1 от ЗДвП.

При така изложените мотиви, се налага извода и за несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна, поради недоказаност на неговото виновно извършване, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява основание за отмяната на издаденото Наказателно постановление, като незаконосъобразно и по същество.

При горните съображения, съдът отменя Наказателното постановление.

По разноските :

Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното постановление, то въззиваемата страна е тази, която следва да понесе в своя тежест направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. В случая, се претендират такива в размер на 400 лв. – за адвокатско възнаграждение. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие № 0004100 от 28.01.2025 г., от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв., и има отбелязване, че същото е изплатено в брой, което служи за разписка. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По смисъла на чл. 143, ал.

1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или 5 отказ.

Поради това, съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, за които има надлежни доказателства, че са платени и реално направени. По направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че редукция на размера не се налага, тъй като същия е 400 лв. и е съобразен с чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на сключване на договора за правна помощ /сега Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 0242 – 000666/ 09.01.2025 г. на Началника на РУ Белоградчик, с което на А. О. Л., ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. М., ул. „...................“ №..., представляван от адв. З. Г. – М. от АК – Монтана, на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания: “Глоба” в размер на 200.00 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД МВР – Видин, РУ – Белоградчик, ДА ЗАПЛАТЯТ на А. О. Л., ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. М., ул. „....................“ № ..., представляван от адв. З. Г. – М. от АК – Монтана , направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6