Решение № 3657 от 07.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3657 гр. Пловдив, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330103367 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от Ж. Р. К. е предявил против „Сити кеш“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ..... е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 15 ЗПК. В случай на отхвърляне на главния иск, в условията на евентуалност, е съединен и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 8 от договор за потребителски кредит № ...., установяваща задължение за неустойка, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради сключването й за обезпечение на нищожна кредитна сделка по чл. 71 ЗЗД и поради неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ....., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 1 000 лв. при фиксиран лихвен процент по 1 заема от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 49, 63 %, със срок за погасяване на 16 двуседмични вноски. Твърди, че поел задължение за връщане на сумата от 1 159, 15 лв. В клаузата на чл. 3, т. 9 от договора било установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или под формата поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя в чл. 23 от ОУ. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 808, 85 лв., платима разсрочено, заедно с погасителната вноска. Ищецът твърди, че сключеният между страните договор е такъв за потребителски кредит и последният е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, тъй като липсва ясно разписана методика относно начина на формиране на годишният процент на разходите, а в договора са посочени абсолютните стойности на годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, като липсва яснота от къде идва разликата от 9 % между двете стойности. Сочи, че в договора е установено задължение за заплащане на неустойка, като не е налице яснота дали последната е включена или изключена от размера на годишния процент на разходите. Твърди, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане на лихвения процент и не е регламентиран размерът на възнаградителната лихва.

Сочи, че е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като действително приложения годишен процент на разходите не отговаря на посочения в договора, поради невключване на задължението за заплащане на неустойка в годишният процент на разходите, което е довело до заблуда на потребителя. Счита, че задължението за заплащане на неустойка представлява разход по кредита, поради което посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действително приложения. Твърди, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК, тъй като в клаузата на чл. 7 от Договора е посочен лихвеният процент, който се прилага при забава, но не са посочени начините за неговата промяна, както и стойността на всички разходи за забава, които се дължат при неизпълнение на договора.

В условията на евентуалност излага съображения за нищожност само на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави по смисъла на 2

Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Сочи, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена и е недействителна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Твърди, че неустойката е установена при неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е недействителна, поради обстоятелството, че има за цел заобикаляне на закона – арг. чл. 21, ал. 1 ЗПК. Счита, че с установяване на задължение за заплащане на неустойка се заобикаля изискването годишният процент на разходите да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Сити кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е допуснато, соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите е определен съобразно установена математическа формула, като в последният е включена възнаградителната лихва като единствен разход по кредита и всички допускания, взети предвид от кредитора при неговото определяне. Сочи, че неустойката не следва да бъде включена в годишният процент на разходите, тъй като задължението за заплащането й не е възникнало към момента на сключване на договора. В този смисъл се позовава на практика на СЕС. Счита, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като размерът на годишната лихва е определен процент на годишна база, като последният не подлежи на промяна и за потребителя е налице яснота и сигурност относно размера на поетото задължение. Твърди, че задължението за заплащане на неустойка е установено в съответствие с нормите на добрите нрави, като счита, че обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск, тъй като последното предоставя възможност за реализиране на неговите права и против трето лице или банка – гарант. Сочи, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от волята на потребителя, като чрез непредставянето на обезпечение потребителят едностранно и извън волята на кредитора е увеличил носеният от последния риск. Твърди, че след като потребителят изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора 3 обезпечение, последният е договарял недобросъвестно – в нарушение на изискванията на чл. 12, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че видно от съдържанието на договора, в последният са включени всички допускания взети предвид от кредитора при определяне на годишния процент на разходите, като страните не разполагат с правна възможност за определянето му по различен начин.

Сочи, че към момента на сключване на договора предвидената неустойка не се дължи, тъй като нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените в договора задължения – в тридневен срок от сключване на договора. Поддържа, че не е налице заблуждаваща търговска практика при посочването на годишния процент на разходите в договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договор за потребителски кредит № .. на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 15 ЗПК. При условията на евентуалност е предявен установителен иск за установяване, че клаузата на чл. 8 от договор за потребителски кредит № ...., установяваща задължение за неустойка, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради сключването й за обезпечение на нищожна кредитна сделка по чл. 71 ЗЗД и поради неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ....., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от 1 159, 15 лв. на 16 седмични вноски, три, от които с размер от 15, 58 лв. и тринадесет вноски с размер от 85, 57 лв.

Установен е ден за заплащане – понеделник и падеж на първата вноска на 01.03.2021 г.

Установен е годишен лихвен процент от 40, 05% и годишен процент на разходите от 49, 63 %.

4

В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 23 от Общите условия. В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 808, 85 лв., която се заплаща разсрочено съгласно Приложение № 1 към Договора.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

От изслушаната в производството по делото и приетата без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че годишният процент на разходите, определен съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК е от 49, 36 % като в него е включен като разход единствено договорната лихва, като са взети предвид всички допускания съгласно чл. 3 от Договора.

Вещото лице е установило, че след включване на задължението за неустойка, годишният процент на разходите по кредита е от 635, 96 %.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от 173, 33 лв., като е установен месечен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 48, 13 %.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на 5 предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f333698d-1b31-4687-84c7-c5ef197b32df