Определение № 2897 от 17.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2897 гр. София, 17.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Руси Алексиев Частно наказателно дело № 20251100200828 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Софийски градски съд е сезиран с удостоверение по реда на чл. 4, § 2 и § 3 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (по-надолу за краткост само Решение/то), респективно по чл. 4, ал. 2 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС), издадено от Областна администрация Линц – Ланд, Република Австрия, за признаване и изпълнение на австрийско решение № BHRO/924130234269/24 от 29.10.2024 г., влязло в сила на 26.11.2024 г., по административнонаказателно производство № BHRO/924130234269/24 по описа на Областна администрация Линц – Ланд, спрямо българския гражданин М. К. М., ЕГН **********, придружено със самото решение на немски език, преведено и на български език.

С процесното решение (наказателното постановление, издадено от административен орган – Областна администрация Линц – Ланд, Република Австрия), на засегнатото лице е наложено административно наказание – глоба, в размер на 150 (сто и петдесет) евро, които формират претендираната за признаване и изпълнение от компетентните органи на Р.

България финансова санкция.

По така визираното удостоверение по реда на чл. 4, ал. 2 и ал 3 от Решението, респективно по чл. 4, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, постъпило в СГС, е образувано настоящото НЧД № 828/2025 г.

С разпореждане на съдията – докладчик от 04.04.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.04.2025 г., от 11.30 ч.

След провеждането му, на 30.05.2025 г., в деловодството на СГС – НО е постъпило 1 заявление от засегнатото лице М. М., заведено с рег. № 65710/30.05.2025 г. по описа на регистратурата на СГС, с което уведомява съда, че по сметката, посочена във визираното в изпратеното за признаване и изпълнение решение, е внесло сумата от 150 (сто и петдесет) евро. Към заявлението е приложено в оригинал дебитно известие от „Обединена българска банка“ АД от 30.05.2205 г.

По разпореждане на съдията – докладчик от 04.06.2025 г., с писмо до издалия удостоверението по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Решението, респективно по чл. 4, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, компетентен орган на издаващата държава, е изискана информация дали е постъпила по сметка на Областна администрация Линц – Ланд, Република Австрия, вписаната в процесното решение за налагане на финансова санкция парична сума от 150 (сто и петдесет) евро, съгласно представения пред българския съд в банков документ.

На 10.06.2025 г. е получен по служебната виртуална (електронна) поща – имел, на СГС отговор от издалия удостоверението орган на издаващата държава. В същия се сочи, че плащането е получено и поради това се оттегля принудителното изпълнение („Получихме плащането. Поради това принудителното изпълнение е оттеглено.“).

При така установеното от фактическа страна, съдът намери, че следва да прекрати съдебното дело, на основание чл. 15, § 3 от Решението, по реда на най-близката процедура, предвидена във вътрешния за Р. България нормативен акт, в който то е транспонирано, а именно в ЗПИИАКОРНФС, конкретно по реда на чл. 37, вр. чл. 23 от ЗПИИАКОРНФС.

Това е така, тъй като процесуален ред за прекратяване на съдебното производство в Р.

България, като изпълняваща държава, в хипотезата на чл. 15, § 3 от Решението, не е предвидена в закона - ЗПИИАКОРНФС, с който последното е въведено (транспонирано) във вътрешното на страната ни нормативно пространство. Поради това, съгласно и разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), следва да се приложи най-близката, предвидена за подобен случай процедура, отговаряща на целта на чл. 15, § 3 от Решението, а именно тази по чл. 37, вр. чл. 23 от ЗПИИАКОРНФС.

В случая, решаващата държава е уведомила изпълняващата държава, макар и не по предвидения за това в акта на Европейския съюз (ЕС) - Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции - под формата на формуляр № 1 „Информация за решение за финансова санкция, основана на членове 11, 12 и 15 от Рамково решение 2005/214/ПВР“, че след получаването в Р. България на нейното удостоверение, издадено по реда на чл. 4, § 2 и § 3 от Решението, респективно по чл. 4, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, придружено с желаното за признаване и изпълнение решение - наказателно постановление № BHRO/924130234269/24 от 29.10.2024 г., влязло в сила на 26.11.2024 г., по административнонаказателно производство № BHRO/924130234269/24 по описа на Областна администрация Линц – Ланд, Република Австрия, спрямо българския гражданин М. К. М., същият доброволно е заплатил паричната сума от 150 евро, представляваща наложената му финансова санкция, съгласно процесното наказателно постановление.

Изложеното изпразва от съдържание настоящата, образувана пред българския съд съдебна процедура за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция от компетентен орган на издаващата държава, защото то вече е изпълнено пред последния. Това и налага прекратяване на съдебното производство по разглежданото наказателно частно дело, образувано за признаване и изпълнение на решение на компетентен орган на държава – членка на ЕС, което вече е изпълнено в същата, след образуване на делото в СГС – НО, като компетентен орган на изпълняващата държава членка.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 15, § 3 от Рамково решение 2

2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, по аргумент от чл. 37, вр. чл. 23 от ЗПИИРКОРНФС, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД № 828/2025 г. на СГС – НО, 20-ти състав, по признаване и изпълнение на решение - наказателно постановление № BHRO/924130234269/24 от 29.10.2024 г., влязло в сила на 26.11.2024 г., по административнонаказателно производство

№ BHRO/924130234269/24 по описа на

Областна администрация Линц – Ланд, Република Австрия, спрямо българския гражданин М. К. М., ЕГН **********, с което му е наложена финансова санкция, в размер на 150 (сто и петдесет) евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се преведе и изпрати за сведение на издалия процесното удостоверение по реда на чл. 4, § 2 и § 3 от Решението, респективно по чл. 4, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, компетентен орган на Република Австрия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3