Определение № 1088 от 22.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1088 гр. София, 22.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20251000501013 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, вр. чл. 214 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба вх. № 263 700 от 04.03.25 г.от „Денис ер груп“ ЕООД, с която обжалва протоколно определение от 25.02.25 г. (стр. 8 от протокола), в частта, в която съдът е оставил без уважение направеното искане за увеличение на предявените искове със стойността на допълнително извършените СМР за фоайето и централния вход и частна жалба вх. № 263 701 от 04.03.25 г., с която обжалва протоколно определение от 25.02.25 г. (стр.5), с което е отказано изменение на иска.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно. Твърди, че съдебната практика приема, че е допустимо обжалването на определението върху отказа на съда да допусне увеличение на предявеният иск. Твърди, че прибавянето на основание към първоначалното основание на предявен иск представлява изменение на иска, а не нов такъв, който се иска да бъде съединен с вече предявеният. Оспорва изводите на съда, че с исканото изменение, ако бъде допуснато, това ще доведе до недопустимо произнасяне със съдебното решение. С оглед на изложеното моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да допусне искането увеличение на предявените искове.

Във втората жалба се развиват доводи, че производството е по търговски спор, поради което не намират приложение правилата на общото производство и преклузията. В останалата част са посочени същите основания както в предходната жалба.

Ответникът по частната жалба Столична община оспорва същата. Твърди, че твърди, че подадените жалби не са подкрепени с доказателства, а единствено цитират законови разпоредби, които не доказват основателността на претенцията. Твърди, че жалбите са недопустими. Оспорва допустимостта, с оглед на изтичането на срока за 1 обжалване. Моли съда да остави в сила определение от 25.02.25 г., стр. 5 от съдебния протокол, като не се допуска исканата отмяна на определението.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното протоколно определение (стр.5) от 25.02.25 г. съдът е оставил без уважение искането, обективирано в молба от 06.12.2024 г. за допускане на „изменение“ на първоначално предявените искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от мотивите на определението съдът е приел, че едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо, тъй като това би означавало съвсем нов предмет на делото, различен от този, въведен с първоначалния иск. Приел е, че с искането за „изменение” на предявените искове се цели последващо обективно кумулативно съединяване на искове, което е недопустимо. В случая се предявяват нови искове с ново основание и петитум - за извършване на други СМР, съответно за претендирана неустойка по договора и за обезщетение за забава. По този начин ищецът въвежда нов предмет на делото, различен от този по първоначалните искове.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното протоколно определение (стр.8) от 25.02.25 г. съдът е оставил без уважение искането, направено в днешно съдебно заседание от управителя на ищцовото дружество за допускане на „изменение“ на първоначално предявените искове.

Не се спори, а се установява и от същият протокол, че в съдебно заседание частният жалбодател е отправил искане връзка с произнасянето по молбата от 06.12.2024 г. правя искане за увеличаване от 120 000 лв. на 196 673,40 лв., като соча, че това е стойността на извършените СМР за фоайето и централния вход на училището и мораторната лихва, която е 60 641,92 лв. за времето от 22.04.2009 г. до 08.03.2012 г. Видно от мотивите съдът е приел искането за неоснователно, тъй като едновременно изменение на основанието и петитума е недопустимо, повторно ищецът се опитва последващо да съедини обективно кумулативно съединени искове, което е недопустимо. В случая със соченото изменение не се иска увеличаване размера на претенцията по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, а се предявяват нови искове с ново основание и петитум за извършване на други СМР (различни от процесиите), съответно се претендира обезщетение за забава върху същите.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмена молба вх. № 33 846 от 27.03.2012 г. в изпълнение на указанията дадени с разпореждане от 16.03.2012 г. е посочил, че претенцията за заплащане на сумата от 120 000 лв. включва ремонт и ревизия на ф.салон (33 040) лв., изкърпване на стени, таван и шпакловка на ф. салон със скеле (31 590 лв.), боядисване двукратно с бл. Боя таван и стени ф. салон (12 600 лв.), ревизия и ремонт на осветление на ф. салон (`14 000 лв.), циклене, лакиране двукратно 2 и очертаване на под ф. салон (24 770 лв.) и извозване на строителни отпадъци (4 000 лв.).

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е предявил и иск за сумата от 42 767.879 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница от 120 000 лв. за периода от 22.12.2008 г. до 09.03.2012 г.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмена молба вх. № 284 537 от 06.12.24 г. ищецът е поискал от съда да допусне увеличение и изменение на исковата претенция, както следва:

Цената на иска да бъде увеличена до сумата от 322 732.28 лв. без ДДС като сбор на кумулативно съединени претенции с правна квалификация чл. 365 от ГПК, във вр. с чл. 266, чл. 92 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД: 120 000 лв., представляваща стойността на допълнително изпълнените и приети СМР съгласно приемно предавателен протокол обр. 19 от 09.12.2008 г. и ПП от 22.12.2008г. изпълнени във физкултурен салон по договор; 76 673.40 лв., представляваща стойността на допълнително изпълнените и приети СМР съгласно приемно предавателен протокол обр. 19 от 01.12.2008 г. и ПП от 22.12.2008 г. изпълнени във фоайето и централния вход на училището; 50 000 лв., представляваща договорена неустойка съгласно чл. 25 от договора; 15 416.96 лв., представляваща мораторна лихва върху неустойката за времето от 22.04.2009 г. до 08. 03.2012 г. и 60 641.92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата на изпълнените допълнителни СМР за времето от 22.04.2009 г. до 08. 03.2012 г.. разликата над договорената неустойка.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното протоколно определение (стр.5) от 25.02.25 г. съдът е оставил без уважение искането, обективирано в молба от 06.12.2024 г. за допускане на „изменение“ на първоначално предявените искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, съответно чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

С атакуваното протоколно определение (стр.8) от 25.02.25 г. съдът е оставил без уважение искането, направено в днешно съдебно заседание от управителя на ищцовото дружество за допускане на „изменение“ на първоначално предявените искове.

В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, свързани с изводите на съда по отношение на искането увеличение на предявените искове, като твърди, че отправените искания са основателни и допустими, не представляват нови искове и съдът няма да се произнесе извън заявеното, ако допусне искането увеличение.

В отговора на частната жалба ответникът е навел твърдения за недопустимост на същата, тъй като определенията не подлежат на обжалване, а ако подлежат, то жалбата е подадена извън преклузивните срокове за обжалване. Оспорват се и наведените твърдения за незаконосъобразност на атакуваните определения.

3

По отношение на наведените доводи за недопустимост на подадената частна жалба съдът намира същите за неоснователни. Отказът на първоинстанционния съд да допусне поисканото увеличение на иска, който не е бил предявен като частичен, подлежи на обжалване съгласно т. 7, б. "б. " от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което неправилно първоинстанционният съд е указал, че атакуваните определения не подлежат на обжалване. С оглед на тези неправилни указания срокът за обжалване на постановеното първоинстанционно определение не е започнал да тече и правото на жалба по същество е реализирано с подадената въззивна жалба, съдържаща единствено оплакване за неправилен отказ за допускане на увеличение на иска, както и искане за допускане на това увеличение и постановяване на решение по тази част от спорното право. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 76 от 01.03.2021 г. по ч.гр. д. № 136/2021 г. на ВКС, III г.о., определение № 60333 от 28.10.2021 г. по ч.гр. д. № 2734/21 г. на ВКС, IV г.о., определение № 60327 от 10.12.2021 г. по ч.гр. д. № 3916/2020 г. на ВКС, IV г.о. и др. Пътят на защита на ищеца в случай на незаконосъобразен отказ да бъде допуснато увеличение на иска, който не е предявен като частичен, е чрез обжалване на определението по чл. 214 ГПК, което съгласно разясненията в т. 7, б. "б. " от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС има преграждащ характер по отношение на заявеното по този ред част от спорното право. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че въведеното в процеса възражение за недопустимост на подадените частни жалби е неоснователно. Същите са допустими и съдът дължи произнасяне по основателността и законосъобразността на атакуваните протоколни определения.

По отношение на протоколното определение (стр.5) от 25.02.25 г. съдът е оставил без уважение искането, обективирано в молба от 06.12.2024 г. за допускане на „изменение“ на първоначално предявените искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира, че същото е правилно и законосъобразно по следните съображения:

Липсва спор в доктрината и трайната съдебна практика, че едновременното изменение на основанието и на петитума е недопустимото, то води до нов предмет на делото. Постановеното по недопустимо изменен иск решение се явява процесуално недопустимо. В този см. решение № 76 от 07.08.2018 г., постановено по т. д. № 2 601/16 г., по описа на Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др. Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. В този см. решение № 50 174 от 19.12.2022 г., постановено по т. д. № 1 329/21 г., по описа на Т. К., І Т. О. на ВКС и др.

В конкретния случай видно от исковата молба и направеното от ищеца 4 уточнение същият е предявил иск за заплащане на допълнително извършени СМР, които са необходими за изпълнението на задълженията по сключения договор за изработка между страните. Видно от молбата, с която се иска изменение на иска същият навежда нови факти (допълнително извършени СМР във фоайето и централния вход, както и за дължима неустойка по договора за строителство), т. е. с молбата за изменение се добавят (изменят първоначално твърдените) факти и обстоятелства, пораждащи претендираното право.

Едновременно с това се иска и изменение на петитума на предявеният иск (добавят се нови суми), поради което настоящият състав намира, че е налице предявяването на нови искове, което е недопустимо в производството.

По отношение на атакуваното протоколно определение (стр.8) от 25.02.25 г., с което съдът е оставил без уважение искането, направено в съдебно заседание от управителя на ищцовото дружество за допускане на „изменение“ на първоначално предявените искове съдът намира, че частната жалба е допустима но неоснователна по изложените по-горе съображения.