Решение № 511 от 01.11.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Плевен, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20214430201641 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от АН. Г. П. от *** с ЕГН ********** против Наказателно постановление №21-0256-000357/19. 07.2021г. на *** РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Д.Митрополия, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл139ал1 т2 от ЗДвП.

Наведени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП. Жалбоподателят не се явява, явява се адв. Г.-АК – гр.Плевен като твърди, че изложената в акта фактическа обстановка не отговаря на действително случилото се на процесната дата. По време на извършената от контролните органи проверка за жалбоподателя останало неясно ,коя точно разпоредба на Наредба №11/2001г на МРРБ е нарушена,тъй като в АУАН и НП не е посочено 1 коя разпоредба от тази наредба е нарушена и същото съставлява съществено процесуално нарушение. Навежда и доводи че към датата на проверката е представено Разрешително за движение на извън габаритно или тежко пътно превозно средство, а именно РИ – 1690/26.03.21г издадено от Агенция пътна инфраструктура за движение на извън габаритно или тежко пътно превозно средство.

Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и представлява от адв.Г. АК гр.Плевен. се

Ответната страна по жалбата – ОД МВР – Плевен не се представлява в проведеното по делото съдебно заседание. С изпращане на административно-наказателната преписка не изразява писмено становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и е подадена в срок.. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 25.06.2021 г., около 09:53 часа, в *** в посока с. Победа, жалбоподателят управлявал колесен трактор ***, с рег.

№***,собственост на ***,с обща ширина от 2,55м съгласно Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г с обща ширина 4,10м измерено със стандартно измервателно средство-рулетка, като няма издадено разрешение за движение по пътища отворени за обществено ползване от администрацията управляваща пътя и съгласувано със службите за контрол на МВР .

Свидетелите М.Н. и М. М. забелязали движещия се колесен трактор и спрели същия за проверка. В хода на проверката, чрез измерване с техническо средство – ролетка, полицейските служители установили, че общата ширина на превозното средство била 4,10 м. – над допустимата обща такава от 2,55 м., съгласно Наредба №1 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни 2 средства,като твърдят че водачът не им е представил Разрешително.

За така констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН №407318/25.06.2021г., за това, че на На 25.06.2021г., около 09,53 часа, в гр.Долна митрополия,ул Ильо войвода в посока с.Победа,жалбоподателят управлявал колесен трактор ***, с рег.

№***,собственост на ***,с обща ширина от 2,55м съгласно Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г с обща ширина 4,10м измерено със стандартно измервателно средство-рулетка, като няма издадено разрешение за движение по пътища отворени за обществено ползване от администрацията управляваща пътя и съгласувано със службите за контрол на МВР,с което виновно нарушил чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП във вр Наредба №11/2001гна МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Актът бил връчен лично на жалбоподателя, който го подписал, като отбелязал, че няма възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно-наказващият орган издал обжалваното наказателното постановление, с което приел, че е налице нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП вр от Наредба №11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства , поради което на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДВП на жалбоподателят било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите –полицейските служитители Н. и М., които съдът кредитира, като логични и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, изхождащи от лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения, без наличието на каквито и да било данни за възможна заинтересованост от изхода на делото. В подкрепа на свидетелските показания са приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, №407318/25.06.2021г,

Наказателно постановление

№21-0256000357/19.07.2021г., справка за нарушител/водач, Заповед №8121з515/14.05.2018г., Разрешително за движение на извън габаритно или тежко пътно превозно средство, а именно РИ – 1690/26.03.21 г. издадено от Агенция пътна инфраструктура за движение на извън габаритно или тежко пътно превозно средство които съдът възприе изцяло, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в 3 закона ред, както и неоспорени от страните.

От същите се установява по категоричен начин, датата и мястото на нарушението, констатираното от полицейските служители при извършената проверка, авторството на деянието.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, от компетентни длъжностни лица.

При извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира нарушение, което е съществено по своя характер и се явява , самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно поради следното: Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както акта за установяване на административното нарушение, така и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на нарушението, като е необходимо да е налице единство между словесното описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми,така и единство между посочените като нарушени норми в АУАН и НП. Нарушението, описано в НПи в АУАН е изписано като нарушение на чл чл.139, ал.1, т.2 , като е изписано че е нарушена и Наредба 11 /2001г на МРРБ,но не е посочено коя точно разпоредба от тази наредба е нарушена.. Актът за установяване на административно нарушение се явява важна предпоставка за издаване на наказателното постановление. Функциите и юридическият ефект на същия могат да се проявят, само ако е редовен.

Разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП са бланкетни, като същите препращат към норми, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.Административно-наказващия орган не е посочил нито в АУАН нито в НП конкретната норма от съответния приложим подзаконов нормативен акт коя от тях е нарушена, запълващ бланкетните такива от ЗДвП. Наредба №11 от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, определя допустимите размери, маса и

4 натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл.139 от Закона за движението по пътищата, които не представляват опасност за участниците в движението, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване /чл.1/.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. ”а” от цитираната наредба, допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са: широчина на всички ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" - 2,55 м.

Съгласно чл. 6 от цитираната в АУАН норма като нарушена касае (1) Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за: 1. пътни превозни средства, които са част от състав от ППС, както следва: а) ремарке с две оси - 18 t; б) ремарке с три оси - 24 t; 2. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) състав от ППС с пет, шест и повече оси, както следва: а) (изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) моторно превозно средство с две оси с ремарке с три и повече оси - 40 t; б) (изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) моторно превозно средство с три и повече оси с ремарке с две, три и повече оси - 40 t; 3.

(изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както следва: а) (изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t; б) (изм. ДВ, бр. 67 от 2007 г.) моторно превозно средство с три и повече оси с полуремарке с две, три и повече оси - 40 t; в) (изм. – ДВ, бр. 62 от 2017 г., в сила от 1.08.2017 г.) моторно превозно средство с две оси с триосно полуремарке, превозващо при интермодални транспортни операции един или повече контейнера или сменяеми каросерии с обща максимална дължина до 45 фута – 42 t; г) (нова – ДВ, бр. 62 от 2017 г., в сила от 1.08.2017 г.) моторно превозно средство с три оси с двуосно или триосно полуремарке, превозващо при интермодални транспортни операции един или повече контейнера или сменяеми каросерии с обща максимална дължина до 45 фута – 44 t; 4. състав от ППС с четири оси, съставени от моторно превозно средство с две оси и ремарке с две оси - 36 t; 5. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) съчленени ППС с четири оси, съставени от моторно превозно средство с две оси и полуремарке с две оси, когато разстоянието между осите на полуремаркето е: а) (изм.

- ДВ, бр. 67 от 2007 г.) от 1,3 m до 1,8 m - 36 t; б) по-голямо от 1,8 m 36 t; 6. моторни превозни средства, както следва: а) (изм. – ДВ, бр. 62 от 2017 г., в сила от 1.08.2017 г.) моторни превозни средства с две оси, различни от автобуси – 18 t; б) моторни превозни средства с три оси 5 25 t (26 t); в) моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси - 32 t; г) (нова - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) моторно превозно средство с пет оси - 40 t; 7. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2017 г., в сила от 1.08.2017 г.) автобуси, както следва: а) автобуси с две оси – 19,5 t; б) съчленени автобуси с три оси – 28 t. (2) Допустимата максимална маса (в t) на моторно превозно средство с четири оси не трябва да надвишава пет пъти разстоянието (в m) между крайните оси на превозното средство. (3) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Стойността по ал. 1, т. 5, буква "б" може да бъде надвишавана с не повече от 2 t, когато допустимата максимална маса на моторното превозно средство (18 t) и допустимото максимално натоварване на двойната ос на полуремаркето (20 t) са спазени и задвижващата ос е оборудвана със сдвоени гуми и пневматично окачване или окачване, което е признато за еквивалентно, в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 1. (4) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) В ал. 1, т. 6 стойността в скоби по буква "б" и стойността по буква "в" се отнасят за случаите, когато задвижващата ос е оборудвана със сдвоени гуми и пневматично окачване или окачване, което е признато за еквивалентно, в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 1, или когато всяка задвижваща ос е оборудвана със сдвоени гуми и максималното натоварване на всяка ос не надвишава 9,5 t. (5) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2017 г., в сила от 1.08.2017 г.) За моторни превозни средства на алтернативно гориво стойностите по ал. 1, т. 6, букви "а" и "б", както и по т. 7, буква "б" се увеличават с допълнителна маса, необходима за технологията с алтернативно гориво. Още повече в АУАН не е посочено,кой член от цитираната наредба е нарушен,които административно наказващият орган не е конкретизирал,което води до невъзможност нарушителят да се запознае пълно и точно какво е нарушил и съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото му на защита.