Решение № 1034 от 04.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1034 гр. Бургас, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100500855 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е постъпила въззивна жалба от ищците А. Х. А., ЕГН **********, Ф. Х.

Х., ЕГН **********, А. Х. А., ЕГН **********, М. Х. И., ЕГН **********, Ш. Х. А., ЕГН

********** и Х. Х. А., ЕГН **********, всички със съд ебен адрес: гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 4, подадена чрез адв.Рамадан Нуретин против решение № 86 от 18.04.2024г. по гр.д. № 530/2023г. по описа на РС-Айтос, с което са отхвърлени исковете им за приемане за установено по отношение на ответниците Г. Р. И., ЕГН **********, Х. А.

И., ЕГН ********** и З. А. А., ЕГН **********, всички със съд.адрес: гр.Бургас, ул."Цар Симеон I" № 111, вх.Б, ет.1, ап.2, чрез адв.Георги Михов на основание чл.124,ал. 1 от ГПК, че ищците са собственици на общо 1/2 ид.ч. въз основа на наследствено правоприемство от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1529 кв.м, находящ се в с. Дропла, общ.

Руен, което село няма кадастрален одобрен регулационен и подробен устройствен план, съставляващо неурегулиран поземлен имот, ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., паянтова постройка със застроена площ от 20 кв.м. и паянтова постройка със застроена площ от 15 кв.м., при граници на имота: изток- имот собственост на наследниците на С.К.С, зaпaд- coбcтвeнocт на А. Х. А., север- път и юг- път.

Със същото решение н а основание чл. 78, ал.3 от ищците са осъдени да заплатят на ответниците направените в първата инстанция разноски в размер на сумата от 250 лв.

След направено по указание на въззивния съд уточнение на исковете, с молба от 16.07.2024г. възивниците-ищци са посочили,че всеки от тях твърди, че е собственик по наследство на 1/12 ид.ч. от процесните имоти /като ищците притежават общо 1/2ид.ч. от имотите/ и претендират да се приеме за установено по отношение на ответниците, че всеки от ищците е собственик по наследство на 1/12ид.ч. от процесните недвижими имоти.

1

В жалбата се излагат твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Възразява се, че съдът е постановил решението си, позовавайки се само на част от събраните свидетелски показания, без да посочи защо не дава вяра на показанията на останалите свидетели. След анализ на доказателствения материал се твърди, че процесния имот е бил собственост на общите наследодатели на страните и, че извода на съда в обратния смисъл не кореспондира със събраните доказателства. Позовават се на съдебна практика по въпроса, свързан с демонстрацията на своето и отблъскването на правата на останалите наследници от страна на единия от тях. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете по чл. 124, ал. 1от ГПК да бъдат уважени, като бъде прието за установено по отношение на ответниците, че всеки от ищците е собственик по наследство на ½ ид.ч. от процесните имоти. Иска се отмяна и посочените в жалбата нотариални актове в заявените от въззивниците части. В съдебно заседание въззивниците, чрез упълномощения си процесуален представител поддържат въззивната си жалба и пледират за отмяна на първоинстанцопнното решение и уважаване на исковете им.

В предоставения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите З. А. А., Х. А. И. И Г. Р.

И., чрез упълномощения си процесуален представител адв. Г. Михов са депозирали писмен отговор по въззивната жалба, в която са изразили становище за нейната неоснователност.

Възразява се против оплакванията в жалбата за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в постановяване на първоинстанционното решение при необсъждане на всички доказателства и непосочване на причините поради некредитиране на част от събраните гласни доказателства. Сочи се, че съдът е обсъдил показанията на всички свидетели, като правилно е приел за недоказано,че наследодателите на ищците са придобили собственост върху процесния имот. Считат, че всички показания безпротиворечиво сочат, че наследодателите на ищците, а впоследствие и ищцата Ф. Х. са живели в съседен на процесния имот, който е отделен с ограда. Анализират се събраните свидетелски показания, като се твърди, че тяхното съдържание кореспондира със заключението на вещото лице, установяващо, че се касае за два отделни имота, разделени с ограда. Излага се,че по делото е установено, че в имота,владян от Ф. Х. има двуетажна сграда, а в имота на ответниците – единствена жилищна сграда. Предвид това се възразява, че ищците,респ. наследодателите им не доказА. установяване на фактическа власт върху процесния имот, което пък изключва възможността ответниците да са осъществявали владението си за всички наследници. Сочи се, че до такъв извод е стигнал и районния съд, след анА.з на свидетелските показания, поради което се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.В съдебно заседание въззиваемите, чрез упълномощения си процесуален представител поддържат писмения си отговор по въззивната жалба и молят за потвърждаване на решението на районния съд.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на ищците А. Х.

А., Ф. Х. Х., А. Х. А., М. Х. И., Ш. Х. А. ИиХ. Х. А., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 14 от ГПК /съобразно направено в първата и въззивната инстанция уточнение/ за приемане за установено по отношение на ответниците, че всеки от ищците е собственик по наследство на по 1/12 ид.ч. /общо ½ ид.ч. за всички ищци/ на следните недвижими имоти, а именно: дворно място с площ от 1529 кв.м, находящ се в с. Дропла, общ. Руен, което село няма кадастрален одобрен регулационен и подробен устройствен план, съставляващо неурегулиран поземлен имот, ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., паянтова 2 постройка със застроена площ от 20 кв.м. и паянтова постройка със застроена площ от 15 кв.м., при граници на имота: изток- имот собственост на наследниците на С.К.С, зaпaдcoбcтвeнocт на А. Х. А., север- път и юг- път В исковата молба и последващите й уточнения се твърди, че ищците и единия от ответниците З.А. са наследници по закон на общите си наследодатели- съпрузи /техни баба и дядо/ А. Х. А., поч. на **** и Ф. А. А., поч. на ***г., които се сочи, че са живели от раждането до смъртта си в процесните недвижими имоти – дворно място и построените в него сгради. Заявява се, че общите наследодатели са имали 5 деца, като три от тях са починали преди родителите си, като не са оставили други наследници, а от останалите две деца – А.Х. /Х.Х.//, поч. на *****г. е баща на ищците, а А. Х. е баща на ответника З. А. А..

Уточнява се, че имотът е придобит чрез давностно владение от общите наследодатели на ищците и първия ответник – семейство А. и Ф. А., като при условията на евентуалност се сочи, че бащата на ищците освен по наследство е придобил имота и по давностно владение, упражнявано след смъртта на родителите си за ½ ид.ч. Заявява се, че след смъртта на общите наследодатели А. и Ф. А. в имота са продължили да живеят родителите на ищците Х. и А.Х. и ответника А., който е обитавал една от постройките с площ от 15 кв.м., като се сочи, че първоначално ищците и първият ответник са се споразумели, че имота ще се ползва само от последния като държател на ид.ч. на ищците и владелец на собствената си ид.ч., без да е имало манифестирано от него поведение, че владее целия имот като собствен. Наред с това ищците сочат, че са посещавали имота след смъртта на своите родители, като са се разбрали с първия ответник да продадат имота, когато се повиши цената му. Заявяват, че през 2022г., когато са опитали да влязат в имота ответникът А. заключил имота, като след това ищците установили, че на 10.12.2013г. той се е снабдил с констативен акт за собственост на основание давностно владение, които те оспорват като неверен. Сочат, че впоследствие на 04.05.2020г. първият ответник е продал имота на трето лице А. Б. А., който след това на 29.07.2020г. го е прехвърлил на настоящите втори и трети ответник Х. и Г. Р..

Сделките се оспорват като симулативни. По горните съображения се иска приемане за установено по отношение на ответниците, че всеки от ищците е собственик по наследство от общите наследодатели А., а при условията на евентуалност по наследство от своите родители на по 1/ 12 ид.ч. от общо притежаената от наследодателя им- техен баща 1/2ид.ч. от процесния имот, като се иска и отмяна на констативния нотариален акт за собственост на първия ответник, както и последващите два нотариални актове за покупко-продажба.

Ангажират доказателства.

В законовия срок по чл. 131 от ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор, с възражения, че общият наследодател А. А. не е придобивал имота по давност, тъй като никога не е живял в него, а е живял в друг имот, който е владял за себе си. Сочи се, че дори и А. А. да е пребивавал в процесния имот, то той е гостувал на сина си А. Х.- баща на първия ответник, който от своя страна го е придобил чрез „неформална сделка“, по силата на която е придобил фактическа власт от 1955г. върху него и го е владял за себе си до смъртта си, а след това от неговия наследник- ответника З. А.. Сочи се, че нито първия ответник, нито преди това неговия баща са държали имота за когото и да е, вкл. и за ищците или техния баща. Оспорват се твърденията за симулативност на сделките, като се сочи, че 3 по тях първия ответник си е запазил пожизнено право на ползване, а същите са сключени с цел осигуряване на издръжката му, доколкото същият няма деца, като в тази връзка се твърди, че договорите за продажба фактически представляват договори за гледане и издръжка.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Страните не спорят, а и от данните по делото става ясно, че ищците са низходящи наследници /деца/ на А.А.Х. /Х. А. Х./, поч. на *****г., а ответникът е единствен низходящ наследник на баща си А. А.л Х., поч. на *******г. Установява се, че бащата на ищците и бащата на първия ответник са единствените законни наследници на родителите си А. Х.А., поч. през 1956г. и съпругата му Ф. А.А., поч. през 1958г. /доколкото останалите им три деца са починали преди родителите си и не са оставили низходящи наследници/.

По делото е представен констативен нотариален акт за собственост № 88/10.12.2013г., издаден на основание чл. 587, ал.2 от ГПК, по силата на който ответникът З. А. е признат за собственик на процесния недвижим имот, представляващ: дворно място с площ от 1529 кв.м, находящо се в с. Дропла, общ. Руен, което село няма кадастрален одобрен регулационен и подробен устройствен план, съставляващо неурегулиран поземлен имот ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., паянтова постройка със застроена площ от 20 кв.м. и паянтова постройка със застроена площ от 15 кв.м., при граници на имота: изток- имот собственост на наследниците на С.К.С, зaпaд- coбcтвeнocт на А. Х. А., север- път и юг- път.

Представен е нотариален акт № 89/04.05.2020г. за покупко-продажба на имот, с който първият ответник , запазвайки си пожизнено право на ползване върху паянтовата жилищна сграда в имота с площ от 60кв.м. е продал на трето лице А. А. гореописаните имоти, които впоследствие приобретателят А. А. е прехвърлил, ведно със сградите в него на ответника Х. И. /по време на брака му, сключен през 2015г. с третата ответница Г. И./ съгласно нотариален акт № 133/13.07.2020г. за покупко-продажба на имот.

С последваща сделка, обективирана в нотариален акт № 189/29.07.2020г. за покупкопродажба на имот ответниците –приобретатели Х. И. и Г. И. са продали на ответника З. А. прехвърлените им 1000/1529 ид.ч. кв.м. от горепосоченото дворно място, ведно с построените сгради.