Определение № 2125 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2125 гр. София, 01.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20261000501822 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 18807/25.06.2026 г. по описа на САС, депозирана от адв. Ц. Ц. в качеството му на ищец срещу разпореждане от 24.04.2026 г. на СГС, I-3 състав по гр.д. № 14237/2025 г., с което е върната исковата молба, като се поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приел, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, като подменил предмета на спора.

Налице бил прекален формализъм при преценка редовността и допустимостта на исковата молба. Същата била върната не защото съдът не разбира претенцията, а защото не е съгласен с правната конструкция на ищеца. Дори към датата на исковата молба да не била внесена държавна такса, тя вече била внесена и липсата й не обосновавала извод за недопустимост на иска по същество. Жалбоподателят моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна „Инвестбанк“ АД е депозирала отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените доказателства, намира следното:

Производството по гр.д. № 14237/2025 г., по описа на СГС, ГО, І-3 състав е образувано по искова молба на адв. Ц. Г. Ц. против „Инвестбанк“ АД с искане да приеме за установено, че е прекратено посочено от ищеца досъдебно производство; да бъдат отменени допуснати обезпечителни мерки; да бъде разпоредено на банката да вдигне наложените запори и да възстанови нормалния режим на разпореждане със средства по сметки и да бъде издаден изпълнителен лист за това. В обстоятелствената част на исковата молба е сочено, че ДП № 104/2022 . на НСлС, пр.пр. № 16709/2022 г. е прекратено. Преди това, на основание чл. 73, ал. 3 ЗМИП, били наложени запори върху множество сметки на адвоката. През 2024 г. САС се произнесъл относно незаконосъобразността на някои от тези мерки, касаещи девет от запорираните сметки.

Въпреки това банката отказвала да изпълни задълженията си и продължавала да 1 третира сметките като запорирани, като се позовавала на „служебни указания“ от ДАНС.

СГС е давал двукратно указания на ищеца за уточняване на исковата молба с разпореждания от 19.12.2025 г. и 27.01.2026 г., без в тях да се сочи в какво точно се изразяват нередовностите и как същите следва да бъдат отстранени, във връзка с които ищецът е депозирал допълнения към исковата молба. Исковата молба е връчена на ответника за отговор.

След смяна на докладчика по делото, на 14.04.2026 г. на ищеца отново са дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба, като този път същите са подробни.

В дадения от съда срок ищецът е депозирал частна жалба до САС вх. № 55362/23.04.2026 г. против разпореждането от 14.04.2026 г., с искане същото да бъде отменено.

С разпореждане от 24.04.2026 г. СГС, след като е приел, че разпореждането му от 14.04.2026 г. не подлежи на обжалване, от една страна, а от друга, понеже била депозирана в срока за отстраняване на нередовностите, следвало да се приеме като уточнителна молба. С нея обаче не се отстранявали указаните нередовности, поради което исковата молба следвало да бъде върната. Постановено е връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Разпореждането е връчено на ищеца на 11.05.2026 г. , а на 18.05.2026 г. той е депозирал частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу обжалваем акт и е редовна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна предвид следното:

Съгласно чл. 101 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Когато извършените от страната процесуални действия са ненадлежни, съдът е длъжен да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за това. Когато съдът констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на процесуалния закон, съдът съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности в едноседмичен срок – чл. 129, ал. 2 ГПК. Когато ищецът не отстрани посочените нередовности в срок, исковата молба, заедно с приложенията, се връща – чл. 129, ал. 3 ГПК. За да бъде законосъобразно връщането на исковата молба, на първо място съдът следва да е дал законосъобразни указания за отстраняване на действително съществуващи пороци на исковата молба и на второ място, тези указания следва да са конкретни, точни и ясни, и да указват начина за отстраняване на констатираните недостатъци. За да бъде върната исковата молба, съдът следва да е предупредил страната за неблагоприятните последици, които ще бъдат приложени при неизпълнение на дадените указания. (така напр. определение от 09.01.2013 г. по ч.гр.д.

№ 654/2012 г. на I г.о, определение от 27.03.2013 г. по ч.гр.д. № 540/2012 г. на II г.о., определение № 3/06.01.2017 г. по гр.д. № 5389/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и много др.) В конкретния случай исковата молба действително се е нуждаела от уточнение и дадените на 24.04.2026 г. са законосъобразни. Има и предупреждение за последиците от неизпълнение на указанията.

Неправилно и необосновано обаче е процедирала първата инстанция, като при 2 ясно изявление на ищеца, че депозира частна жалба против това разпореждане с искане то да бъде отменено, не го е администрирала като такава, а е приела, че следва да го разглежда като уточнителна молба, тъй като обжалваният акт е необжалваем. В компетенциите на първата инстанция липсва правомощие за преценка дали обжалваният акт е обжалваем или не. Тази преценка е в правомощията на горната инстанция.

В резултат на това СГС е процедирал неправилно, като не е изчакал резултата от обжалване на разпореждането от 24.04.2026 г. и преди да е бил разрешен въпросът относно неговата законосъобразност, е санкционирал ищеца за неизпълнението му с връщане на исковата молба.

Посоченото налага обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото върнато на СГС за администриране на частна жалба вх. № 55362/23.04.2026 г. против разпореждането от 14.04.2026 г. и съобразно изхода от нейното разглеждане от САС, да предприеме следващи процесуални действия.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 24.04.2026 г. на СГС, I-3 състав по гр.д. № 14237/2025 г., с което е върната исковата молба и ВРЪЩА делото на СГС за администриране на частна жалба вх. № 55362/23.04.2026 г. против разпореждане от 14.04.2026 г. и съобразно изхода от нейното разглеждане от САС, да предприеме следващи процесуални действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3