Решение № 2325 от 03.06.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2325

Хасково, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20267260700164 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от М. И. Д. от [населено място] срещу ОД МВР Кърджали. Твърди се, че ЗППАМ №GPAM-1465207 от 21.03.2025г., издадена от мл.автоконтрольор към РУ Кирково, ОД МВР Кърджали, е незаконосъобразен акт и била отменена с Решение №7909 от 29.10.2025г., постановено по а.д.№809/2025г. на АС Хасково. Вследствие на приложената ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУ МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, претърпял имуществени вреди от 4 891,75 евро, изразяващи се в пропуснати ползи /неосъществено увеличение на имуществото от разпределение на дивидент/ и неимуществени вреди от 10 000,00 евро, изразяващи се в негативни емоции поради поставянето му в затруднено положение за придвижване и невъзможност да изпълнява служебни ангажименти и дейности. Изложени са подробни обстоятелства относно извършената на 21.03.2025г. проверка на ищеца като водач от органи на МРВ, при която била установена с Дрегер тест 5000 употреба на наркотици. Върху съставения АУАН ищецът написал възражение, била дадена кръвна проба при издадения талон за медицинско изследване, като освен това и бил задържан за 24 часа. След получаване на резултатите от назначената експертиза било прекратено образуваното ДП №35/2025г. по описа на РУ Кирково – Постановление за прекратяване на наказателно производство №655/2025г. от 07.10.2025г. Ищецът бил едноличен собственик и управител на ЕООД Б.С, като дружеството имало цех, в който извършвало своята дейност, в [населено място] – на разстояние 110 км. от дома на ищеца. Вследствие неправомерното отнемане на СУ МПС ищецът бил поставен в невъзможност да се придвижва до клиенти, партньори и самия обект, което му създало реални трудности в управлението на фирмата и изпълнението на служебните задължения. Поради това дружеството наело за времето, през което било отнето СУ МПС, ш., назначен с трудов договор №*/26.0*.20**г. – за период от 26.0*.20**г. до 15.10.20**г. На 15.10.20**г. било сключено допълнително споразумение, по силата на което работникът бил преназначен на друга длъжност – к., тъй като отпаднала необходимостта от ш.. Със Заповед №*/14.11.20**г. трудовото правоотношение с работника било прекратено по негова молба. Търговското дружество заплатило за периода от 26.03.20**г. до 14.11.20**г. на работника общо сумата от 11 190,00 лева, представляващи разходи за заплата на ш., който да обслужва управителя – уговореното месечно възнаграждение било в размер на 1500,00 лева, 200,00 лева ваучер за храна на месец. Вследствие този допълнителен разход дружеството реализирало по-малка печалба, а това от своя страна било причина ищецът да претърпи имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от разпределение на дивидент в размер на 9 567,45 лева или 4 891,75 евро, които били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното отнемане на СУ МПС с процесната заповед и представлявали претърпени от него имуществени вреди. Освен това той понесъл и неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателно въздействие върху психологическото му състояние чрез изживени нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността му, стрес, напрежение, тревожност, безсилие, унижение, накърнена чест и достойнство, накърнено доброто име, проблеми в семейството, неспокоен сън, дискомфорт от невъзможността да управлява личния си автомобил и постоянно притеснение, че това ще доведе до финансова загуба или влошаване репутацията на дружеството. Ищецът бил поставен в зависимост от други лица за транспорт, което създавало ежедневно неудобство и допълнително накърнявало чувството за лична автономия и професионална ефективност. За периода от 21.03.2025г. до 29.10.2025г. ищецът бил потиснат и унил, чувствал се засрамен и унижен, тъй като фактът на отнемане на СУ МПС станал достояние на близки, познати, работници на фирмата, а освен това бил и обект на коментари и критики относно поведението на безразсъден ш., употребил наркотици. Обяснявал, че последващата кръвна проба в частна лаборатория била отрицателна, но немалка част от хората реагирали с недоверие и давали отрицателна оценка за личността му. Започнал да отказва да излиза с приятели, авторитетът му бил сериозно и необосновано накърнен, тъй като още на място оспорил резултата от взетата проба. Именно поради направеното от него оспорване, то следвало да не се отнема временно СУ МПС. Отнемането на СУ МПС за управление на МПС след употреба на наркотици било изключително злепоставящо. Силно отрицателно въздействие имало това и върху отношенията на ищеца със съпругата му, а освен това бил и баща на две деца на възраст 2г. и 9 г. Съпругата му била в отпуск по майчинство и в процесния период той не можел да помага при отглеждане на двете деца – вземане от училище, пазаруване, водене на медицински прегледи, пътувания, като това станало повод за напрежение в семейството и спорове, които често ескалирали до разногласия на висок тон и упреци. За това имало причина и в съмнението на съпругата, че е употребявал наркотици, като отношенията между тях охладнели заради недоверието. Не си говорели с дни, стигнало се до временна раздяла, което изострило отрицателните преживявания на ищеца, които се чувствал виновен, че не може да участва в грижите за семейството пълноценно, а и понасял негативи без да има вина в случая. Изложените вреди били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното отнемане на СУ МПС със ЗППАМ №GPAM-1465207 от 21.03.2025г. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетението от 4 891,75 евро - за имуществените, и от 10 000,00 евро за неимуществените вреди, претърпени за периода от 21.03.2025г. до 29.10.2025г., ведно със законна лихва, считано от 29.10.2025г. до окончателно изплащане, както и направените съдебни разноски.

С Определение от с.з. 17.04.2026г. е допуснато увеличение на размера на иска за имуществени вреди от сума в размер на 4 891,75 евро на 5 930,06 евро.

Ответната страна ОД МВР Кърджали в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор и оспорва исковете. Не оспорват наличието на незаконосъобразен акт, но считат, че не са настъпили твърдените от ищеца вреди, както и че липсва причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. Не всяко увреждане било релевантно за отговорността по ЗОДОВ, като в тази връзка сочат, че срещу ищеца имало водени наказателни производство, приключили с присъда за престъпление по чл.343б, ал.3 и чл.354а, ал.3, т.1 от НК, по чл.172б, ал.1 и по чл.310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 от НК, като в този смисъл твърденията за неимуществени вреди следвало да се докажат в процеса. ПАМ не била санкция, а административна принуда без санкционен характер, като имала цел да преустанови адм.нарушение или последиците от него. Вредите били резултат от воденото наказателно производство. Експертизата била назначена своевременно, а продължителността ѝ не била по вина на МВР Кърджали. Полицейските органи не били разгласявали резултатите от извършената проверка и евентуалните срам и неудобство не били следствие от поведението на ответника. Общо три принудителни мерки били издадени на ищеца в случая, а само две били обжалвани, като било водено и ДП 35/2025г. на РУ Кирково. Не ставало ясно как се разграничават претърпени вреди по всяко от тях. Дори да се приемело, че има вреди, то тези вреди не били от конкретни действия или бездействия на ответника, а се коренели в обективен факт – показания на техническо средство. Полицейските органи направили всичко, което се изисква от тях по закон – чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП. По отношение претендираните имуществени вреди сочат, че били разход от бюджета на фирмата, а имало разлика между имущественото на физическо лице и на юридическото лице, което е представлявано от същото физическо лице. В случая по-малкия дивидент или бонус били косвена вреда. А и трудовия договор бил сключен с бащата на ищеца, като било невъзможно да се докаже дали реално е положен труд и заплатено възнаграждение.

Окръжна прокуратура счита исковете за основателни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №7909/29.10.2025г., постановено по анд №809/2025г. на АС Хасково, е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM 1465207/21.03.2025г., издадена от мл.автоконтрольор към ОД МВР Кърджали, РУ Кирково, с която на М. И. Д. на основание чл.171, т.1, б.Б от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка Временно отнемане на СУ МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. По делото като доказателство е приет АУАН сер.GA №3773462 от 21.03.2025г., съставен относно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, видно от който при съставянето на АУАН от М.Д. е иззето СУ МПС №**, като в акта изрично М.Д. прави възражение, че не е употребил наркотици и не е съгласен с резултата от проведения тест. В издадената ЗППАМ има изрично отбелязване за отнети документи - СУ МПС №**.

Видно от Протокол за извършена експертиза №25/ТКХ-7693 от 11.09.2025г. заключението е за липса на наркотични вещества в пробите на М.Д. – л.65.

С Постановление от 07.10.2025г. е прекратено наказателно производство по ДП №35/2025г. по описа на РУ Кирково, образувано за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Съгласно представените доказателства по делото – Анекс от 01.02.20**г., л.36, М.Д. е управител на ЕООД Б.С – Хасково, като получава от дружеството месечно възнаграждение от 50 000,00 лева. Видно от представените протоколи от общи събрания – л.26-35, в дружеството е обсъдено разпределение на натрупаната печалба, като е вземано решение за авансово разпределение на натрупаната печалба под форма на дивидент в полза на М.Д. – съответно на 26.11.2025г. – 10 000,00 лева; на 28.11.2025г. – 10 000,00 лева; на 01.12.2025г. – 10 000,00 лева; на 02.12.2025г. – 4 000,00 лева; 04.12.2025г. – 26 000,00 лева; на 05.12.2025г. – 20 000,00 лева; на 08.12.2025г. – 20 000,00 лева; на 12.12.2025г. – 10 007,15 лева; на 15.12.2025г. – 10 000,65 лева; на 16.12.2025г. – 20 001,30 лева.

На 26.03.2025г. в ЕООД Б.С – Хасково, е назначен като работник на длъжност ш. на лекотоварен автомобил И. М. Д. /трудов договор №*/26.03.20*г. – л.23/, като на 15.10.2025г. съгласно представеното ДС към ТР №*/26.03.20*г. – л.24, същият е преназначен на длъжност к*, а на 14.11.2025г. трудовото правоотношение е прекратено /Заповед №* от 14.11.20*г. – л.25 от делото/. Видно от представеното Удостоверение от 20.12.2025г. И.Д. за периода 04.25г. – 11.25г. е получил доходи в общ размер от 11 190,00 лева, вкл. ваучери за храна.

По искане на ищеца е назначена съдебносчетоводна експертиза, заключението по която съдът напълно възприема като безпристрастно и компетентно изготвено. Съгласно заключението ЕООД Б.С – Хасково, е реализирало счетоводна печалба за 2025г. 84 210 евро, като имало наличие на намаление на счетоводния резултата при сравнение с предходния финансов период. Общите разходи за назначен работник на длъжност ш. за периода от 26.03.2025г. до 15.10.2025г., вкл. осигуровки и др. плащания, бил 6 588,96 евро. В предходния период нямало данни за разходи за аналогична длъжност, като тези разходи били счетоводно отчетени и довели до намаление на финансовия резултат на дружеството с тяхната стойност.

По искане на ответника са изслушани обяснения от ищеца, както и по искане на ищеца са разпитани В. И. А. и К. В. Д. – негови приятел и съпруга.

Съгласно обясненията на ищеца той живеел в Х., а работното му място било в [населено място], общ.К., което било на около 100-110 км. Не бил посещавал след проверката от МВР психолог или психиатър, а само кардиолог, защото има високо кръвно. Само на родителите и на съпругата си споделил за положителния тест. До този момент баща му не бил работил във фирмата, но бил назначен и управлявал товарен бус. Не бил обжалвал задържането си за 24ч., като относно това задържане не счита, че бил преживял стрес, влошаване на здравето и други вреди. Другата издадена ПАМ – за табелите на автомобила, също бил обжалвал, но табелите не му били проблем. Не бил преживял негативни емоции и относно досъдебното производство, защото знаел, че не е употребил наркотици. Не бил притеснен от евентуална присъда. Разграничавал вредите по отделните производства и счита, че най-голямата несгода била отнетата книжка. Имал други автомобили, а и задържането било кратко. СУ МПС му било върнато на 25.10.2025г. Отдавна бил осъждан за наркотици, това бил направил еднократно, поправил си грешката. Това производство тогава било известно само на семейството му.