Протокол № 606 от 12.11.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 606 гр. Варна, 12.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. К. при участието на секретаря Елена Ян. П.а

Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. К. Търговско дело № 20243100900074 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът Д. Д. В. и Н. К. П. , редовно уведомени, не се явяват, представляват се от адв. К. М., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно уведомен по реда на чл.56, ал.2 ГПК, представлява се от адв. Д. Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице Т. К. А., редовно призована, явява се лично.

Вещото лице В. В. Д., редовно уведомен от заседание, явява се лично.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството по делото е отложено за изслушване на допуснатите съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 27458/31.10.2024 г. на допуснатата съдебно–психологична експертиза, като констатира, че същото е депозирано извън границите на срока по чл. 199 ГПК.

1

Адв. М.: Не възразявам за срока на представяне на заключението от вещото лице Т. А..

Адв. Н.: Присъединявам се. Не възразявам.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – психологична експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:

Т. К. А., 62 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без родство със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

Вещото лице Т. А.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.

Адв. М.: Няма въпроси от ищцовата страна.

На въпросите на адв. Н.:

В. л. А.: Има диагноза „Разстройство в адаптацията“. По Международната класификация на болестите е обособена диагноза. Д. В. няма официална диагноза от психиатър, тъй като е посещавала само невровози.

Диагнозата „Разстройство в адаптацията“ в случая е поставена от мен, тъй като е нарушена една адаптация, което е непосредствено след ПТП–то. Това е обичайно състояние въпреки, че е официално като диагноза, след прекаран стрес, обичайно остър или възможно е и хроничен, който да касае не само физическото, но и психическото състояние на лицето и е довел до нарушение в обичайното му функциониране. Официално тази диагноза не е поставена, тъй като тя е психиатрична диагноза, а лицето – ищцата е посещавала невролози. Тази диагноза е поставена в резултат на освидетелстването. Това е обичайна ситуация при по-силни стресогенни ситуации, при които има нарушение в адаптацията, защото първоначалната остра стресова реакция, след дадено стресово събитие, отзвучава около няколко дни. Ако симптомите продължават във времето, тогава диагностичните критерии са показания и са запрекодирани в тази диагноза. В случая има продължаване на симптомите.

Т.е. в случая, ако е достатъчно тежък физически и психичния стрес, може да се каже, че това е често срещана реакция – разстройство в адаптацията, т.е. състояние, но не винаги е задължителна. Отделни симптоми могат да бъдат 2 овладени с медикаменти и самото състояние е лечимо. То отзвучава след определен период. За тази диагноза има изискване, че се поставя от шест до осем месеца след стресогенната реакция, т.е. след възникването на събитието.

Това са диагностичните указания. Ако продължи до една година, се нарича „протрахирана реакция разстройство в адаптацията“. Ако е след една година, вече се прекодира в друго състояние. Освен медикаментозно е възможно и психотерапевтично лечение. В конкретния случай е било удачно да провежда психотерапия. Тя е търсила помощ, но е търсила помощ при невролози и невролозите са приложили лечение, което е психотропно. Назначен и́ е Deanxit, който е антидепресант и може да се използва при такива ситуации.

Подходящ е за ситуацията. Също е изписан и Seroxat, който съм го записала и е също антидепресант. По–късно е включена и Remirta. Първоначално мисля, че е вземала само Deanxit. Тя е посещавала различни невролози и е провеждала във връзка с физическите травми и физиотерапия. Работата с психолог би се отразило благоприятно на психологичното и́ здраве.

Относно наличието на страховете и отбягващото поведение миля, че имаше и свидетелски показания, където има такива описани, че те не се качват вече и не пътуват. В случая говорим и за двамата. Но самите ищци споделят, че не пътуват с автомобил. Ищецът вече е започнал да се качва да кара автомобил, но изключително рядко, когато е неотложно и няма кой друг да осъществи превоза. Когато осъществихме контакт във връзка с освидетелстването, те ми казаха, че малко ще трябва да се позабавят, тъй като трябва да намерят човек, който да ги доведе. Това е по техни данни. По техни данни те изпитват страх от шофиране и изобщо пътуване с моторно превозно средство, с лек автомобил в случая. Извън споделеното от тях, това не съм го видяла в медицински документи.

Стресът е свързан с прекараното ПТП. Ищцата споделя, че откакто е станало, тя има остатъчни симптоми, които са чисто физически и това мисля, че ще се коментира в съдебномедицинската експертиза, като: една болка при движение на ръката; главоболие, което е с постоянен характер, за което тя е правила изследвания и консултации, и се свързва с травма на шийните прешлени след ПТП–то. По време на изследването установих, че тя е много тревожна с нарушен сън. Тя взема и медикамент – антидепресант, който има добър сънотворен ефект. Т.е. освен преки симптоми свързани с ПТП–то, чисто 3 физически, тя има и симптоми от т.нар. „церебрастенен кръг“, които са свързани с главоболие, с отпадналост, с трудна концентрация на вниманието, които можем да тълкуваме, че е телесен израз на психичното и́ състояние, на нейната тревожност. Възможно е това да е от друго събитие, но тя го свързва пряко с ПТП–то. Разбираме го по нейни думи.

За да може един симптом да остане във времето, т.е. да бъде поддържан във времето, в случай, когато е такова, като реактивно състояние, т.е. реакция на нещо, е необходимо да има определена предразположеност. Тя по принцип е тревожна личност и ПТП–то допълнително и́ засилва тази тревожност, и поради тази причина тя продължава по – дълго във времето, и повече я фокусира върху симптомите. Затова съм написала, че ги разработва хипохондрично, т.е. това се прави несъзнателно, не е съзнателно поведение, просто личността е такава.

За Н. П. няма такава изразена симптоматика. Той също е имал период на адаптацията, но повече е бил ангажиран да помага на съпругата си. Вероятно това по някакъв начин му е дало възможност да преодолее по – лесно нещата, а пък и един мъж все пак е различен като характер. Доколкото разбирам и неговите травми, представени от медицинска гледна точка не са били толкова сериозни, били са по – малки. Към момента мога да кажа, че при него овен тази фобия, за която споделя и затова, че е станал по – затворен /мисля, че това го имаше и при свидетелските показания/, както и споделя една нарушена концентрация на вниманието, която не се установи по време на изследването, мисля, че няма някакви остатъчни сериозни симптоми. Както и Д., той също няма посещения при психиатър и психолог. И при него няма данни за никакво лечение в този смисъл. По негово описание има загуба на съзнание при травмата. Мисля, че в медицинска документация не е описано.

Също е посетил невролог във връзка с травмата, която е получил от удара. Не е посещавал и психиатър и психолог.

Веднага след произшествието, те не са могли да бъдат напълно работоспособни, даже напротив. Ищцата дълго време е била в болничен и е било състояние, в което тя не е можела да се движи нормално или сама да се самообслужва. Също е била нарушена работоспособността на ищеца, защото има някакви по – леки телесни травми /които аз не мога точно да ги определя и това не е моя задача/, при него има една стресогенна реакция, която е 4 свързана не само това, което той преживява, а която преживява и съпругата му, тъй като живеят заедно. Към момента са работоспособни. Мисля, че от части нейната работоспособност е нарушена, но не до степен да не може да се справя със задълженията си.

Сравнявайки състоянието на ищцата към момента на изследването по дело № 6362 /2022 г. на ВРС и към настоящия момент, състоянието на ищцата няма динамика на симптомите, т.е. те са сходни и са подобни като вид и като сила на изразеност. При мен прави същите оплаквания, както и пред колегите.

Липсва медицинска документация. Има допълнително назначен вечерен антидепресант между тези две експертизи, в този диапазон от време. Иначе липсва някакво влошаване, което да бъде клинично изявено.

Адв. Н.: Нямам повече въпроси.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по съдебно – психологична експертиза, следва да бъде прието, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото изслушаното в днешното съдебно заседание заключение на съдебно – психологична експертиза.

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Т. А. в размер на 500.00 /петстотин/ лева, съгласно представената от нея Справка – декларация.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Т. К. А., в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд. РКО – „Банка ДСК“ АД от 19.09.2024 г./.

ЗАДЪЛЖАВА ищците в едноседмичен срок от днес да довнесе по сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 100.00 /сто/ лева за изготвената съдебномедицинска експертиза, като остатъкът от дължимото възнаграждение ще бъде изплатено на вещото лице, след представяне на доказателства за допълнително внесен депозит от ответника.

УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на доказателства за внесен 5 депозит в указания срок, ще бъде приложена разпоредбата на чл.77 от ГПК.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 24878/07.10.2024 г. на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно-медицинска експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:

В. В. Д., 66 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

Вещото поддържам. лице В. Д.: Представил съм писмено заключение, което На въпросите на адв. М.:

В. л. Д.: За да се говори за причинно – следствена връзка, следствието трябва да бъде след причината, а в този случай, уврежданията, които имат и двамата в областта на гръбначния стълб, са далеч преди инцидента. Т.е. тези описани състояния, които те имат се дегенеративни процеси на гръбначния стълб, които се развиват в течение на много дълъг период от време. Те няма как да се получат. Инцидентът е настъпил на 08.06.2020 г. и тези заболявания, както са описани кратко време след инцидента, сочат за хроничния им характер. Те са отпреди това. Затова съм посочил в заключението си, че няма причинно – следствена връзка със самото ПТП. Дори и след това да се бяха проявили, те имат друга генеза.

Аз съм правил и личен преглед с тях. Експертизата е на базата на представената към делото медицинска документация. Личен преглед съм правил за тях по друго дело, което те са водили, също гражданско. Затова имам впечатление за състоянието им към онзи и към този момент. Искам ясно да уточня нещата:

Обективните травми, които са били констатирани след инцидента, обобщено са няколко кръвоносядания, придружени с лек оток, те са изброени.

Това е при двамата ищци. Към времето на инцидента те нямат каквито и да е по – сериозни травми. Единствено колегите са добавили и аз съм съгласен с това, че обичайно ние кръвонасядания и ожулвания ги водим като най – леката 6 степен на лека телесна повреда, т.е. болка или евентуално страдания. Но с оглед действително, че те имат тези дегенеративни изменения по гръбначния стълб, по хода на гръбначния стълб, несъмнено техните болеви изяви са били по – силни и затова и колегите, които са писали съдебно-медицинските удостоверения, са го приели правилно като едно временно разстройство на здравето, но не опасно за живота. Това, както се казва е „гръбнака“ на заключението. Те имат леки телесни повреди, които отзвучават в рамките на две – три седмици. Всичко останало са заболявания, за които те действително впоследствие са си правили множество изследвания, множество посещения на лекар, но те са отпреди това. Може да има обостряне, но категорично те са отпреди инцидента.