Определение № 440 от 24.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Бургас, 24.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20252100600467 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Чавдар Тончев от Адвокатска колегия - София, защитник на подсъдимия В. С. П., срещу определение от 24.03.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 435/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. С посоченото определение съдът е оставил без уважение искането на защитника за връщане на делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и е потвърдил мярката за неотклонение „***“, взета спрямо подсъдимия П. на досъдебното производство.

В жалбата се сочи, че работата на подсъдимия е свързана с движение, включително напускане на Република България за кратки периоди от време, което наред с обстоятелството, че П. винаги се е явявал пред органите на досъдебното производство, налага извод за нецелесъобразност на взетата спрямо него мярка за неотклонение „****“. Недоволството е насочено и към начина на формулиране на обвиненията по чл. 183, ал. 1 НК, които не били прецизирани относно периоди, плащания, забави, лихви, възможности на подсъдимия да заплаща присъдените издръжки. Твърди се, че в изготвената на досъдебното производство експертиза липсват важни уточнения към кой времеви период се отнасят извършените плащания, а тези факти биха променили съществено съдържанието на обвинението. Според жалбоподателя обвинението страда от „редица други недостатъци, които следва да бъдат поправени, съответно значителна част от тях да отпадне“. Претендира се отвяна на определението и уважаване на направените искания – отмяна на 1 мярката за неотклонение, прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите в частната жалба и съобрази закона, прие следното:

Производството по НОХД № 435/2025 г. по описа на Бургаския районен съд е образувано на 7.02.2025 г. по обвинителен акт на Районна прокуратура Бургас срещу В. С. П., ЕГН **********, с обвинения по чл. 183, ал. 1 НК и по чл. 183, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК.

В проведеното на 24.03.2025 г. разпоредително заседание защитникът – адв. Тончев е направил възражение за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия П.. Според защитника нарушенията се изразяват в: 1) съществено разминаване между заключението на експертизата и съдържанието на обвинителния акт; 2) непосочване за кои месеци подсъдимият е заплатил издръжка и за кои не е заплатил; 3) не е съобразен периодът, в който подсъдимият се е намирал в затвора и през който той обективно не е бил в състояние да заплаща издръжка.

Възражение е направено и по отношение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“, като е направено искане тя да бъде отменена.

Районният съд е приел искането за връщане на делото на прокурора за неоснователно, като е посочил, че възраженията на защитника се отнасят до дейността на органите от досъдебното производство във връзка със събиране и оценка на доказателствата, а съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 4 НПК, в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. По отношение на второто искане съдът декларативно е заявил, че не са налице основания за изменение или отмяна на наложената на подсъдимия мярка за неотклонение в хода на досъдебното производство.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за частично основателна.

С обвинителния акт са повдигнати две обвинения на В. П.:

- за това, че в периода от месец август 2015 г. до месец януари 2023 г. включително, в гр. Бургас, след като е осъден с влязло в сила на 30.07.2015 г. решение по гр.дело № 7566/2014 г. по описа на БРС да издържа свой низходящ – В. В. П. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.

М. Г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 88 месечни вноски по 160 лева всяка, или общо сума в размер на 14 070 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК;

- за това, че в периода от месец август 2015 г. до месец март 2024 г. включително, в гр. Бургас, след като е осъден с влязло в сила на 30.07.2015 г. решение по гр.дело № 7566/2014 г. по описа на БРС да издържа свой низходящ – Б. В. П. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.

2

М. Г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 98 месечни вноски по 150 лева всяка, или общо сума в размер на 14 700 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са събрани множество доказателства за това, че подсъдимият П. е изпълнил задълженията си за издръжка за определени месеци. В този смисъл са данните, съдържащи се в показанията на свидетелите М. Г., В. П., А. Х., С. К., както и многобройните писмени доказателства и заключението на извършената счетоводна експертиза. Вярно е, че тези доказателства изобщо не са отразени в обвинителния акт, но това би могло да доведе до необоснованост на акта, което не е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Необходимо е да бъде отбелязано, че изложението на фактическата обстановка в процесния обвинителен акт се състои от три изречения, като то е значително по-кратко от диспозитива на акта. По-важното е, че прокурорският акт е неясен, тъй като както в обстоятелствената част, така и в заключителната му част е допуснато противоречие. За първото престъпление е посочено, че инкриминираният период обхваща времето от месец август 2015 г. до месец януари 2023 г. включително, а за второто престъпление – от месец август 2015 г. до месец март 2024 г. включително. Същевременно е отразено, че В. П. не изпълнил задължението си в размер на 88 месечни вноски по 160 лева всяка за сина си В. и в размер на 98 месечни вноски по 150 лева всяка за сина си Б..

При посочените непрекъсвани периоди на неплащане обаче броят на неплатените месечни вноски е 90 за първото престъпление и 104 за второто престъпление. Вероятно прокурорът е приел, че за някои месеци подсъдимият е изпълнил задължението си за плащане на издръжка, но в този случай той е трябвало изрично да ги посочи. Допуснатото противоречие съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е нарушило правото на обвиняемия да научи за какви точно престъпления е привлечен в това качество, а оттук и правото му да упражни в пълен обем правото си на защита. Констатираното нарушение несъмнено е налагало прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора не само за изготвяне на нов обвинителен акт, но и за поправяне на постановлението по чл. 219 НПК. Като не е сторил това първоинстанционният съд е нарушил процесуалния закон, което води до отмяна на съдебния акт в тази му част.

Що се отнася до определението в частта, с която е потвърдена мярката за неотклонение „***“, то макар и немотивирано, същото е правилно. От събрания на досъдебното производство доказателствен материал може да се направи обосновано предположение, че подсъдимият П. е автор на престъпленията, в които е обвинен. Настоящият съдебен състав не съзира опасност подсъдимият да се укрие, нито пък реална опасност той да извърши престъпление. Точно поради тези обстоятелства и предвид обвинението за престъпления, които не са „тежки“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение, като наред с това не му е наложено 3 процесуалното ограничение по чл. 68, ал. 1 НПК – *****. Съдът отчита доброто процесуално поведение на подсъдимия към настоящия момент, но не може да игнорира обремененото му съдебно минало (вж.справка за съдимостл. 66 от ДП), именно при наличието на което е целесъобразно продължаването на взетата мярка за неотклонение „подписка“.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 345 НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.03.2025 г. по НОХД № 435/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас в частта, с която е потвърдена взетата на досъдебното производство по отношение на В. С. П. мярка за неотклонение „****“.

ОТМЕНЯВА протоколно определение от 24.03.2025 г. по НОХД № 435/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас в частта, с която е оставено без уважение искането на защитника за връщане на делото на прокурора поради допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 435/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Бургас за отстраняване на допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, посочено в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4