Определение № 3152 от 08.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3152 гр. София, 08.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Михайлов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20251100606058 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 1 от НПК.

Образувано е по повод подадена частна жалба от подсъдимия И. Н. К. чрез защитника му адв. Д., срещу протоколно определение от 16.09.2025 г. по н.о.х.д № 12113/2025 г. по описа на СРС, 21-ви състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия К. за изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се изтъкват аргументи за необсъждане обясненията на К., дадени в досъдебното производство и липсата на доказателства, че именно той е управлявал процесното МПС. Твърди, че не е имал намерение за управление на МПС след употреба на алкохол, а само е искал да включи климатика на автомобила. Допълнително се изтъкват съмнения в обективността на доказателствата – по-конкретно голямата разлика между показанията на дрегера и резултатите от химическото изследване, както и че записът от тел.

112 не доказва управление на МПС. Изразява се несъгласие с доводите на районния съд относно опасността К. да извърши престъпление, базирани единствено на съдебното му минало. С тези аргументи се прави искане за отмяна на атакуваното определение и за постановяване на друго, с което мярката за неотклонение бъде отменена или изменена в по-лека.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, както и материалите по делото, при извършване на цялостна служебна проверка относно правилността на атакувания първоинстанционен акт, намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, тъй като е 1 подадена в предвидения седемдневен срок от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по внесен обвинителен акт срещу И. Н. К., с който му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

С протоколно определение от 16.09.2025 г., СРС е оставил без уважение искането на И. Н. К. чрез адв. Д. за изменение на МНО от „задържане под стража“ в по-лека такава.Приел е, че са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК и не са настъпили нови обстоятелства, налагащи ревизирането на взетата мярка за неотклонение. Опасността от извършване на престъпление е изведена въз основа на обремененото съдебно минало на подсъдимия. С тези аргументи първата инстанция е оставила искането за изменение на мярката за неотклонение в по-лека без уважение.

Така постановеното определени въззивният съд намира, че следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 270, ал. 1 от НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното фаза. Предмет на проверка в това производство е дали към момента на произнасяне на съда продължава да съществува обосновано предположение, че подсъдимото лице е съпричастно към деянието, за което е предадено на съд. На преценка подлежат обстоятелствата относно съществуването на реална опасност подсъдимият да се укрие и/или да извърши престъпление, респективно с какъв интензитет е опасността, както и дали са настъпили нови обстоятелства, обуславящи изменение на мярката за неотклонение. В това производство съдът дължи да провери, дали търпяната към момента на произнасяне мярка за неотклонение се явява законосъобразна и адекватна за нуждите на наказателното производство.

При проверка на атакуваното определение въззивният съд констатира, че първата инстанция е изложила съображения касателно наличието на обосновано предположение за съпричастността на К. към вмененото му с обвинителния акт деяние. В конкретния случай въззивният съд се солидаризира с извода на СРС, че подобно подозрение е налице. Съдебното производство е в своя начален етап. Видно от материалите по делото, ход на разпоредително заседание не е даден, поради което изводите за наличие на обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия К. към описаното в обвинителния акт деяние се извеждат от разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – полицейските служители Д. и А., които са спрели управляващия моторно превозно средство К. за проверка, служителят В.Н., тествала подсъдимия чрез техническо средство за наличието на алкохол, която проба е дала положителен резултат, както и от изготвените по делото токсикохимична експертиза и съдебнотехническа експертиза.

Съществуващото подозрение към настоящия момент не е разколебано, като предстои в хода на съдебното производство да се събират доказателства в подкрепа на обвинителната или на защитната теза.

Подсъдимият е предаден на съд за престъпление, за което се предвижда 2 наказание „лишаване от свобода“, която е една от задължителните предпоставки за същия да търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Следва да бъдат споделени и доводите на районния съд, че продължава да съществува реална опасност с висок интензитет подсъдимият К. да извърши престъпление. Видно от справката му за съдимост, той е осъждан неколкократно за престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Последната присъда на подсъдимия е от 28.06.2024г., с която му е наложено наказание “пробация”. Не може да бъде пренебрегната и справката на подсъдимия за наличието на санкционирани по административен ред допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. Видно от същата той има 11 влезли в сила наказателни постановления за различни по вид нарушения, измежду които се констатират управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление и след употреба на алкохол.

Видно от дотук изложеното, може да се обоснове, че подсъдимият пренебрегва системно законоустановените правила за движение по пътища, като за подобно деяние се води и настоящият процес спрямо него.

Гореизложените обстоятелства въззивният съд счита, че обуславят наличието на реална опасност подсъдимият да извърши престъпление, а възраженията на защитата в обратната насока са неоснователни.

Не на последно място, въззивният съд намира за необходимо да разгледа продължителността на задържането под стража на подсъдимия К.. Видно от материалите по делото същият е задържан на 30.06.2025 г., от която дата е започнал да търпи мярката за неотклонение. Към настоящия момент са изминали малко повече от три месеца, което задържане с оглед етапа, на който се намира производство, не може да бъде квалифицирано като прекомерно такова. Предстои първоинстанционният съд да даде ход на разпоредително заседание, да започне процесът по събиране и проверка на доказателствата в централната фаза на процеса, когато защитата ще има възможност да опровергава и поставя под съмнение доказателствата, ползващи обвинителната теза.

Въззивният съд, с оглед на гореизложените обстоятелства намира, че мярката за неотклонение „задържане под стража“, която търпи към настоящият момент К., е законосъобразна, адекватна и пропорционална на нуждите на процеса. Анализът на съдебното минало на подсъдимия, изложен по-горе, сочи на извод, че престъпленията, за които той е осъждан, са престъпления против личността и общоопасни престъпления, към която група спада и процесното деяние. Те засягат широк кръг от обществени отношения, свързани с поставянето в опасност на неограничен кръг от граждани.

Наличието на реална опасност подсъдимият да извърши престъпление и характера на деянията, за които същият е осъждан, налага необходимостта от ограничаване на неговото право на свободно предвижване. Ето защо, общественият интерес следва да надделее над правото на лична свобода на подсъдимото лице, поради което мярката „задържане под стража“ се явява 3 необходима и пропорционална намеса в правата на подсъдимия, преследваща легитимна цел.

Правилно районният съд е приел, че не са налице основания за изменение на най-тежката мярка. Въззивният съд се солидаризира с изводите на контролираната инстанция, че лисват други нови обстоятелства, които биха мотивирали съдебните инстанции да изменят мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение, постановено от контролираната съдебна инстанция следва да бъде потвърдено като правилно, а частната жалба оставена без уважение като неоснователна.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.09.2025 г. по н.о.х.д № 12113/2025 г. по описа на СРС, 21-ви състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия К. за изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4