Определение № 44731 от 27.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44731 гр. София, 27.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110103456 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, озаглавена „жалба“, с вх.№ 19560/21.01.2025 г. от Е. Д. М. срещу **************** – София, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 999 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за периода 20.11.2016-13.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.01.2025 г. до окончателното изплащане поради противозаконно лишаване от свобода, тъй като по внчд № 243/2016 г. на ******* (закрит) незаконно е бил задържан в нарушение на правото на ЕС с твърденията, че имало доказателства, че ищецът извършил престъпления по чл. 321 НК, за които бил окончателно оправдан по кнохд № 1018/2019 г. на ВКС. С исковата молба е поискано освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:

От ищцовите твърдения и заявения петитум е видно, че ищецът е предявил иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение.

Според трайната практика на ВКС процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия спор материално право. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.

Съгласно ТР № 5 от 15.06.2015 г. по т.д. № 5/2013 г., ОСГК на ВКС съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени 1 поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. Съдът не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание. Легититимиран да представлява държавата в тези случаи е органът, инициирал наказателното производство. Когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането под стража като мярката за неотклонение е била потвърдена от съдебна инстанция, това не е основание държавата да отговаря чрез съда, защото мярката е била наложена не в нарушение, а в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания само когато обвинението е неоснователно, в който случай процесуално легитимиран да представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е поддържала неоснователно обвинение.

Съдът като процесуален субституент не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, поради което и настоящото производство срещу ненадлежен ответник следва да бъде прекратено като недопустимо (Определение № 89 от 01.04.2016 г. по гр. д. № 240/2016 г. на ВКС, I г. о.; Определение № 20418 от 16.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12863/2024 г. на СГС;

Определение № 7355 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 392 / 2023 г. на СГС).

Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 от Закона за правната помощ правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе правна помощ, е възприет и в чл.47 Хартата за основните права в Европейския съюз, според който правна помощ се предоставя, ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Исканата правна помощ от ищеца е за процесуално представителство по недопустим иск, поради което е осъществено изключението на чл. 24, т. 1 и т. 2 Закона за правна помощ и същевременно не са налице предпоставките на чл. 47 Хартата за основните права в Европейския съюз за предоставяне на правна помощ, относими към допустими съдебни производства (Определение № 455 от 04.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4285/2017 г. на ВКС, III г.о.).

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. М., ЕГН: ********** за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство.

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба, озаглавена „жалба“, с вх.№ 2

19560/21.01.2025 г. от Е. Д. М. срещу **************** – София, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 999 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за периода 20.11.2016-13.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.01.2025 г. до окончателното изплащане поради противозаконно лишаване от свобода, тъй като по внчд № 243/2016 г. на ******* (закрит) незаконно е бил задържан в нарушение на правото на ЕС с твърденията, че имало доказателства, че ищецът извършил престъпления по чл. 321 НК, за които бил окончателно оправдан по кнохд № 1018/2019 г. на ВКС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3456/2025 г. на СРС.

Определението е постановено при участието на прокурор при Софийска районна прокуратура на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 26, ал. 3 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3