Решение № 88 от 07.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пазарджик, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Д.а Васева при участието на секретаря Диана Мл. Младенова като разгледа докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Търговско дело № 20235200900123 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.

Ищец по делото е ЗК „Лев инс“ АД – гр. София, който е предявил против ответника С. Д. Н., с поС.ен адрес в гр.П., иск по чл.500,ал1,т.3 от КЗ.

Цената на иска е 29 770,28 лв., а обстоятелствата, на които се основава са следните:

На 05.08.2016 г., около 16:30 часа С. Д. Н. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с per. №*** в участъка между с. Оборище и с.

Мухово, в посока на движение към с. Мухово. Автомобилът бил технически изправен и се движил със скорост от 60 км/ч., а към него имало прикачено ремарке, в което водачът С. Д. Н. бил натоварил гума от трактор. На около 600 метра от края на с. Оборище следвал прав участък без ограничения на видимостта. В този участък попътно на движението на водачът С. Д. Н. била спряна каруца с конски впряг, в която се намирал В. И. М.. Каруцата била спряна в по-голямата си част извън пътното платно, като в останалата си част се намирала в дясната лента за движение в посока за с. Мухово. Водачът С. Д.

Н. не забелязал каруцата, поради което не отклонил автомобила вляво, а продължил движението си напред. Когато настигнал каруцата, водачът С. Д.

Н. я блъснал с предната дясна част на автомобила. Ищецът твърди, че при управление на горепосоченото МПС, С. Д. Н. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, според който:„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Без да контролира автомобилът непрекъснато, Н. не забелязал спрялата встрани от пътя каруца и намиращия се в нея В. И. М., въпреки че е имал добра видимост и възможност да ги забележи от достатъчно разС.ие, позволяващо му дори да спре, с което свое поведение предизвикал пътнотранспортно произшествие. Вследствие на удара каруцата се разполовила, като задната й част, в която се намирал В. И. М. била изхвърлена в страни от пътното платно в затревена площ. Пострадалият паднал на дясната 1 си страна под шипков храст. С. Д. Н. спрял автомобила на около 5 метра след удара, огледал щетите и тъй като гумата била изпаднала на платното, я качил в ремаркето, след което потеглил за дома си в махала Н.. Въпреки че пострадалият В. И. М. на висок тон молил за помощ, С. Д. Н. не откликнал на молбата му, дори не отишъл до него. Напуснал местопроизшествието без уважителна причина, с цел да се укрие и не е изчакал пристигането на контролните органи, а се прибрал в дома си, където бил посетен около 17:40 часа от полицейските служители, които се явили на местопроизшествието. Те заварили автомобила, паркиран в двора, със следи от удар в предната дясна част. Първоначално С. Д. Н. отричал, че е участвал в ПТП, но след това признал, че е ударил каруца, тъй като не я бил видял. Полицейските служители тествали С. Д. Н. за употреба на алкохол, като техническото средство отчело наличие на *** промила, по повод на което ответникът заявил, че е употребил алкохол, след като се е прибрал у дома. При произшествието били причинени телесни травми на В. И. М., изразяващи се в счупване на дясната ключица-закрито мпогофрагментно, с разместване и контузия на дясното рамо и гръден кош. Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с per.

№ *** била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Лев Ине“ АД, обективирана в застрахователна полица № BG/22/116000382357, със срок на валидност от 01.02.2016г. до 31.01.2017г.

Вината на водача С. Д. Н. за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие била установена с влязла в сила осъдителна присъда на РСПанагюрище, потвърдена с решение по ВНОХД № 613/2017г. по описа на ОСПазарджик, която на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Във връзка с реализираното произшествие от 05.08.2016г. и поради настъпилия противоправен резултат, срещу ЗК „Лев Ине“ АД в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/22/116000382357. сключена за лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с per. № *** била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от пострадалия В. И. М., като лице с право на обезвреда по смисъла на КЗ. Претенцията била предявена с искова молба, по повод на която било образувано ГД № 12733/2017г. по описа на СГС. С диспозитива на Решение № 4865 от 18.07.2018 г. по посоченото дело ЗК „Лев Ине“ АД била осъдена да заплати на В. И. М. сумата от 22 000,00 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 25.11.2016г. до окончателното изплащане и сумата от 1 319,20 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.12.2016г. до окончателното изплащане, както и да заплати на адв. Я. С. адвокатско възнаграждение в размер на 1 117,56 лева, а на СГС - такси и разноски в размер на 1 058,76 лева. Решението на СГС било обжалвано от пострадалия В.

И. М., но потвърдено от с Решение № 1549 от 25.06.2019г. САС. Ищецът твърди, че въз основа на издаден срещу ЗК „Лев Инс“ АД изпълнителен лист, В. И. М. в качеството на взискател образува изпълнително дело № 20198510401318 по описа на ЧСИ Мариян П.в, per. № 851 срещу ЗК „Лев Ине“ АД за сумата от 22 000,00 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди; законна лихва върху 22 000,00 лева от 25.11.2016г. до 29.07.2019г. в размер на 5 964,45 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1 059,49 лева, както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 2 437,73 лева. Въз основа на издаден отделен изпълнителен лист срещу ЗК „Лев Инс“ АД изпълнителен лист, пострадалия 2 образува изпълнително дело № 20208510401208 по описа на ЧСИ Мариян П.в, per. № 851 за сумата от 1 319,20 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди; законна лихва върху 1 319,20 лева от 16.12.2016г. до 05.08.2020г. в размер на 486,63 лева, адвокатско възнаграждение в размер па 148,82 лева, както и такса по т.

26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 295,64 лева. Общо дължимата сума, изплатена от ищеца по настоящото дело била в размер на 33 840,77 лева.

Ищецът се позовава на чл. 500, ал. ал. 1, т. 3 от КЗ, според който застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато той е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Според ищецът съгласно чл. 125, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото па пътнотранспортното произшествие, когато при произшествието има ранен човек. Затова твърди, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 500, ал. ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ЗК „Лев Инс“ АД придобива право на регрес срещу виновния водач - С. Д. Н., с ЕГН ********** до размера на изплатеното застрахователното обезщетение за вреди в общ размер на 29 770,28 (двадесет и девет хиляди седемстотин и седемдесет лева и двадесет и осем стотинки), включващо обезщетение за неимуществени вреди от 22 000,00 лева, със законната лихва върху тази сума, която е 5 964,45 лева за периода от 25.11.2016г. до 29.07.2019г., и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 319,20 лева, със законната лихва върху тази сума, която 486.63 лева за периода от 16.12.2016г. до 05.08.2020г.

Относно обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на неговото регресно право срещу застрахования ищецът се позовава на формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в Решение по т.д. № 1935/2015г. на ВКС: Решение по т.д. № 705/2009г. на ВКС:

Решение по т.д. № 244/2010г. на ВКС: Решение по т.д. № 1935/2015г. на ВКС, твърдейки, че възприетото становище в тези съдебни актове е в смисъл, че застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./, а правото на вземане на застрахователя възниква от момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице. Също така последица от неизпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за обстоятелства, водещи до възникване на гражданска отговорност, е именно възможността застрахователят с право на регрес да претендира от застрахования заплатените от него лихви за забава. Ответникът не бил изпълнил това си задължение, без да е бил обективно възпрепятстван да стори това. А законна лихва не се начислявлаа само върху сумите за главници в размерите на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, а и върху заплатените лихви. На първо място, защото самият застраховател дължи лихви на увредените съгласно чл. 223 от КЗ /отм./, когато такива се дължат от деликвента, т.е. същите съставляват част от застрахователното правоотношение и размера на присъденото обезщетение. Т.е. присъдените 3 лихви в производството по чл. 226 от КЗ /отм./ съставлявали обезщетение в размер на законната лихва. Следователно при извършено плащане застрахователят има право на всичко платено. А върху размерът, който е заплатил застрахованият дължи лихва, считано от поканата, доколкото задължението не е срочно, или както в случая - от депозиране на исковата молба. Искането е да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 29 770,28 (двадесет и девет хиляди седемстотин и седемдесет лева и двадесет и осем стотинки), ведно със законната лихва върху тази главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и всички направени съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е подал писмен отговор, правейки в него в законния срок възражение за местна подсъдност на делото, по повод на което Софийски окръжен съд се е десезирал от разглеждането му и го е изпратил на Пазарджишкия окръжен съд, на който действително е подсъдно с оглед негония поС.ен адрес в гр.П. и мястото на осъществяване на деликта, което също е в района на Пазарджишкия.

Срещу основателността на иска са заявени няколко твърде общо формулирани възражения: че исковата претенция е заявена след изтичане на 5 години от възникването на щетата(ПТП), за което е изплатено застрахователно обезщетение,поради което се иска отхвърляне на иска поради изтекла давност, за оспорване механизма на ПТП, описан в ИМ, наличието на причинна връзка с възникналите увреждания на В. М., както и - размера на платеното му обезщетение за неимуществени вреди, като несъответстващо с вида и степента на увреждането му.

Ищецът е подал допълнителна искова молба в законния срок, в която оспорва възраженията на ответника като неоснователни. Конкретни доводи излага само относно неоснователността на възражението за изтекла погасителна давност за упражняване на регресните права на застрахователя, като твърди, че давността започва да тече от момента на плащане на застрахователното обезщетение, което в случая било извършено на 16.08.2019 г. и на 27.08.2020 г. и при депозирана на 11.04.2023 г. искова молба поради което 5-годишния давностен срок не бил изтекъл.