Решение № 14723 от 28.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14723 гр. ***, 28.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110144073 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на ****, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В исковата молба са изложени доводи, че на 13.08.2017 г. в град *** е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил ****, с рег. № *** управляван от Н. В. Б., в резултат на което е пострадала ищцата, която е пътувала като пътник в атомобила – на предна дясна седалка. Поддържа се, че на посочената дата, около 11:20 часа, Н. Б. управлявал посочения лек автомобил в колона от движещи се автомобили по бул. ***, с посока на движение от бул.**към бул. **“. В същото време ** управлявал автобус */***. Твърди се, че на кръстовището, образувано между улица „*** водачът на лекия автомобил **** е нарушил правилата за движение по пътищата, като е предприел маневра изпреварване на движещите се пред него автомобили и е навлязъл последователно в лентата за насрещно движение и в участък от пътя, който е маркиран като остров и е забранен за преминаване, като е отнел предимството на автобуса ***, който вече е бил пропуснат да премине и е бил достигнал до средата на пътното платно. Сочи се, че впоследствие е последвал удар между двата автомобила, вследствие на което на ищцата са причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди. Поддържа се, че водачът на лекия автомобил **** попада в кръга от лицата, чиято гражданска отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите по застрахователна полица, валидна към датата на инцидента, сключена с отвеното дружество. Сочи се, че със заявление до ответника е предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение, по която е постановен отказ. Съобразно изложеното е направено искане ответника да бъде осъден да плати на ищеца сума в размер на 3 000 лв., 1 представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на описания инцидент, ведно със законна лихва за забава от датата на пътнотранспортното произшествие – 13.08.2017 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за автомобила марка *** с рег. № ** към датата на ПТП и плащането на претендираната сума от страна на ищеца, включително и извънсъдебния отказ да плати обезщетение. Оспорва механизма на ПТП, като поддържа, че вината не е на застрахования при него водач, а на водача на автобуса, който при предприемане на маневра „ляв завой“, след поставен знак „Б1“, не е пропуснал движещия се по пътното платно автомобил. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване от пострадалата и възражение за изтекла погасителна давност. Изложени са и доводи за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Съобразно изложеното е направено искане предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Релевирано е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

От ***– трето лице помагач на ответника, се поддържа становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 13.08.2017 г., в град ***, на кръстовище, образувано между улица без име и бул. ***, пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил марка *** с рег. № *** управлявано от Н.

В. Б., и автобус *****. Посоченото се установява и от представения по делото констативен протокол № **.2017 г. /л. 8 и сл./.

Не е спорно между страните наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на МПС марка *** с рег. № *** с ответното дружество за релевирания период.

Не е спорно и обстоятелството, че от ищцата е отправено извънсъдебно искане до ответника за плащане на застрахователно обезщетение, но от последния е постановен отказ с писмо от 18.08.2022 г. /л. 31/.

От изслушаното по делото заключение на съдебна авто-техническа експертиза /л. 207 и сл./, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява механизма на ПТП, а именно:

На 13.08.2017 г., в град ***, в условията на светлата част на денонощието, на прав пътен участък, предназначен за двупосочно движение, при мокра пътна настилка и образувала се колона от автомобили по бул. ***, водачът на лек автомобил марка *** с рег. № *** се е движел с посока на движението от ж.к. *** по бул. ***. В района на кръстовището на бул. *** и улица Без име, в района на *** на ж.к. *, водачът предприема маневра за изпреварване на колоната от автомобили, като навлиза в лентата за насрещно движение и впоследствие – по островната част на пътното платно. По същото време водачът на автобус ** е предприел навлизане в кръстовището от ул. Без име към бул. ***, след възприемане на челната кола от колоната автомобили, водачът на която е преустановил движението си и му е предоставил възможност да предприеме маневрата за навлизане в кръстовището с 2 маневра на ляв завой към обозначената спирка на градския транспорт. С навлизане на автобуса по бул. *** и започнатата маневра на ляв завой, преминавайки с предната си част пред автомобилите, в процес на движение, преди пълното навлизане на автобуса но бул. ** настъпва удар от вече изпреварващия колоната автомобили л.а. ****, като водачът отклонява автомобила леко в дясно и с челната си предна част, приоритетно в ляво, реализира удар в задната лява джанта на задния мост на автобуса, последващо в задния панел зад моста. Ударът за автобуса е странично, в ляво, с приплъзване, а за л.а.

**** – челен, приоритетно в ляво. При произшествието е пострадала ищцата – пътник в л.а. ****, както и водачът на лекия автомобил. Посочено е, че предвид документите по делото, не се констатират причини от техническо естество или техническа неизправност, която да е съществувала като аварийна опасност и да е възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното пътнотранспортно произшествие и по този начин да е довела до настъпването му.

Съгласно заключението на вещото лице, причините за настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие са от субективен характер, а именно избраната скорост на движение при условията на мокра пътна настилка /съгласно свидетелските показания е валяло дъжд, а според протокола за оглед пътната настилка е била мокра/ и действията от страна на водача на лекия автомобил **** с органите за управление – кормилна, горивна и спирачна уредба. По данни от заключението, автомобилът се е движил със скорост около 50-60 км/ч по островната маркирана част на пътното платно, на мокра настилка, изпреварвайки колона от автомобили. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 12.07.2024 г. /л. 225/, вещото лице сочи, че в участъка на пътно-транспортното произшествие изпреварването е забранено и ако не е била предприета обсъжданата маневра от водача на лекия автомобил марка ***, процесния инцидент е нямало да настъпи.

Констатирано е, че процесният лек атомобил **** е произведен през 1991 г. и е фабрично оборудван с предпазни колани, както на предните, така и на задните коланини.

От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза /л.

136 и сл./, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че при ПТП ищеца е получил следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош, охлузвания на лява предмишница и длан. Получените травматични увреждания реализират медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото няма медицински данни за съпътстващи заболявания на ищцата, настъпили усложнения, а и самите увреждания не предвещават такива. Същите се дължат на действието на твърди тъпи предмети и би следвало да преминат за срок от около 2 до 3 седмици. Посочено е, че охлузванията по лява предмишница и длан могат да се получат и при правилно поставен предпазен колан, а контузията на гръдния кош и от поставен такъв.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ***, ценени по реда на чл. 172 ГПК, които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, се установяват неимуществени вреди за ищеца.

Свидетелят сочи, че непосредствено след инцидента ищцата е имала стъкла в лявата част на лицето – по бузата, под окото, имала е синини по ръката, като лявата част на тялото й е била по-пострадала. Сочи, че ищцата е изпитвала силни болки близо месец след инцидента, виело й се свят и се е нуждаела от чужда помощ за извършване на ежедневни дейности, като и не е работила в посочения период. Сочи и че към датата на разпита – 30.11.2023 г., ищцата изпитва болки при застудяване на времето в областта на травмата на гръдния кош от инцидента.

3

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, при така установената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо да се установи от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка гражданска отговорност. По аргумент от разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събрания по делото доказателствен материал и съобразно заключението на неоспорената и приета по делото съдебна-автотехническа експертиза /л. 207 и сл./, настоящият съдебен състав намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и извършено от водача на лек автомобил марка *** – нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 27, чл. 42, чл. 43, т. 1 и т. 4 ЗДВП. В процесния случай съдът намира, че пътно-транспортното произшествие е настъпило вследствие на поведението на застрахования при ответника водач, който е предприел маневра изпреварване на забранено, съгласно пътната маркировка място, като не е съобразил и динамиката на движение на пътя и метереологичните условия, както и не е осъществил дължимия контрол върху управляваното от него моторно превозно средство.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с правно основание чл. 432 КЗ е основателен и застрахователят е пасивно материалноправно легитимиран.

Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна причинна връзка с противоправното деяние на застрахования при ответника водач – Н.

Б.. Ето защо, съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено *** год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 4