Решение № 34 от 19.02.2024, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Исперих, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100286 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С влязло в сила на 10.11.202 2 г. Решение № 2 38/17.10.2022 г. в настоящото производство е допусната съдебна делба между С. Г. Г., ЕГН**********, от гр.ИР, ул.”ВЛ” №, съдебен адрес: гр.И, ул.”Х.Я” № .. и Б. С.

Б., ЕГН-********** и И. В. Б., ЕГН-**********, двамата съпрузи от гр.И., обл.Р., ул.”Л. Д.” №.., съдебен адрес: гр.Р, ул.“Д“ № .. ВЪРХУ следния недвижим имот:

„Поземлен имот с идентификатор ............, с площ от 1299 кв.м., административен адрес: ул.“А К“ №.., с начин на трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), при граници и съседи на имота: имоти №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, 2874.502.187 и ***, ведно с построените в имота самостоятелни обекти, както следва: 1.Сграда №..........., със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 2, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна;

2.Сграда........., със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 1, предназначение:

Жилищна сграда – еднофамилна и 3.Сграда №............, със застроена площ 141 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване“, ПРИ ПРАВА от 1/2 ид.част за С. Г. Г., ЕГН********** и отделно 1/2 ид.част – общо за съпрузите Б. С. Б., ЕГН-********** и И. В. Б., ЕГН********** – в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).

Във втората фаза на делбата е назначена съдебно-техническа и оценъчна експертиза с депозирано и прието заключение, което определя реална неподеляемост на допуснатия до делба имот. Експертът посочва, че не може да бъде направена реална делба предвид формата на имота и разположението на сградите. Лицето на поземления имот е около 28 метра и би могло да се 1 раздели с лице по 14 метра, тъй като минималната дължина по чл. 19 ЗУТ е 11.20 метра, но като се прекара такава линия тя минава през сградите с идентификатор № 2 и идентификатор № 3. От друга страна би могло да се раздели с линия, която минава успоредно на уличната регулация, но тогава северния новообразуван имот няма да има достъп до улица. Поради тези причини вещото лице заключава, че поземления имот е реално неподоляем и не може да се състави проект за разделителен протокол. В този смисъл е и становището на главния архитект на Община И, дадено по реда на чл. 201 ЗУТ. Експертизата определя пазарна оценка на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 71 400.00 лв. Заключението е прието без възражения от страните.

По отношение на предявените претенции по сметки от страна на ищцата С. Г. спрямо ответниците Б. Б. и И. Б. по реда чл. 346 от ГПК във връзка с чл.

31, ал. 1 от Закона за собствеността, а именно за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишена съобразно правата й върху процесния имот в общ размер на 45 000 лева за периода 01.07.2020г. – 20.05.2022г., ведно със законната лихва за периода от 01.07.2020г. до дата на подаване на исковата молба, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, предвид направеното оттегляне на исковата претенция в с.з. на 18.01.2024 г. и изразеното съгласие на ответниците, производството по делото в тази му част е прекратено с протоколно определение, влязло в сила на 26.01.2024 г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съдът приема реална неподеляемост на допуснатия до делба недвижим имот, съобразно правата на съделителите и законовите изисквания. С оглед заключението на съдебно-техническата експертиза, при съблюдаване на тези изисквания и правата на всички съделители върху процесния недвижим имот, същият не може да бъде разделен така, че да бъдат обособени самостоятелни реални дялове. Никой от съделителите не е предявил претенции за поставяне на имота в негов дял срещу парично уравнение. В тази връзка, съдът приема, че са налице законовите предпоставките на чл. 348 от ГПК, които налагат предвид реалната неподеляемост на допуснатия до делба имот и невъзможността за поставянето му в дял на съделителите, същият да бъде изнесен на публична продан. В този смисъл е изразеното желание на страните в с.з. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан /чл. 348, изр.2 от ГПК /.

Следва да се постанови решение, с което делбеният имот да бъде изнесени на публична продан като неподеляем и, в която съделителите могат да участват съобразно правилата на чл. 354 от ГПК.

Страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-И следващата се по делото ДТ, съобразно стойността на дяловете им и предвид правата, които имат върху целия имот, както следва:

- за С. Г. – сума в размер на 1428.00 (хиляда четиристотин двадесет и осем) лева, при стойност на дела на върху имота от 35 700.00 лева;

- за Б. Б. и И. Б. - сума в размер на 1428.00 (хиляда четиристотин двадесет и осем) лева общо за двамата при стойност на дела върху имота от 35 700.00 лева.

Ответниците са направили искане да им бъдат присъдени разноските, сторени по отношение на производството по претенцията за сметки ,, като представят и списък на разноските, а именно – 250.00 лв. за депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 2

4250.00 лв. по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът счита, че предвид прекратяването на производството в тази му част поради оттегляне на иска, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците разноските, които са направили. Същевременно по отношение на размера на претенцията същата следва да бъде редуцирана като прекомерна, в какъвто смисъл е направила възражение и ищцата чрез процесуалния си представител. На първо място следва да се отбележи, че депозита за възнаграждение на вещото лице е определен от съда както въз основа на квотите на страните, така и с оглед задачите, които са поставени на вещото лице, т.е. съдът е съобразил, че тъй като част от въпросите се отнасят за претенцията по сметки, ищцата следва да заплати и по-голямата част от възнаграждението. Същевременно останалата част от въпросите касаят оценката на имота и неговата поделяемост, което ползва всички съделители и съответно те дължат заплащане разноските съобразно дела си. В случая съдът намира, че заплатеният от ответниците депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250.00 лв. е изцяло относим за въпросите, касаещи делбата на имота и не касае въпросите, свързани с претенцията по сметки, поради което не следва да бъде присъждан в тежест на ищцата.

По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съдът намира претенцията за основателна до размера на 2 125.00 лв. – половината от общо претендирания размер от 4250.00 лв., поради следните съображения: По делото е представен договор за правна защита и съдействия, съгласно който ответниците и адв.К. Х. са се договорили за процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, т.е. адвокатът е предоставил безплатна правна помощ. От друга страна в списъка за разноски по реда на чл. 80 ГПК е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 4250.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите когато е предоставена безплатна правна помощ и насрещната страна е осъдена да заплати разноски, адвокатът има право на възнаграждение, чийто размер се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, относима към размера на претенцията по сметки, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 3930.00 лв. ( 2650.00 лв. + 16 000 лв./горницата над 25000 лв./ х 8% = 3930 лв.). Претендираното от процесуалния представител на ответните възнаграждение е малко над минималното – 4250 лв. От друга страна съдът съобрази обстоятелството, че производството по претенцията по сметки е прекратено поради оттегляне на иска от страна на ищцата, т.е. не е продължило до край, поради което възражението за прекомерност се явява основателно. В тази връзка съдът счита, че следва да съобрази решението си и с едно от най-новото решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.04.2024 г., което в т. 2 предвижда, че „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е 3 възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Цитираното решение на СЕС според настоящия съдебен състав дава възможност, при преценката на обстоятелствата по конкретното дело, да се присъди адвокатско възнаграждение и под минималния предвиден в наредбата размер. В настоящия случай, с оглед изложените съображения, следва адвокатското възнаграждение да бъде определено в размер на 2 125.00 лв. – половината от претендирания размер.

Воден от изложените съображения съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като НЕПОДЕЛЯЕМ делбеният недвижим имот, представляващ:

„Поземлен имот с идентификатор ............с площ от 1299 кв.м., административен адрес: ул.“АК“ №.., с начин на трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), при граници и съседи на имота: имоти №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, 2874.502.187 и ***, ведно с построените в имота самостоятелни обекти, както следва: 1.Сграда №............, със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 2, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна;

2.Сграда..............., със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 1, предназначение:

Жилищна сграда – еднофамилна и 3.Сграда №..............., със застроена площ 141 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване“, ПРИ ПРАВА от 1/2 ид.част за С. Г. Г., ЕГН********** и отделно 1/2 ид.част – общо за съпрузите Б. С. Б., ЕГН-********** и И. В. Б., ЕГН********** – в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).

ОСЪЖДА съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-Иследващата се ДТ по производството, съобразно стойността на дяловете им, както следва:

- С. Г. Г., ЕГН-********** - сума в размер на 1428.00 (хиляда четиристотин двадесет и осем) лева;

- Б. С. Б., ЕГН-********** и И. В. Б., ЕГН-********** - сума в размер на 1428.00 (хиляда четиристотин двадесет и осем) лева общо за двамата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, С. Г. Г., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на адв.К. Х. от АК – Р адвокатско възнаграждение в размер на 2125.00 (две хиляди сто двадесет и пет) лева – за предоставена безплатна правна помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, на ответниците Б.

С. Б., ЕГН-********** и И. В. Б., ЕГН-**********, по иска за претенции по сметки.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 4