Решение № 79 от 26.05.2021, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Нова Загора , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

РОСИЦА С. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело № 20202220101088 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК във вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.

Производството е образувано по искова молба от Д. С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** чрез пълномощника й адв.Христинка Иванова А. от АК - Сливен против НОИ, ТП – Сливен - гр.Сливен, с която е предявен иск за установяване на трудов и осигурителен стаж, за положен труд във фирма ОП „Булгарплод” гр.Нова Загора за периодите:

- От 15.09.1980 г. до 31.12.1980 г.

- От 02.01.1981 г. до 31.12.1981 г.

- От 04.01.1982 г. д о 11.11.1982 г. на длъжността работник в цех „Заготовка“, на пълен работен ден, при петдневна работна седмица, срещу заплащане на дневна ставка от 4.34 лв.

Ищцата посочва, че през горепосочените периоди там работели и лицата П.Г.П.

/родена 1939 г./ - електрокаристка, и М.И.М. /роден 1949 г./ - монтьор, понастоящем и двамата пенсионери, а техния стаж при същия работодател бил зачетен при пенсионирането им.

Сочи, че подала искане до сектор „Осигурителен архив“ в ТП на НОИ в гр.Сливен да й бъдат издадени допълнителни документи, с които да установи трудовия си стаж, но оттам с приложеното писмо изх. № Ч5511-19-4/26.10.2020 г. й съобщило, че работодателят ОП „Булгарплод“ Нова Загора не е предавал в архива на НОИ разплащателни ведомости и трудовоправни документи.

Изложеното обосновавало правния й интерес да установи по съдебен ред трудовия си стаж при горепосочения работодател, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на НОИ - ТП Сливен, че ищцата е работила в 1

ОП „Булгарплод“ Нова Загора в горепосочените периоди от време, на длъжност „работник“ в цех „Заготовка“ при пълно работно време от 8 часа, със заплащане на труда по дневна ставка, което време да й се признае за трудов стаж.

Ищцата прилага доказателства по опис и отправя към съда доказателствено искане, да бъдат допуснати до разпит в качеството им на свидетели в режим на довеждане лицата П.Г.П. и М.И.М..

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът ТП на НОИ – Сливен, представлявано от Стефан Робето - директор е депозирал отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен, като излага съображенията си за това:

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), ако към исковата молба се представят съответното удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР и писмени доказателства по чл.6 от ЗУТОССР искът следва да се счита за допустим.

Сочи, че към предявената искова молба с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, ищцата е представила Удостоверение обр. УП-17а № Ц 5511-19-4/26.10.2020 г. , издадено от ТП на НОИ - Сливен, в което било удостоверено обстоятелство, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора не са приети в ТП на НОИ сектор OA гр.Сливен.

Разяснява, че ТП на НОИ - Сливен е било ответник и по други дела, чиито ищци са искали да установят по съдебен ред положен от тях трудов стаж в ДСБ (ОП) „Булгарплод“, гр.Нова Загора, като и те са окомплектовали с доказателства своите искови молби и делата били прекратени. В тази връзка и независимо, че ответната страна нямала задължение да изяснява фактите, на които ищците основават исковете си, се опитала да установи къде се съхраняват разплащателните ведомости на ДСБ (ОП) „Булгарплод“, гр.Нова Загора.

Установено било от ответника, че в Архивното стопанство към ТП на НОИ - Сливен не са приемани за съхранение разплащателни ведомости и други документи на ДСБ „Булгарплод“, гр.Нова Загора, нито на ОП „Булгарплод“, гр.Нова Загора. За да установят правоприемника на ДСБ (ОП) „Булгарплод“, гр. Нова Загора извършили справка и в Държавен архив, гр.Сливен. Служител на архива ги уведомил, че не разполагат с данни за предприятие „Булгарплод“, гр.Нова Загора. От предоставената им информация установили, че през 1974 г. се създало обединено предприятие „Булгарплод“, гр.Сливен, към което се числяла и консервната фабрика „Загорец“, гр.Нова Загора. През 1990 г. Окръжен съд Сливен вписал в регистъра на съда ДФ „Фрукто“, гр.Сливен, която била правоприемник на ОП „Булгарплод“, но в новорегистрираната фирма не се включвал Консервен завод „Загорец“ - Нова Загора (бившата Консервна фабрика), който бил регистриран самостоятелно, като ДФ „Загорец“. Имуществените отношения между ДФ „Фрукто“ Сливен и ДФ „Загорец“ - Нова Загора били уредени.

Посочва също, че трудовите книжки на двама от свидетелите по предходни дела съдържали записи, че те са работили до 28.02.1990 г. в ОП „Булгарплод“, гр.Нова Загора, а от 01.03.1990 г. били преназначени в ДФ „Загорец“, гр.Нова Загора.

Гореизложеното им давало основание да считат, че е съществувало преливане между двете предприятия и основателно може да се заключи, че разплащателните ведомости на ОП „Булгарплод“, гр.Нова Загора се съхраняват от ДФ „Загорец“, гр.Нова Загора, а във връзка с последната фирма са извършвали справки и са установили следното:

2

През 1991 г. на основание чл.11, ал.2 от Указ № 56 за стопанската дейност с решение № 1251/21.03.1991 г. по ф.д. № 482/91 г. в търговския регистър била вписана държавна фирма „Загорец“ със седалище гр.Нова Загора, Бургаска област. Последната била правоприемник на консервен завод „Загорец“ - Нова Загора към предприятие „Булгарплод“ Сливен - обявление № 4013 от ДВ бр. 49/1991 г.

През 1992 г. ДФ „Загорец“ - Нова Загора се преобразувала в ЕООД с фирма „Загорец“. Дружеството поело всички активи и пасиви на ДФ „Загорец“ - Нова Загора обявление № 8621 от ДВ бр.71/1992 г. и обявление № 10910 от ДВ бр.83/1992 г.

През 1996 г. Сливенски окръжен съд регистрирал промени за „Загорец“ ЕООД, гр.Нова Загора, а именно вписвал съдружниците „Скай груп“ АД, гр.София и РКС „Загорец“ - Нова Загора и преобразувал дружеството в дружество с ограничена отговорност „Загорец“ ООД - обявление № 5724 от ДВ бр.37/1996 г.

През 1999 г. Софийски градски съд регистрирал промени за „Загорец“ ООД, състоящи се в промяна на седалището и адреса на управление в София, район „Витоша“, кв.

„Драгалевци“, ул. „Лешникова гора“ № 46 - обявление № 61448 от ДВ бр.107/1999 г.

През 2001 г. Софийски градски съд вписал с решение от 29.09.2000 г. промени за „Скай груп“ АД, а именно: вписал вливане на „Загорец“ ООД в „Скай груп“ АД; вписал прекратяване без ликвидация на „Загорец“ ООД чрез вливането му в „Скай груп“ АД при условията на универсално правоприемство и вписал нова фирма - „Агропромишлено строителство“ АД - обявление № 22443 от ДВ бр.69/2001 г. През 2001 г. била променена правната форма на дружеството и същото вече било „Агропромишлено строителство“ ООД, гр.София.

От справка в търговския регистър ответника установил, че „Агропромишлено строителство“ ООД, гр.София с Булстат/ ЕИК 121200650 от 14.11.2011 г. е заличен търговец.

Извършил справка и установил, че разплащателните ведомостите на дружеството, както и тези, на които е правоприемник, не са предадени в Осигурителните архиви на териториалните поделения на НОИ.

Предвид изложеното, счита че е основателно да се предположи, че разплащателните ведомости на Държавна фабрика „Загорец“, Консервен комбинат „Загорец“, Консервна фабрика „Загорец“ и ОП „Булгарплод“, гр.Нова Загора са били загубени или унищожени.

Предвид горното, счита искът на Д. С. С. от гр.Нова Загора в частта, с която тя желае да установи положен трудов стаж в ОП „Булгарплод“ - Нова Загора на длъжността работник в цех „Заготовка“, на пълен работен ден, при петдневна работна седмица за периодите от 15.09.1980 г. до 31.12.1980 г., от 02.01. 1981 г. до 31.12.1981 г., от 04.01.1982 г. до 11.11.1982 г. за процесуално допустим, но недоказан и неоснователен.

Посочва, че съгласно императивната разпоредба на чл.6 от Закона /ЗУТОССР/, свидетелски показания по исковете за установяване на трудов стаж се допускали само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождали от работодателя/осигурителя, където бил придобит стажа и по време на полагане на стажа. Алинея 2 от нормата /чл.6/ примерно изброявала писмените доказателства, които по смисъла на Закона представлявали „начало на писмено доказателство“. В настоящото производство такова депозирано доказателство било трудовата книжка на ищцата, в която имало вписвания за претендираните от нея три периода.

3

Относно представената от ищцата една страница от трудовата й книжка, счита че трудовата книжка може да бъде доказателство за полаган стаж по смисъл на чл.6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР, но също така, за да бъде основателен искът било необходимо свидетели да удостоверят със своите показания, че за процесния период ищцата действително е полагала труд.

Относно обстоятелствата, на които се основава иска, ответникът е посочил следното:

В искова си молба ищцата твърди, че стажът й в ОП „Булгарплод“ - клон Нова Загора не й е признат от ТП на НОИ - Сливен, тъй като не бил оформен надлежно, а именно не бил оформен надлежно с печати на работодателя.

Изложил е възраженията си срещу иска и обстоятелства, на които се основават:

От приложената към исковата молба копие на страница от трудова книжка било видно, че в долната част на страницата са вписани три периода в ОП „Булгарплод“ - клон Нова Загора: от 15.09.1980 г. до 31.12.1980 г., от 02.01.1981 г. до 31.12.1981 г. и от 04.01.1982 г. до 11.11.1982 г.

Твърди, че поради лошото качество на предоставеното копие надписът на поставения кръгъл печат на осигурителя бил нечетим, а освен това следвало да се представят и следващите страници от трудовата книжка, за да се види дали вписаният стаж не е оформен надлежно на следваща страница. Ако стажът е оформен, съгласно законовите изисквания, то трудовата книжка би била годно доказателство за доказване на полаган труд и искът би се явил недопустим.

С оглед посоченото, моли съдът да задължи ищцата Д. С. С., да представи в съдебно заседание трудовата си книжка, предмет на спора, в оригинал.

Относно направеното доказателствено искане на за допускане на двамата свидетели, за които се твърди, че през процесните периоди са работили в ОП „Булгарплод“ и стажът им бил зачетен при пенсиониране и били представени като доказателства към исковата молба, копия на страници от трудовите им книжки, ответнка посочва, че при извършена служебна проверка било установено, че действително лицата посочени за свидетели са пенсионери и стажът им в ОП „Булгарплод“ бил зачетен, но не по вписвания в трудовите им книжки, а съгласно удостоверения образец УП-30. За допускане до разпит на посочените свидетели, същите следвало да представят пред съда надлежно оформен документ за стажа си в процесните периоди, като писмено доказателство относно обстоятелствата, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през процесните периоди съгласно чл.6, ал.4 от ЗУТОССР.

С оглед на гореизложеното счита, че предявеният от Д. С. С. иск срещу представляваното от него ТП на НОИ - Сливен, с който ищцата претендира, че е полагала труд за периодите от 15.09.1980 г. до 31.12.1980 г., от 02.01.1981 г. до 31.12.1981 г. и от 04.01.1982 г. до 11.11.1982 г. в ОП „Булгарплод“ - Нова Загора на длъжност „работник“ в цех „Заготовка“ при осем часов работен ден и пет дневна работна седмица към настоящия момент за недоказан.

В откритото съдебно заседание на 18.03.2021 г. юрк.Р.Х. е възразила и моли съдът да не допусне до разпит исканите свидетели, тъй като след като се е запознала с трудовите им книжки е установила, че същите не били оформени и тези свидетели са се пенсионирали, чрез представяне на удостоверение Образец УП-30, т.е. по делото не били представени 4 годни доказателства.

На последното съдебно заседание бяха изслушани и свидетелите В.М.К. и Й.И.В..

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: