Определение № 704 от 12.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 704 гр. Варна, 12.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900045 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от “Тиви Груп Варна“ ООД, с ЕИК 103581387, със седалище и адрес на управление: гр.Димитровград, ул.“Вилхелм Пик“ №10, представлявано от Веселин Николов Милев, със съдебен адрес: ***, чрез адв.М. К., против Р. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно, кумулативно и евентуално съединени частични искове, от които главния с правно основание чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД присъждане на сумата 30000лв., представляваща част от общо дължимите 125755.20лв., съставляващи обезщетение за вреди причинени от ответницата, в качеството й на управител на ищцовото дружество, изразяващи се в липсваща касова наличност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и сумата от 3916лв., представляваща част от общо дължимите 16418лв., съставляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска-08.11.2022г., или в условията на евентуалност за присъждане на частично претендираният размер на главница на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като обезщетение за вреди настъпили от деликтно поведение на ответницата, както и на претендираните мораторната и законна лихви.

Сочи се банкова сметка за доброволно плащане на претенцията с IBAN:

BG35UNCR70001520039492 и BIC: UNCRBGSF.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на претенцията.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани в отговора на ответника.

В срока по чл.373 от ГПК от ответницата е депозирал допълнителен отговор, с които 1 се оспорват доводите развити в допълнителната искова молба.

По допустимостта на предявените искове:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебни счетоводна експертиза, тъй като отговорите на формулираните от страната въпроси ще послужат за изясняване на спора от фактическа страна.

Предвид оспорванията на ответницата относно наличието и начина на установяване на твърдяната от ищеца липса, следва да се допуснат исканите от последния гласни доказателства, като това следва да стане при условията на чл.159, ал.2 от ГПК.

Поради липсата на представена молба по чл.192 от ГПК, която да се връчи на третото неучастващо в спора лица и предвид липсата на обосновка на доказателственото искане, следва да се остави без уважение искането за задължаване на “Триера Аструм“ ООД да представи документи.

По оспорването ответницата на частни документи по реда на чл.193 от ГПК, понастоящем съдът е в невъзможност да се произнесе, тъй като противно на застъпеното от нея становище, ГПК не допуска оспорване истинността на частни документи по отношение на тяхното съдържание /вярност/, а може да се оспори единствено автентичността им /авторството/. Ето защо и предвид бланкетното оспорване на истинността на процесните протоколи, заповеди, таблици и извлечения, произнасянето по евентуално откриване на оспорване по реда на чл.193 от ГПК, следва да стане в първото по делото о.с.з., след евентуалното уточнение от страна на ответницата.

От друга страна чл.183 от ГПК вменава задължение при оспорване на заверен от страната документ, същата да бъде задължена да го представи в оригинал или официално заверен препис. поради което следва да се уважи искането на ответницата за задължаване на ищеца да представи документите в оригинал.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК, страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в 2 производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

ПРИЕМА за разглеждане предявените “Тиви Груп Варна“ ООД, с ЕИК 103581387, против Р. И. Г., с ЕГН **********, обективно, кумулативно и евентуално съединени частични искове, от които главния с правно основание чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД присъждане на сумата 30000лв., представляваща част от общо дължимите 125755.20лв., съставляващи обезщетение за вреди причинени от ответницата, в качеството й на управител на ищцовото дружество, изразяващи се в липсваща касова наличност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и сумата от 3916лв., представляваща част от общо дължимите 16418лв., съставляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска-08.11.2022г., или в условията на евентуалност за присъждане на частично претендираният размер на главница на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като обезщетение за вреди настъпили от деликтно поведение на ответницата, както и на претендираните мораторната и законна лихви.

В исковата молба се твърди, че ответницата е била управител на ищцовото дружество в периода от 10.02.2009г. до 29.06.2021г. и в това си качество е управлявала и осъществявала изцяло оперативната дейност на дружеството в района на гр.Варна и гр.Шумен. Сочи се, че въз основа на заповед на новият управител на дружеството в периода 05.07.2021г.-16.07.2021г., е извършена инвентаризация от нарочно назначена комисия.

Твърди се, че установената от комисията касова наличност /пари в брой/ на дружеството, съгласно касовата книга и счетоводен баланс към 30.06.2021г. е в размер на 126902.20лв., а касова наличност към 16.07.2021г. е размер на 2850.12лв. Поддържа се, че са налице са разлики между документалното и фактическото имуществено състояние-паричните средства в брой, на дружеството в периода, в който ответницата е управител, тъй като е установена липса на заприходени като касова наличност парични средства /липса на пари в брой в касата на дружеството/ в размер на 125755.20лв. Сочи се, че с Нотариална покана от 12.10.2021г., връчена на ответницата на 12.10.2021г., чрез Нотариус с рег.№011 на НК, тя е поканена да даде обяснение за установената липса в касата на дружеството и да възстанови сумата. Сочи се, че с Отговор от 26.10.2021г., с нотариална заверка на подписа от Нотариус с рег.№124 на НК, връчен на дружеството на 31.10.2021г., чрез Нотариус с рег.№096 на НК, ответницата е заявила, че е на служителите във гр.Варна и гр.Шумен, са заплащани суми по касови ордери, извън ведомостите за заплатите, които надвишават 63000лв. Поддържа се, че 3 това съставлява злоупотреба със средства на дружеството, тъй като изплащането на тези суми е без основание и в противоречие с установения в закона ред. Твърди се, че в действителност ордери липсват, а и няма законово основание за такива плащания, поради което дори такива да са извършвани от ответницата, то те са без каквото и да е основание.

Сочи се, че за заплащане на възнаграждение на ответницата като управител трябва да има решение на Общото събрание, а такова няма, както и че всички плащания към служители, следва да се извършват единствено въз основа на трудов договор по ведомост. На следващо място се оспорват изложените в отговора на ответницата доводи, че е изплащала дивиденти от нейната лична сметка към “нас“ без протоколи, които надвишавали 22000лв. Твърди се, че дивиденти се изплащат въз основа на решение на Общото събрание, а не на управителя и не от личната му сметка, а от сметката на дружеството. Твърди се, че такива плащания не са извършвани, както и че управителят няма право да държи пари в брой на дружеството по личната си сметка, а в касата на дружеството. Твърди се още, че плащания от личната сметка на управителя не водят до намаляване на касовата наличност на дружеството и очевидно са неотносими към процесната липса. Оспорват се и доводите, че управителят е разполагал с право да изплати без протоколи дивиденти от сметката на дружеството за сумата над 10000лв. Твърди се, че плащането на дивиденти става само въз основа на решение на Общото събрание, поради което дори да са извършвани такива действия от управителя, те са нищожни и не пораждат правно действие. Поддържа се, че твърдяното в отговора плащане на дивидент от ответницата към съдружниците за над 9000лв., без протоколи, които били сторнирани от касата на дружеството, няма правен ефект, тъй като липсва решение на ОС за това и няма документи за плащане и сторниране. Оспорва се твърдяното плащане на комисионни в размер над 26000лв., като се поддържа, че липсват договори, фактури и други първични счетоводни документи, които да доказват такива плащания при спазване изискванията на действащото законодателство и които да са законно основание за намаляване на касовата наличност. Твърди се, че ако такива комисионни са давани без основание или на някакво противозаконно основание, отговорността за това е на ответницата. Оспорва се легитимността на твърдяното от ответницата плащане към съдружници /лично или чрез техни подчинени/ за заплати на трети лица в размер на над 4000лв., което е довело намаляване на касовата наличност, като се поддържа, че липсва конкретика и обоснованост на същото, както поради липсата на доказателства за извършване на плащания при спазване изискванията на законодателството. Поддържа се, че не отговаря на нормативните изисквания твърдяното от ответницата основание за намаляване на касовата наличност със сумата от 1350лв., представляващ стойността на платена стока, която служителите на ищцовото дружество са изпратили в Пловдив и са получили сумата. Сочи се, че предадена на служители на дружеството, които са извършвали инвентаризацията, сумата от 1147лв., е приспадната от касовата наличност към 30.06.2021г. и не е включена в исковата сума. Поддържа се, че установената липса от касата на дружеството към датата на вписване на освобождаването на ответницата като управител, в размер на 125755.20лв., за която не са представени разходо-оправдателни документи, представлява имуществена вреда на дружеството. Поддържа се, че за този недостиг на 4 парични средства отговорност носи ответницата като бивш оперативен управител, като тази липса е резултат от нейното лошо управление, действия и бездействия, включително неупражнен контрол. Твърди се, че на дружеството е причинен неоправдан разход, загуба и/или липса на парични средства в претендираният размер, съответно че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответницата за вреди по чл.145 от ТЗ. Сочи се, че с решение на Общото събрание от 20.05.2022г., е взето решение да се търси имуществена отговорност на ответницата по реда на чл.145 от ТЗ за причинената имуществена вреда на ищцовото дружество-липса на парични средства, заприходени като касова наличност-липса на пари в брой в касата на дружеството в размер на 125755.20лв. Твърди се, че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска, е в размер на 16418лв. В условията на евентуалност, ако не се установи фактическия състав и основание за отговорност за вреди по чл.145 от ТЗ, се предявява евентуален иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, като се поддържа, че гореописаните действия на ответницата като оперативен управител, представляват сключване на неизгоди сделки, безстопанственост, присвояване, обсебване и свързани с тях документни, и/или други престъпления, от които на дружеството са причинени вреди в размер на 125755.20лв. Твърди се, че предвид извършеното от ответницата непозволено увреждане-деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, тя следва да поправи вредите, които виновно и противоправно е причинила на дружеството, като е налице причинна връзка между нейното поведение и причинената вреда, а отговорността й е в размера на вредата. Твърди се, че в случая вината се предполага до доказване на противното, като тежестта за това е на ответницата. Твърди се още, че деликвентът е в забава от датата на причиняване на вредата, респективно от нейното откриване на 16.07.2022г. като дължимата мораторна лихва за периода на забавата-17.07.2021г. до датата на предявяване на иска, е в размер на 16418лв.