Определение № 10295 от 12.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10295 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20251100110602 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от Е. Д. М..

Ищецът твърди, че противоправното деяние на ответника се изразява в съдействие за неговото отвличане чрез осъждане по непредявени обвинения. ПРБ съдействала за отвличането и задържането на ищеца в затвор за престъпления за които не е обвинен и по този начин произволно го лишил от свобода и съдебен контрол на законността на лишаването от свобода.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 000 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът констатира, че исковата претенция е процесуално недопустима, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да се върне и производството по делото да се прекрати.

Предявен е иск, с който от ищеца Е. Д. М. по същество се преследва като резултат преразглеждане на силата на присъдено нещо на национален правораздавателен акт, което е допустимо единствено при допуснато пряко нарушение на правото на Европейския Съюз. Гражданският съд няма нормативен механизъм, по който да извърши пререшаване на приключило наказателно дело, защото това е забранено изрично с текста на чл. 300 НПК и чл. 4 КРБ.

Освен това, налице е злоупотреба с право, което е самостоятелно основание за недопустимост на предявения иск.

Злоупотребата с право е нормативно уредена в чл. 57, ал. 2 от Конституцията, чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 289 ТЗ и чл. 3 ГПК. При анализ на цитираните разпоредби може да се направи извод, че злоупотребата с права се определя като противоправна и представлява недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в противоречие 1 с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/, когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва.

Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) от Европейската конвенция за правата на човека се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено.

От служебно изготвена справка (приложено по делото) се установява, че към 31.12.2025 г. пред Софийски градски съд са били образувани 1 593 дела, по които ищец е Е. Д. М.. Служебно известно е обстоятелството, броят на делата, по които ищеца е Е.

Д. М. продължава да нараства с времето. Отделно налице са множество въззивни граждански производства, както и частни въззивни производства пред СГС, инициирани от Е. Д. М.

Съдът съобрази и служебно приобщената към настоящото дело справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Жалбоподателят Е. Д. М. е осъден и изтърпява наказания „лишаване от свобода“ в Централен софийски затвор. От приложената служебна справка от ГДИН се установява, че в периода от 01.01.2024 г. до 30.12.2025 г., Е. Д. М. е бил конвоиран, т.е бил извън мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода над 200 дни, с цел да му се осигури възможност за лично участие в производства пред СРС, СГС, АССГ, АССО, чийто инициатор е. Т. е. в голяма част от работните дни в посочения период ищецът е бил конвоиран за участие в съдебни производства. Постига се цел, която не е предвидена от закона – осигурява се една възможност за страната да се отклони фактически от ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, чрез извеждане от мястото, където следва да го търпи.

При съобразяване с правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права и законни интереси по най-добрия за нейните интереси начин, настоящият състав намира, че установеният брой и характер на инициираните от Е. М. съдебни производства само пред СГС, в относително кратък период от време, представлява поведение, което нарушава принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и може да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл. 3 ГПК. Действително, при упражняване на правата на страната да търси защита чрез подаване на иск, съвместимо с изискванията на чл. 57 от КРБ, това е процесуално задължение на съда. Когато обаче с процесуалното си поведение страната поставя съда в обективна невъзможност да се направи справка дали не е налице и друго висящо исково производство, което да има идентичен предмет, чрез подаването на над хиляда искови молби, то тази хипотеза сочи на злоупотреба с правото на иск, за което се дължи съответната процесуална санкция, предвидена в ГПК – прекратяване на производството като недопустимо.

2

При установена злоупотреба с право, последицата е, че съдът следва да откаже да даде защита на превратно упражняваното субективно право. На установеното в чл.

2 ГПК правно задължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, обаче, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши.

Аналогично на така даденото разрешение е и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено /така, дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia/. В този смисъл са и определение № 1208 от 13.03.2025 г. по ч. гр. д. № 472/2025 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3125 от 17.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1896/2025 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3605 от 08.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2324/2025 г. на I г. о. на ВКС, определение № 2000 от 22.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1403/2025 г. на III г. о. на ВКС и др.

По изложените съображения, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 10602/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 2 състав, и

ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 10602/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 2 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3