Решение № 2 от 17.01.2025, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Исперих, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20243310200180 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от Е. И. Й. от гр.

Исперих, обл. Разград, срещу НП № 24-0275-000767/30.05.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих Й.М.Й., с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказания „глоба“ в размер на 3000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното НП за неправилно и незаконосъобразно, като основните му възражения са свързани с липса на субективния елемент от състава на нарушението, а именно – твърди, че не е извършил деянието умишлено, с намерение да прави т. нар. „дрифт“ и дори формално да има занасяне на колата, това не е направено с цел да използва пътищата за други цели, освен с тяхното предназначение. Излага подробности относно фактическата обстановка, при която се е случило поднасянето на автомобила, като счита, че основните причини за това са настилката на пътя, по който се е движел, както и липсата на достатъчно опит в управлението на МПС от негова страна, предвид младата му възраст. Позовава се е на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник адв. В. Ц. от АК – Разград , който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

За въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР - Разград, не се явява представител.

За контролиращата страна РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.

1

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.04.2024 г. свидетелите Н. Б. и С. П., полицейски служители при РУ МВР – Исперих, осъществявали контрол по безопасност на движението и били спрели със служебен автомобил на ул. “Освобождение“ в с. Лъвино, в близост до кръстовището с ул. „Васил Априлов“. Двамата били извън служебния автомобил, като св. Б. извършвал проверка на спрял водач на мотопед. В следващия момент чули шум и видели как приближаващия се по ул. „Васил Априлов“ лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *** предприел маневра завой наляво, като при навлизането в кръстовището форсирал двигателя и колата поднесла – чуло се свистене на гуми, които се търкали по пътната настилка настрани, автомобилът се придвижил настрани с гумите си и водачът едва успял да спре в непосредствена близост до една от оградите на къщите. След това продължил напред по улицата. Св. П. последвал автомобила със служебния автомобил и успял да го спре в края на селото.

Установил, че водач бил жалбоподателя Е. Й., като в автомобила имало и пасажер, седнал на предната седалка. Полицейският служител наредил на водача да го последва до мястото, където се намирал св. Б. и там му била извършена проверка. В хода на проверката било установено, че Е. Й. е правоспособен водач, но не носел в себе си СУМПС, за което му съставил АУАН. Освен това полицейският служител преценил, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и му съставил отделен АУАН, който нарушителят подписал без възражения. Св. П. подписал акта като свидетел – очевидец. Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН серия GA № 1000739 от 10.04.2024 г., АУАН серия GA № 1000737 от 10.04.2024 г., НП № 24-0275-000767/30.05.2024 г., Определение № 42/21.05.2024 г. по АНД № 85/2024 г. по описа на РС - Исперих, справка за нарушител /водач, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Н. Б., С. П. и Емил Ангелов.

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Видно е както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП, че те съдържат всички необходими реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. И двата административни акта съдържат собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес и ЕГН; датата и мястото на извършване на нарушението – 10.04.2024 г., с. Лъвино; описано е нарушението – водачът на МПС използва пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначени за превоз на хора и товари; описани са и обстоятелствата, при което то е извършено – при управление на л.а. „Фолксваген“ с рег. № *** в с.Лъвино, по ул. „В.Априлов“ на кръстовището с ул. „Освобождение“, форсира двигателя с цел приплъзване на предните задвижващи колела с цел загубване на сцепление и губене на контрол върху автомобила, като с 2 действията си застрашава живота и здравето на околните; посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени – чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а в НП е посочена и съответната санкционна норма – чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП.

Индивидуализирането на извършеното нарушение по описания начин е напълно достатъчно, за да разбере нарушителя за какво деяние му се търси административнонаказателна отговорност, респективно да организира своята защита. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че било налице несъответствие между фактическо и правно основание за издаване на АУАН и НП. Описаната фактическа обстановка формално отговаря на посочените за нарушени правни норми.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали описаното в него административно нарушение е било извършено от санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона не се съдържа легална дефиниция относно понятието "ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари". За този вид нарушения в практиката се е наложило понятието "дрифт", за което също няма легална дефиниция. Общоприето е разбирането, че под "дрифт" следва да се разбира специфична техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено МПС (най-често автомобил) извън контрол чрез "презавиване", като довежда до загуба на сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Обичайно гумите оставят видими следи по пътното платно и се предизвиква шум и свистене от търкането на гумите върху повърхността на пътя и от форсирането на двигателя на автомобила.

В настоящия случай от показанията на двамата полицейски служители се установи, че при предприемане на завой наляво на кръстовището на илиците „Васил Априлов и „Освобождение“ водачът Е. Й. е форсирал двигателя на автомобила при което гумите са загубили сцепление с пътя, започнали са да се търкат настрани е целия автомобил е поднесъл настрани. И двамата свидетели са категорични, че при това поднасяне е имало реална опасност колата да се блъсне в оградата на една от къщите, като е спряла в непосредствена близост.

Преценяват това управление като рисково, тъй като по тротоара в това време са се движели пешеходци. Според свидетелите пътната настилка е била асфалт, като е възможно да е имало пепел и чакъл, но св. Б. посочва, че водачът не се е движел с висока скорост при навлизането в кръстовището и в този смисъл и не това е причината за поднасяне на автомобила, тъй като форсирането на двигателя и свистенето на гуми са ги чули при предприемането на маневрата завой наляво.

Св. Емил Ангелов от своя страна твърди, че когато са влезли в село Лъвино са се движили с 30 - 40 км/ч по асфалтов път. Видели са полицейската кола, но не са спрели, тъй като полицаите на са им били направили знак за това. Продължили са по пътя си, но тъй като имало чакъл и пясък спрели, понеже колата поднесла леко надясно. Според свидетеля водачът шофирал нормално, не е подавал по-рязко газ и занасянето било само когато спрели заради пясъка и чакъла на улицата. В последствие полицаите ги настигнали и им подали сигнал да спрат, при което Е. веднага спрял автомобила. Твърди, че докато са пътували в колата с водача не са говорили да правят дрифт и такъв 3 не е имало.

Самият жалбоподател не отрича поднасянето на колата при извършване на маневрата ляв завой, но твърди, че не е имал желание умишлено да прави дрифт. Обяснява поведението си с обстоятелството, че поради младата си възраст когато видял полицейската кола се отклонил от главната улица, по която се движел и продължил по друга улица. Стъпвайки с автомобила на тази улица бил попаднал на замърсен с пясък и дребни камъни участък, при което предните гуми били превъртели за секунда, но той не бил изгубил управление.

Анализът на гласните доказателства посочва, че те не си противоречат, а взаимно се допълват като представят отделни факти от случилото се на процесната дата. Разгледани в своята съвкупност обаче те не могат да обосноват категоричен извод за осъществен от жалбоподателя от обективна и субективна страна състав на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Дори и да се приеме, че формално са налице елементите от обективния състав на деянието – форсиране на двигателя и приплъзване на предните и задните колелета на автомобила, настоящият съдебен състав счита, че нарушението не е доказано от субективна страна. Формулираното в разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т. е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна нарушението по посочения текст може да бъде извършено само при пряк умисъл като форма на вината – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК , вр. чл. 11 от ЗАНН. С оглед естеството на нарушението, такива доказателства за умишленото му извършване принципно могат да бъдат извлечени от самия начин на неговото осъществяване (напр. евентуалното наличие на многократни и последователни маневри, подобни на описаните в НП), при което би била изключена възможността поднасянето на автомобила да се дължи на други фактори – несъобразена скорост и поведение на водача с пътната обстановка, техническа неизправност, неопитност на водача и т. н., и би се формирал извод, че то се дължи именно на предприемането, и то в необходимата последователност, на целенасочени действия с кормилната и спирачната уредби на автомобила, нужни за извеждането му от контрол, загубата на сцепление на задните колела и тяхното странично приплъзване с последващо възстановяване на контрола. В случая нито в АУАН и НП, нито в показанията на полицейските служители, се твърди действията на водача Е. Й. да са извършени неколкократно. Напротив, посочва се само еднократно занасяне на автомобила надясно, след което контролът е бил възстановен и е продължил пътя си. По делото не се събраха категорични доказателства на какво се дължи форсирането на двигателя и занасянето на колелета, но с оглед поведението на водача и показанията на свидетелите напълно логично е това да е в резултат от попадане на автомобила на замърсен пътен участък при порязка маневра, съчетано с липсата на достатъчно опит у жалбоподателя предвид неговата възраст. И тримата свидетели посочват, че вероятно на асфалта е имало пясък, пепел, чакъл, мръсотия, кал, а св. П. уточнява, че на самия път е имало нещо като островче, което не е асфалтирано и живущите в селото знаели, че трябва да се заобикаля като кръгово движение, макар да нямало маркировка и знаци. Жалбоподателят обаче не е жител на с. Лъвино и в този смисъл не може да му се вменява знание за състоянието на пътната настилка в този участък от пътя. В крайна сметка изводът, че занасянето на автомобила може да се дължи именно на съприкосновението със замърсен пътен участък е напълно логичен и възможен, изводим и от събраните гласни доказателства.