Решение № 4689 от 21.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4689 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330105516 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове 26, ал. 1 от ЗЗД, с чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК от ЗЗД от М. К. И.

Е Г Н ********** ************************, чрез адв. М. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С.Н., Я.Ч., Ц.С. и Я.Ч. за прогласяване нищожността на клаузите за заплащане на „допълнителна услуга“ „Фаст“-1600 лв. и „Флекси“-3000 лв. от договор за кредит от 07.02.2023 г. като противоречаща на ЗПК. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит ********** на 07.02.2023 г. за сума от 4000 лв. ГЛП е 41 %, а ГПР48,98 %. Общата дължима сума е 6981,38 лв. Съдържа се договореност за заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ -1600 лв. и “флекси“- 3000 лв.

Цели се набавяне на допълнително възнаграждение. Това противоречи на ЗПК. Таксата касае отпускането и управлението на кредита. Заобикаля се чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Размера на тези услуги е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава. Сумата за тях не се дължи.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава сключването на договора. Оспорва твърденията за нищожност на клаузата.

1

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит от ********** н а 06.02.2023 г. погасителен план; е видно, че на 06.02.2023 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 4000 лв. за срок от 36 м. платима на вноски от по 193,92 лв. при ГЛП -41%, ГПР-48,98 %. Предвидено е предоставяне на допълнителни услуги-„Фаст“ -1600 лв. и „Флекси“ -3000 лв. Общото задължение за всички плащания е 11581,38 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри.

Спорът се състои в същността на допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси”, при които клиентът получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане за кредит пред такъв, който не е поискал посочената услуга, и има право да променя погасителния си план при изпълнение на съответстните специфични изисквания, визирани в разпоредбата. Това възнаграждение е различно от договорната лихва дължима по кредита и не участва в ГПР. Същото се е дължи на вноски. Чрез тези уговорки кредиторът задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по оценка на отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Ето защо това възнаграждение следва да се приеме като опит за заобикаляне на резпоредбата на чл. 19 от ЗПК и по своята същност не цели възмездяване на кредитора за действително предоставени от него такива, а е с характер на скрито възнаграждение. Тъй като в чл. 21 ал. 1 от ЗПК изрично е предвидено, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни, то предявените искове по чл. 26 от ЗЗД са основателни и следва да се уважат.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно 2 представения списък и ангажирани доказателства в размер от 1 8 4 лв. за държавна такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата , на адв.

М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 460 лв. по иска за нищожност на клаузата за „допълнителна услуга“ „Фаст“ и 600 лв. по иска за нищожност на клаузата за „допълнителна услуга“ „Флекси“. Не следва да се присъжда ДДС тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.

На ответника разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожн и клаузите за „заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекс“ обективирана в раздел VІ от Договор за потребителски кредит от 06.02.2023 г. , сключен между М. К. И. ЕГН ********** ************************ и „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, като противоречаща на ЗПК.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В , да заплати на М. К. И. ЕГН ********** ************************ сумата от 184 (сто осемдесет и четири)лева, за разноски по производството.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В , да 3 заплати на адвокат Д. В. М., с адрес: ******************************, сумата от 1060 (хиляда и шестдсет) л е в а за адвокатско възнаграждение , определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4