Определение № 1255 от 13.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1255 гр. Благоевград, 12.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20241200501148 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 7821/17.09.2024г., подадена от адв.М. М., като пълномощник на К. Ц. против Определение №803/20.09.2024 г., постановено по гр.д.

№197/2024 г. по описа на РС-Петрич.

В частната жалба се изтъкват подробни аргументи за незаконосъобразност на определението, с което съдът е отказал да измени постановеното решение в частта за разноските и да присъди на жалбоподателя сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС, уговорено при условията на ч.38, ал.1, т.2 от ЗА. В жалбата се сочат подробни правни доводи, че при уговорено между страните дължимо адвокатско възнаграждение, при някоя от хипотезите на чл.38 ЗА това обвързва съда и го лишава от право да извършва проверка за действителното наличие на уговореното условие, при което се осъществява процесуалното представителство. От друга страна се твърди, че освобождава страните да установяват наличието на предпоставките за оказване на правна помощ по този ред и основание. Цитира се и съдебна практика, даваща тълкуване в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното определение и осъждане на насрещната страна да заплати на адвоката адвокатско възнаграждение от 480 л. с ДДС за осъществена правна защита при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която в срока за отговор е подала отговор. Жалбата се счита за неоснователна. Поддържа се противоположната теза, че при оспорване от насрещната страна за наличието на предпоставките за осъществяване на защита при някоя от хипотезите на чл.38 ЗА съдът е длъжен да извърши проверка и да допусне доказателства за установяване наличието на основанието, уговорена за 1 осъществяване на защита чл.38 ЗА и ако се установи липсата на такова да откаже да присъди адвокатско възнаграждение на това основание. Сочи се съдебна практика в тази насока.

Производството е образувано и по частна жалба с вх.№8132/27.09.2024г., подадена от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, ет. 5, чрез адв. Х. М. против Определение №748/03.09.2024 г., постановено по гр.д.№197/2024 г. по описа на РС-Петрич.

Сочи се, че определението, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските е незаконосъобразно. Твърди се представляване на жалбоподателя от адвокат, за което по насрещния иск са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., които се иска също да бъдат присъдени. Сочат се писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие, данъчна фактура и преводно нареждане.

Препис от тази частна жалба е връчена на насрещната страна, която е подала отговор.

Сочи се, че по делото са предявени два иска и доколкото в договора за правна защита не е уговорено как са разпределени то по аналогия следвало да се приеме, че по всеки от исковете се дължи сума от по 240 лв. Отделно от това страната се позовава и на решение С 438/22 на СЕС, според което с оглед частичното уважаване само на един от исковете на тази страна са определени разноски, съобразно уважената част.

По частната жалба с вх.№ 7821/17.09.2024г., подадена от адв.М. М., като пълномощник на К. Ц. против Определение №803/20.09.2024 г.:

Частната жалба е подадена в законовия срок, против акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното определение е допустимо и валидно, а по същество –правилно и законосъобразно. С обжалвания акт по реда на чл.248 ГПК районният съд е оставил без уважение молба с вх.№ 6809/06.08.2024г. от пълномощника на ищеца адв.М. с искане да се измени постановеното по делото решение № 249/24.07.2024г. в частта за разноските като се осъди насрещната страна „Сити кеш“ ООД да заплати на адв.М. М. сумата от 480 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС за осъществено представителство на ищеца по делото на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – при условията на материално затруднено лице.

Първоинстанционният съд е мотивирал отказа на измени решението в посочената част с аргумент, че от насрещната страна своевременно е било направено оспорване наличието на основание за осъществяване от адв.М. на защита на ищеца като материално затруднено лице. Във връзка с това оспорване са събрани доказателства, от които съдът е направил извод за липса на основание за осъществяване на защита на ищеца на това основание. Този извод следва да се счете за правилен и законосъобразен. Съдебната практика е категорична, че в случаите, когато на страна е осъществена правна защита в някоя от хипотезите на чл.38 от ЗА , изявлението на страните за това и соченето на доказателства за уговаряне защита по този ред, обвързва съда и за него не съществува възможност да проверява дали уговореното основание по чл.38 ЗА действително съществува. В същото време обаче, ако насрещната 2 страна до преклузивните за това срокове – приключване на устните състезания по делото, изрично оспори наличието на някое от уговорените условия по чл.38 ЗА за осъществяване на защита и по-специално липсата на материално затруднение за упълномощителя, то носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. Ако от събраните доказателства се направи извод за липса на материална затрудненост на лицето, на което такава защита е оказан, то съдът може да откаже да присъди възнаграждение на това основание. В този смисъл е и съд.практика. С Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Светлана Калинова е допуснато касационно обжалване по този въпрос и прието, че преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице /така и определение № 50050 от 21.03.29023г. на ВКС, по т.д.№ 2662/2021г., 2 т.о., ТК/.

Следователно, при оспорване от насрещната страна на основанието, при което е уговорена защита по чл.38 ЗА и представяне на доказателства от оспорващата страна за липса на условието, при което защитата е била уговорена, съдът следва да откаже да присъди разноски, на насрещната страна на това основание . Възприемане на противното тълкуване означава съдът да съдейства на страните за неоснователно имуществено разместване, което противоречи и на принципа по чл.3 ГПК – да съдейства на страните да упражняват правата си добросъвестно.

В случая районният съд е процедира съобразно горния принцип и съдебна практика.

Събрал е и доказателства за наличието на материална затрудненост на ищеца , поради направено изрично и своевременно оспорване за това от насрещната страна в писменото му становище по делото от 21.05.2024г. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика, вкл. и на настоящия съд, е неотносима, тъй като касае различни казуси и спорове по различни материални и процесуални въпроси от настоящия. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По частна жалба с вх.№8132/27.09.2024г., подадена от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, ет. 5, чрез адв. Х. М. против Определение №748/03.09.2024 г.:

Частната жалба е подадена в законовия срок, против акт, подлежащ на обжалване, от 3 легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното определение е допустимо и валидно, а по същество –правилно и законосъобразно. С обжалвания акт по реда на чл.248 ГПК районният съд е оставил без уважение искането на тази страна да измени решението, в частта за разноските като присъди сумата от 480 лв. като разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивите на съда да откаже да измени акта в посочената част е, че страната своевременно, не е доказала, че е направила поисканите разноски по основание и размер.

Този извод е правилен и законосъобразен. С всеки акт, с който приключва делото по същество съдът дължи произнасяне и по въпроса за разпределение на разноските между страните с оглед изхода от спора – чл.81 ГПК вр. с чл.78 ГПК. Дължат се тези разноски, които страните са направили и доказали по основание и размер. Преклузивния срок до който могат да се искат разноски и да се сочат доказателства, че са направени е приключване на устните състезания по делото пред съответната инстанция. До приключване на делото пред районния съд от жалбоподателя не са представени доказателства за реално уговорен и заплатен размер за адвокатско възнаграждение. Представено е само пълномощно, с което е учредена надлежно представителна власт на адвоката да представлява ответното дружество, но в този документ липсва уговорка за реално уговорен между страната и адвоката размер на дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, липсва договорен начин на изплащане, както и не са представени доказателства за реално заплащане на договореното възнаграждение – в брой или по банков път. До устните състезания по делото страната не е представила доказателства за реално уговорен размер и за реалното им плащане. Съгласно т.1 от ТР № 6/ 6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат не само при доказателства, че такова е уговорено, а при представяне на доказателства, че реално е заплатено по уговорения между страните начин. Такива доказателства се представят след изтичане на преклузивния за това срок едва с частната жалба, което е недопустимо.

По тези аргументи обжалваното определение № 748/03.09.2024г., следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №803/20.09.2024 г., постановено по гр.д.№197/2024 г. по описа на РС-Петрич.

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение №748/03.09.2024 г., постановено по гр.д.№197/2024 г. по описа на РС-Петрич.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5