Решение № 23829 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23829 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110169399 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от М срещу А осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба и уточняващa молбa към нея ищецът М твърди, че е заплатил на ответника без основание сума в размер на 2,23 лв. с включен ДДС, като претендира връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни съобщителни услуги, съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при ответника А. Твърди, че ответникът е издал фактура № 442400438/10.01.2022 г. с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги с № ********** в размер на 17,13 лв. без ДДС, с № ** в размер на 11,49 лв. без ДДС и с № ** в размер на 18,40 лв. без ДДС. Твърди, че е заплатил сумите по фактурата, както и че е надплатил сума, представляваща сбор на МАТ, различни от договорените, в размер на 2,23 лв. с ДДС (1,86 лв. без ДДС). По фактурата било издадено и кредитно известие с № 652959260, с който акт ответникът бил признал, че е надвзел посочената сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 2,23 лв. с ДДС, платена без основание от ищеца в полза на ответника.

Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по Договор № 503554975 и приложения към него, както и факта на плащане на сумите, част от кои е и процесната такава в размер на 2,23 лв. с ДДС, начислени във фактура № 442400438/10.01.2022 г. за мобилни услуги с № **********, ** и **. Твърди, че в процесната фактура е било отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните били уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас от 14.10.2019г. и Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019г. В този смисъл намира, че всички суми в процесната фактура са били правилно начислени при съобразяване предоговарянето на тарифния план за услугите. Оспорва, 1 че ищецът е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума по съображения, че видно от изложеното в исковата молба, договорът между страните е бил сключен за предоставянето на 2161 услуги. Също така, от исковата молба ставало ясно, че ищецът е с персонал по-малък от 10 души, от което извежда извод, че ищцовото дружество не било ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на договор, а услугите са били ползвани от лица, които не са били служители и/или не са били свързани по някакъв начин с ищеца. В тази връзка, извежда извод, че процесната сума била заплатена в брой от такова лице в качеството му на ползвател на услугата и ако имало нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следвало надплатеното да се възстанови на платилото я лице, а не на ищеца, тъй като по този начин ищцовото дружество би се обогатило неоснователно за сметка на лицето, платило цената на фактурата. При тези доводи моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) сумата, чието възстановяване се иска, да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е извършено без правно основание.

Съобразно правилата, предписани в чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил реално на ответника сумата, чието връщане претендира, а ответника следва да установи, че е налице годно (валидно) правно основание за получаване, респ. за задържане на претендираната сума.

Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства, а именно: 1. наличие на договорни отношения между А в качеството му на мобилен оператор и М в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера **********, ** и **;

2. че във връзка с договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера **********, ** и ** ответното дружество е издало фактура № 442400438/10.01.2022 г. с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за следните суми: 17,13 лв. без ДДС за мобилен номер **********, 11,49 лв. без ДДС за мобилен номер № ** и 18,40 лв. без ДДС за мобилен номер **; 3. че по процесната фактура ответникът е издал твърдяното кредитно известие за сумата от 2,23 лева с ДДС с получател ищцовото дружество, както и че във фактура, издадена за предходен на процесния период, са начислени суми за месечни абонаментни такси с период на потребление 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. Посочените обстоятелства са обявени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение от 24.10.2025 г. и с постановеното в открито съдебно заседание определение от 01.12.2025 г.

По своята правна същност кредитното известие е първичен счетоводен документ, основание за издаването, на който възниква в случаите при разваляне на договор за доставка или извършена доставка, за която търговецът вече е издал данъчна фактура, 2 за да се поправи грешка във вече издадена фактура, за да се направи търговска отстъпка или да се обезщети купувача при получени некачествени стоки, за които е също е била издадена вече фактура. Макар и да съдържа всички реквизити на фактурата, кредитното известие се отличава от нея по това, че в него задължително следва да се посочи номера на търговската фактура, чиято данъчна основа то намалява и основанието за издаването му. Или тези характеристики на първичния счетоводен документ, сочат че негов задължителен реквизит е вписването на фактурата, по която се извършва намаляване на данъчната основа и основанието на дълга. /в този смисъл Решение № 87/24.07.2015 г. по т.д. № 1171/2014 г., I т.о. на ВКС/. Ето защо, съдът намира, че с издаването на кредитно известие ответникът е признал неизгодния за себе си факт, че е начислил без основание такси по фактура № 442400438/10.01.2022 г. в размер на 2,23 лв. с ДДС.

Спорът между страните се концентрира върху обстоятелството, дали ответникът е получил плащане по процесната фактура в пълен обем, обосноваващо и връщане на намаления размер на данъчната основа по фактурираната сума с издаденото кредитно известие. Признанието на факт по смисъла на чл. 175 ГПК, каквото съставлява обективираното в отговора на исковата молба изявление на ответника, че признава и не оспорва наличието на заплатена сума, която е начислена във фактура № 442400438 за мобилни услуги с № **********, ** и **, е оттегляемо. Частично оттегляне нa посоченото едностранно изявление е извършено в проведеното на 01.12.2025 г. открито съдебно заседание, за чието провеждане страните са били редовно призовани.

Упълномощения процесуален представител на ответника е заявил, че сумите по процесната фактура са платени на три пъти, като последните две са извършени след издаване на кредитното известие и са съобразени с него, за установяване на това твърдение по делото е ангажирана справка от счетоводната система на дружеството.

Последната се ползва с доказателствена стойност в частта, в която въпроизвежда неизгоден за страната, която го представя, факт, а именно, че ответникът е получил плащане в размер на 110,13 лв. по фактура № 442400438/10.01.2022 г., който не и спорен между страните. Но от същата не може да се изведе доказателствен извод за наличието на отрицателния факт – липса на плащане в размер на процесната сума.

Същевременно, по делото не са ангажирани, респ. събрани доказателства, от които да бъде установено обратното, а именно че процесната сума е платена. Действително с определението от 24.10.2025 г. релевантният факт е отделен за безспорен между страните, съобразно извършеното признание на ответника, но с оглед неговото оттегляне, последвалата частична отмяна на съдебния акт, неговото установяване подлежи на преценка съобразно другите събрани по делото доказателства. Ето защо и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл.

154, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага единствено ответника. Последният е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от 200 лв., представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, срещу А, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2,23 лв. с ДДС, представляваща платени без основание такси за предоставени мобилни услуги с № **********, ** и **, за която сума е издадено кредитно известие № 652959260 към фактура № 442400438/10.01.2022 г. с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., по договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба пред съда – 19.11.2024 г., до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА М, ЕИК **, да заплати на А, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., сумата от 200 лв., представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4