Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 03.08.2020, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 2/2019
Вид
Решение № 148
Подписан
03.08.2020
В сила
28.05.2021
Състав
ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№148

03.08.2020, гр. Велинград

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни праз две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Донка

Табакова, като разгледа гр. дело № 2 по описа на съда за 2019 година на Районен съд Велинград, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 32, ал. 2 ЗС от Д.С.Й., Е.С.Й., И.С.Й. и И.Й.Й. против С.Д.Я. за осъждане на ответницата да преустанови неоснователните действия, с които на ищците да упражняват правото си на собственост върху притежаваните от тях 8/12 ид. части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед РД -18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Пещера, ***, с площ на имота 607 кв. м., с тайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходния план 133, кв. 16, парцел V, при граници и съседи имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и върху първия и третия жилищни етажи на изградената в имота жилищна сграда с идентификатор *** и съответните идеални части от общите части на сградата, като премахне незаконно изградената в имота лятна кухня с идентификатор ***, разположена на уличната регулационна линия, ведно с построения комин върху покривната плоча на лятната кухня до третия жилищен етаж, както и комина на банята към първия жилищен етаж и изградената чешма на общите части на фасадата на жилищната сграда и за разпределяне на ползването на съсобствения имот съобразно дяловете на страните в съсобствеността и при отчитане на реалното му ползване.

Твърди се, че ищците и ответницата са съсобственици на ПИ с идентификатор 56277. 502.84 по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед РД-18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, представляващ дворно място, находящ се в гр. Пещера, ул. „Георги Ангелиев“ № 10, с площ от 607 кв. м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване

/до 10 м./, с номер по предходен план 113 в кв. 16, парцел V, при квоти 2/12 ид. части за Д.С.Й., 6/12 ид. части за И.С.Й., и 4/12 ид. за С.Д.Я.. Съсобствеността между страните произтича от правни сделки и наследствено правоприемство.

Твърди се, че в имота са разположени триетажна жилищна сграда на основно застрояване с идентификатор *** и две сгради на допълващо застрояване- лятна кухня с идентификатор *** и гараж с идентификатор ***.

В сградата на основно застрояване страните притежават самостоятелни обекти, като Д.С.Й. притежава в съсобственост с И.С.Й. първи жилищен етаж с идентификатор ***,1, И.С.Й. притежава трети жилищен етаж с идентификатор ***, а С.Д.Я. притежава втория жилищен етаж на жилищната сграда с идентификатор ***. Построените в имота сгради на допълващо застрояване са собственост на ответницата.

Твърди се, че построената в имота от майката на ответницата лятна кухня, находяща се на ъгъла на ул.“ Георги Ангелиев“ № 10 и ул. „Стефан Кънчев“ е незаконна, защото за изграждането й не е давано съгласие от останалите съсобственици по реда на чл. 58 ЗТСУ /отм/. При изграждането й не са спазени нормативните изисквания на чл. ЗТСУ, ППЗТСУ, Наредба № 5 от 17.05.1995 год. или действащия чл.42 ал.2 от ЗУТ и Наредба № 7 /2003 год. за правила и нормативи на отделните видове територии и устройствени зони, които забраняват да се изграждат сгради на допълващо застрояване-летни кухни на уличната регулационна линия, както и да се ползват за живеене. Одобреният от Главния архитект на Община Пещера архитектурен проект и издаденото Разрешение за строеж № 45/07.081991 год. на лятната кухня на името на майката на ответницата Р. В.

Р. било в нарушение на закона, за което били сезирани компетентните институции. Считат, че изграждането на лятната кухня, без необходимите строителни книжа и в отклонение на предвидените строителни правила и норми пречи на ищците да осъществяват правото си на собственост върху дворното място, съответно на притежаваните от тях идеални части. Ответницата С.Д.Я., като единствен наследник на Д. Й. Р. и

Р. В. Р., поддържала протИ.правното състояние в имота.

Ищците, като собственици на първия и третия етаж на жилищната сграда и общите части по чл.38 от ЗС, както и 8 /12 и.ч. от дворното място, не можели да ползват имота си поради споровете с ответницата С.Д. Я., която им пречила. От намиращата се в лятната кухня баня и тоалетна излизал комин към двора на ул. „Стефан Кънчев”. Самата лятната кухня с идентификатор *** била залепена между сградата на основно застрояване, за покрив й служила бетонна плоча, върху която бил поставен висок комин до нивото на третия етаж. Димът от комина на покривната плоча отивал в първия и третия етаж на сградата на основно застрояване. На външната стена на жилищната сграда имало монтирана и изградена чешма с тръби и корито, която се ползвала от ответницата целогодишно. От чешмата се овлажнявала стената под прозореца на първия етаж на спалнята на ищците. Ответницата С.Д.Я. монтирала двойна врата с ажурни железа към на ул.

„Стефан Кънчев” за достъп в имота, като не допускала ищците, заключвала преминаването от улицата в дворното място. От покрива на лятната кухня, който бил без улуци и тръби при дъждовно време, водата се изливала върху първия етаж и двора. Тези действия били неправомерни и ограничавали правото им на собственост.

Иска от съда да постанови Решение с което осъди ответницата С.Д.Я., да премахне незаконно изградената лятна кухня с идентификатор *** разположена на улиците Георги Ангелиев” №10 и улица „Стефан Кънчев”, ведно с построения комин върху покривната плочата на лятната кухня до третия жилищен етаж, както и комина от банята към първия жилищен етаж и изградената чешма на общите части на фасадата на жилищната сграда, към улица „Стефан Кънчев”.

Ищците заявяват, че не могат да постигнат съгласие с ответницата за ползване на съсобственото дворно място според правата им в съсобствеността, поради което предявяват иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС за постановяване на Решение, с което съдът да разпредели ползването на дворното място, представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР одобрена със Заповед №РД-18-14/20.06.2014 год. на ИД на АГКК - София, адрес на поземления имот: гр. Пещера п.к. 4550 *** с площ: 607 кв.м. при квоти общо 8/12 и.ч. Д.С.Й., Е.С.Й., И.С.Й., И.Й.Й. и 4 /12 и.ч. за ответницата С.Д.Я..

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С.Д. възразява срещу основателността на предявените искове, с доводи, че ползването на дворното място е разпределено между съсобствениците на имота Д. Й. Р., Софка Й. Стоева и Е.Й. Р.

- праводатели на страните в настоящето производство, преди повече от петдесет години. При разпределението присъствал представител на Община Пещера, който съдействал на съсобствениците, чрез извършено измерване, като след изразено съгласие от тях е направено разпределение. Всеки един от тримата съсобственици е изразил желанието си коя част от дворното място желае да ползва. Представителят на Община Пещера е указал къде и как да се постави вътрешна ограда. Праводателите на ищците Софка Й. Стоева, съпругът й В.

Иванов Стоев и Е.Й. Р. отказали да ползват частта от имота от към ул."Стефан Кънчев". Бащата на ответницата Д. Й. Р. се е съгласил да ползва тази част и е изградил външна ограда на целия имот откъм ул." Ст. Кънчев". Освен това съсобствениците са се съгласили , че дворното място което ще ползва всеки един от тях трябва да е от към избените помещения, така както вече са били разпределени и се ползват по този начин и до сега. Съсобствениците са разпределили ползването на избените помещения. Ответницата, респ. нейните праводатели ползват частта от дворното място, към която са двете избените помещения, които тя ползва,съответно и нейните праводатели са ползвали.

Съобразно постигнатото от съсобствениците споразумение била изградена около 1977-78 год. първоначално ниска ограда, обозначаваща частта от дворното място, която да се ползва от тях, така както се споразумели. По-късно първоначално изградената ограда била надстроена от бащата на ответниците И.и Д.

Йовчеви - СЙ. и към настоящия момент имало изградена вътрешна тухлена ограда с височина около 2.20 м., определяща частта ползвана от ищците и ответницата. Страните осъществявали по този начин ползването на съсобственото дворно място. Имало опредЕ.част откъм ул. „Георги Ангелиев", която се ползвала съвместно от съсобственици за достъп до жилищната сграда. Ищците ползвали съвместно дворно място, съответстващо на правата им . Не се твърдяло след придобиване на имота да са настъпили изменения обосноваващи необходимост от преразпределение начина на ползване на съсобственото дворно място. След придобиване на имотите от ищците, в продължение на двадесет съответно на тринадесет години те продължавали да осъществяват правото си на реално ползване по начина, по който праводателите им са се съгласили. Не били настъпили изменения на обстоятелствата. Не били въведени и такива твърдения, нито пък се излагали обстоятелства в този смисъл.

Излага възражения за неоснователност на предявеният иск за премахване на лятна кухня, ведно с построения комин върху покриваната плоча на лятната кухня до третия жилищен етаж ; както и комина от банята към първия жилищен етаж и изградената чешма на общите части на фасадата на жилищната сграда към ул."Ст.Кънчев". Позовава се на издадено Разрешение за проектиране на лятна кухня от 19.11.1990 г.;

Архитектурен проект одобрен от Гл.арх. на община Пещера на 12.05.1991 г.;

Разрешение за строеж №45/07.08.1991 г.. Съсобствениците били уведомени за одобрения арх. Проект, които прилага към делото.

Ответницата придобила съсобствеността върху лятната кухня по силата на правоприемство и давност. Сградата попадала изцяло в частта от дворното място, която се ползвала нея и не създава пречки на ищците да осъществяват правото си на собственост. Ползваната частта от дворното място съответствало изцяло на притежаваната от нея 1/3 ид. част.

Чешмата била водозахранена чрез самостоятелен водопровод, който захранвал обектите на собственост на ответницата и се изтичал чрез отводняване до общата канализационна мрежа. Нямало възможност за излив на вода, така че да се създадат предпоставки за овлажняване на сградата. Чешмата е разположена върху стената на избеното помещение, което ползва ответницата и било в частта от дворното място, което тя ползва.

Като прецени доводите и възраженията на страните и съобразно представените по делото доказателства, съдът счита за установено следното от фактическа страна:

Ищците и ответницата са съсобственици на

ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед РД-18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план 133, кв. 16, парцел V, находящ се в гр. Пещера, ***, с площ от 607 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници и съседи на имота имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***. Ищците притежават общо 8/12 ид. части от имота по силата на правни сделки, обективирани в Нотариален акт № 185 от 03.08.1999г., том I, дело № 510/1999г. на съдия по вписванията при РС Пещера, с който Д.С.Й. и И.С.Й. придобиват по време на брака си съответно с Е.С.Й. и И.Й.Й. чрез покупко-продажба от Е. Й. Р. общо 1/3 ид. част от дворно място с площ от 616 кв. м., съставляващо парцел V-133 в кв. 16 по плана на гр. Пещера, при съседи Атанас Бърдуков, Атанас Колев и от две страни улици и Нотариален акт № 165 от 21.12.2006г., том VIII, рег. № 10256, дело № 1391 от 2006г., с който И.С.Й. придобива по време на брака си с И.С.Й. чрез покупко-продажба от В. И. С. 1/3 ид. част от УПИ V-133 целият с площ от 616 кв. м. Праводателите на ищците са изключителни собственици на прехвърлените идеални част от дворното място, за което е издаден Нотариален акт № 35, том I, нот. дело № 482/1981г. и Нотариален акт № 147, том II, нот. дело 623/1993 г. на РС Пещера, което обстоятелство не е спорно между страните.