Решение № 126 от 14.07.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Монтана, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Костадин Живков при участието на секретаря Соня Д. Георгиева в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221600600172 по описа за 2022 година С присъда № 21 от 02.06.2022 година по нохдело № 549/2021 година Районен съд - Монтана е признал подсъдимия Н. И. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 09.06.2020 година, около 17.00 часа, в центъра на с. *, област *, е причинил средна телесна повреда на Д. М. от село *, област *; сприсъдата е отхвърлен и предявеният граждански иск.

Присъдата е протестирана с искане за отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият И. се признае за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивния протест от адвокат Н. А. - защитник на подсъдимия Н. И., в който заявява, че протестът е неоснователен, а присъдата - правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Във въззивната инстанция не даван ход на съдебно следствие.

В открито съдебно заседание прокурорът поддържа протеста.

Подсъдимият Н. И. се явява лично и със защитника си адв. Н. А. ; оспорват протеста.

Пострадалото лице, конституирано в хода на първоинстанционното 1 производство в качеството на частен обвинител и граждански ищец, се явява с повереника си адв. З.А.; считат, че следва да се уважи изцяло протестът на прокуратурата.

Въззивният съд, като провери изцяло правилността на протестираната присъда във връзка с оплакванията в протеста, доводите, становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, приема следното:

Протестът е допустим, но разгледан по същество същият е неоснователен.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от Районен съдМонтана. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на досъдебното производство, както и по време на съдебното следствие, е анализиран от първоинстанционния съд задълбочено и прецизно.

На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд обоснавано и законосъобразно е приел, че от обективна и субективна страна не е доказано по несъмнен начин подсъдимият Н. И., на 09.06.2020 година, около 17.00 часа, в центъра на село *, област *, да е причинил средна телесна повреда на Д. М. от същото село, оправдавайки го по обвинението за извършено престъпление по чл.129, ал. 2 във връзка ал. 1 от НК. Изводите на съда са правилни, направени след събиране и проверка на всички на доказателствата, а присъдата е обоснована и не противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Фактическата обстановка, която е установена от първостепенния съд и която въззивният съд също приема за установена, е следната:

На 09.06.2020 година свидетелят Д. М. брал ягоди и след приключване на работа, в 14 часа, се прибрал в село Габровница.

Подсъдимият Н. И. същия ден отишъл в магазин в центъра на селото, където пазарувал и останал в центъра на разстояние от мястото, където се намирали св. Д. М. и другите свидетели. Същият ден били на работа, прибрали се и седнали да се почерпят – Д. М., Л. по прякор *, Л.по прякор *, Ц. (*) и Б. След употребата на алкохол – бира, към 17 часа всички били в пияно състояние. Започнали да се карат. Първоначално Л. и Д., като си разменяли обидни думи.

Подсъдимият Н. И. не бил при пийналите - бил на другия край на центъра на селото, в близост до сградата на кметството, под навес, защото се било смрачило и започнал да вали дъжд. Имал обаче възможност да види какво става, защото бил на място, откъдето можело да се види.

Вследствие на възникналите пререкания между Л. и Д. М. двамата 2 започнали да се бият. Удряли се взаимно. В хода на инцидента те се отдалечили от мястото, където били първоначално, като си разменяли обиди и удари – по-голяма част от ударите се нанасяли от Л. на Д. М.. Подсъдимият Н. И. не се включил. Първоначално в разправията между Л. и Д. се намесил св. Л. М., който ударил Л., за да остави Д..Подсъдиимят Н. И. видял Л. по прякор *, че ударил Л. по прякор *през устата и му станало „интересно”, защото Л. - *е внук на сестра на подсъдимия. Обърнал се и наблюдавал какво става. По някое време Д. М. махал с ръце срещу Л. - *, който започнал да отстъпва към центъра, към паметника. Д. М. тръгнал след Л., посягайки с юмруци; на около петнайсет метра от паметника Л.-*ударил с лявата си ръка Д., при което М. паднал на земята. На мястото дошъл и братът на Д. М. - М.М., слизайки от лек автомобил ; настанала „бутаница”. М.М. хванал за яката Л. и го удрял, при което подсъдимият Н. И. се намесил и ударил Ма.М., за да остави Л., защото последният е внук на сестра на подсъдимия. Тогава М. М. взел метална тръба от лекия автомобил, с който дошъл на центъра на селото , тръгнал към Н. И..

Преди да стигне до него, към двамата се спуснал Л. по прякор *, който блъснал М. в гърдите и по този начин разделил двамата, предотвратявайки разрастване на инцидента. На помощсе притекли Н. А. и А.Б., намесили се, за да се прекрати побоя. А. Б. взел тръбата от ръцете на М.М..

Впоследствие пострадалият Д. М. бил откаран от брат си в МБАЛ *, където престоял за лечение от 09.06. до 13.06.2020 година с диагноза „мозъчно сътресение, контузия на главата и счупване на носни кости“.

На 15.06.2020 год. Д. М. бил прегледан от съдебен лекар, който установил наранявания на дясното око, на носа, на дясната буза и под брадичката. Пред съдебния лекар М. представил амбулаторен лист от д-р В. с мнение за панорамна снимка на долната челюст вдясно.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни от съдебен лекар - д-р Ф.Т., който депозира заключение, че на пострадалия М. били причинени уврежданията - счупване на долна челюст и 48 зъб; счупване на носни кости; оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи с кръвоизлив под външната обвивка на дясна очна ябълка; кръвонасядане на лигавицата на горна устна; кръвонасядане на дясна буза и разкъсно-контузна рана под брадичката вдясно; По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с/или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени от побой; счупването на рамото на долна челюст вдясно отговаря на самостоятелния критерий СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛІОСТ, а останалите увреждания на ВРЕМЕННО

РАЗСТРОЙСТВО

НА

ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА

ЖИВОТА.Вещото лице д-р Ф.Т. е дало и допълнително заключение по назначена експертиза, отново по писмени данни, относно вероятността счупването на челюстта да е станало при падане от собствен ръст на пострадалия, като е изключило такава възможност поради неустановяване на други съпътстващи травми.

3

За да приеме за установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е анализирал всички събрани гласни и писмени доказателства, заключения по назначени съдебно – медицински експертизи по писмени данни и приложени медицински документи и др. писмени доказателства, имащи отношение към предмета на доказване по настоящето дело.

При така установените факти районният съд правилно-обосновано и законосъобразно е стигнал до извода, че не е доказано подсъдимият Н. И. да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Въззивният съд изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, че единствените доказателства в подкрепа на обвинителната теза за авторстовто на деяниято са свидетелските показания на пострадалия Д.

М..

Първоинстанционният съд не е кредитирал свидетелските показания на последния, тъй като същите не кореспондират с всички останали доказателства, събрани в хода на разследването относно автора на престъпното деяние - телесна повреда. Нито един от останалите свидетели не заявява да е имало физически контакт между пострадалия М. и подсъдимият И.; напротив свидетелите – Ц.Ц., А.Б.заявяват, че пострадалият М. е ударен от свидетеля Л.М., вследствие на който удар е паднал „зле“ на земята и „не е станал повече, целият облян с кръв“. Свидетелските показания на Л.М. също потвърждават това „Един път го ударих, той падна и не стана“. Всички разпитани в хода на първоинстанционното производство свидетели заявяват, че подсъдимият Н. И. се е намесил в инцидента, за да го предотврати и не е имало физически контакт между него и пострадалото лице, а доколкото е налице съприкосновение с някого в хода на разправията, то е с брата на пострадалия – св. М.М..

Презумпцията на невиновност, явяваща се основна процесуална гаранция за справедлив процес, може да бъде преодоляна единствено по безспорен и безсъмнен начин. Всяко съмнение във виновността на дадено лице следва да се тълкува в негова полза. В конкретния случай липсват каквито и да било доказателства, извън свидетелските показания на пострадалия, за виновността на подсъдимия И.. Изводите на прокуратура, че подсъдимият И. е извършител на конкретното престъпно деяние са необосновани и неподкрепени от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени материали Недопустимо е да се правят каквито и да било изводи във вреда на подсъдимия, изведени от обстоятелството, че същият е отказал да дава обяснения или пък е давал различни по смисъл и значение обяснения в хода на разследването.

С оглед гореизложеното въззивният съд напълно подкрепя решаващия извод на първостепенния съд, че по делото липсват безспорни и категорични доказателства, които да установят, че подсъдимият Н. И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129, 4 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

В първоинстанционното наказателно производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия Д. М. против подсъдимия Н. И. за сумата от 3 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди. Въз основа на извода, споделен и от въззивния съд за липса на престъпно деяние по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, което да е осъществено от подсъдимото лице, предявеният граждански иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди правилно е отхвърлен като неоснователен. Липсва и жалба от частния обвинител и граждански ищец.

Предвид изложените мотиви, на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21 на Районен съд-Монтана, постановена на 02.06.2022 година по нохдело № 549/2021 година по описа на РС- Монтана.

ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно протестиране и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5