Решение № 173 от 27.05.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Перник , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500614 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Е. Т. М., ЕГН: **********, чрез адв. Д.Д. от АК П. със съдебен адрес: ***, против Решение № 1012 от 27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 5611 по описа на Районен съд Перник за 2019 г. , с което, съдът е уважил предявените от Б. С. Ф. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, със служебен адрес:

*** искове, като e признато за установено, че жалбоподателката дължи на Б.Ф., сумата от 3000 лв. представляваща главница, по Договор за заем от *** г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2019 г. (датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 527.50 лева, представляваща неустойка по договора, като за разликата до пълния предявен размер от 3786 лв., неустойка по договора, отхвърлил иска като неоснователен. Със същото Решение Районният съд е осъдил Е.Т. да заплати на Б.Ф. сумата от 764.74 лв., направени разноски по делото в исковото производство и в заповедното производство по ч.гр.д № 03539 по описа на РС Перник за 2019 г., изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.

Конкретните и обосновани оплаквания в жалбата са за неправилност на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и при неспазване на процесуалноправните норми, също така и в противоречие с установената трайна съдебна практика. Липсват анализи на доказателствата по делото, което прави решението немотивирано. Иска се отмяна на решенето, като въззивният съд постанови друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира за установено следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът счита, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът, при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт, в рамките, очертани във въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По първоинстанционното дело е приложено и ч.гр.д. № 3539 по описа на РС Перник за 2019 г. образувано по повод на заявлението Б. С. Ф. по чл. 410 ГПК срещу настоящият жалбоподател Е.М.. В кориците на делото е приложено копие от сключен на *** г. договор за заем. По делото е издадена Заповед и изпълнителен лист в полза на Б. С. Ф.. С Разпореждане от 26.07.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, тъй като заявлението е връчено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съобщението е връчено на 09.09.2019 г., като в указания срок на 01.10.2019 г. е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила, след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

От приложеното по първоинстанционното дело копие на Договор за заем от *** г., заверено от процесуалния представител на ищеца, се установява, че между Б. С. Ф., в качеството на заемодател и Е. Т. М., в качеството й на заемополучател, е възникнало правоотношение по договор за заем, по силата на който Ф. се е задължил да предостави на М. сумата от 3000 лв., а тя се е задължила да върне предоставената парична сума до *** г. Представено е и копие, заверено от процесуалния представител на ищеца, на разписка от същата дата, че заемодателят е предал на заемателя сумата в размер на 3000 лв. В договора е посочено, че при невръщане на сумата от заемателя, той ще дължи неустойка в размер на 0.2 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, заедно със законна лихва за забавено плащане от датата на просрочието. В договорения срок Е.М. не е върнала заетата сума.

Ответницата, чрез назначения й особен представител – адвокат Д. от АК П., оспорва предявения иск, като твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношение, основано на договор за заем, като оспорва представените договор и разписка, като е направено искане същите да бъдат представени в оригинал. Изложени са твърдения, че представеният договор е нищожен поради липса на съгласие, тъй като подписът не бил положен от Е.М.. Посочила, че уговорката за неустойка е нищожна, тъй като единствената цел била получаване на по-голяма сума от заемодателя, а това било в разрез с добрите нрави.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

2

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и са изслушани двама свидетели – по един на всяка от страните.

Представени са преписи на договор и разписка от *** г., с която Е. Т. М. е декларирала, че е получил от Б. С. Ф. сумата 3000 лева, които се е задължила да възстанови до *** г.

Представени са и копия от Жалба вх. № *** г. подадена от Е. Т. М. до Районна прокуратура П., Служебна бележка изх. № *** г. издадена от „Феърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД, Трудов договор за сезонна работа № *** г., Заповед № *** г. за прекратяване на трудово правоотношение, копие от трудова книжка на Е.М. и Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

По искане на особения представител на ответницата съдът е открил производство по оспорване на договора и разписката относно тяхната автентичност, указал е, че ответната страна носи тежестта на доказване, като е задължил ищцовата страна да представи в оригинал представените копия на договора и разписката.

В съдебно заседание на 26.05.2020 г. процесуалния представител на ищеца – адв.

К. от АК С. е заявила, че не може да представи оригиналите на поисканите документи, тъй като ищецът се бил преместил в друго жилище и не успял да ги намери. Особеният представител на Е.М. отново заявил, че държи на представянето на оригиналите.

В съдебно заседание на 16.06.2019 г. е разпитана в качеството на свидетел бабата на ответницата – Ц. Р. В., която е заявила, че не е чувала от Е. и не знае Б. да й е давал пари назаем. Познава Б., тъй като с внучката й си общували и помагали в училище.

Знае, че през лятото на *** г. Е. била на работа на морето, в ***, където работела в ***.

Категорично заявява, че през *** г. не е имала здравословни проблеми.

В съдебно заседание на 21.07.2020 г. показания в качеството на свидетел е дала и сестрата на ищеца – свидетелката В. С. Ф.. Същата е заявила, че познава от години страните по делото. Знае, че през лятото на *** г. брат й е дал на Е. 3000 лв. назаем, които до колкото си спомня й трябвали, за да може да се оперира нейната баба. По препоръка на свидетелката, ищецът предварително подготвил договор в писмен вид, който страните подписали в дома на ищеца, в който живеела и свидетелката. Ф. присъствала на предаването на парите и подписване на договора и разписката, като според показанията й Б. и Е. се договорили заема да бъде върнат до есента. Доколкото знае заемът не е върнат.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От редакцията на разпоредбата е видно, че договорът за заем е реален, т. е. за сключването му не е достатъчно постигането на съгласие между страните, а е необходимо и съответната сума или заместима вещ да бъде предадена на заемателя. Самото предаване се свързва с предоставяне на фактическото държане на сумата или вещта на 3 заемателя. Затова същото може да бъде извършено както с физическото предаване на сумата на заемателя, така и с превода на същата по банкова сметка на заемателя.

Следователно, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на фактическия състав, водещ до възникването на заемното правоотношение между страните. На първо място, той трябва да установи, че между него и ответника е било постигнато съгласие за сключване на договор за заем и на второ място, че именно въз основа на това съгласие е извършено предаването на паричните суми.

Правилно Районният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса.

Обсъждайки обаче всички правно релевантните факти, от които произтича спорното право и отделяйки спорните от безспорните факти, първоинстанционният съд не е преценил събраните по делото доказателства с оглед твърденията на ответника за липса на съгласие за сключване на договор за заем.

Основателно е възражението на особения представител на ответника, направено с въззивната жалба, че оспорените от нея документи (договор и разписка от *** г.) е следвало да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, съгласно чл.

183 от ГПК. При така направеното искане от страна на особения представител, ищцовата страна е представила преписи, заверени по реда на чл. 32 от Закона за адвокатурата от процесуалния представител на ищеца, поради което първоинстанционният съд е счел, че същите представляват официално заверени копия, с което разпоредбата на чл. 183 от ГПК е изпълнена. Съгласно трайно установената практика при поискване от участваща в процеса страна, другата страна, с оглед разпоредбата на чл. 183 ГПК, е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис – т.е. изискването се счита удовлетворено и при представяне само на официално заверен препис (без същият да е придружен от оригинал). Ако преди изгубване на оригинала, документът е бил представен пред нотариус, нотариалното удостоверяване като официален свидетелстващ документ трябва да бъде оборено от заинтересованата страна, която твърди, че то е неистинско (в този смисъл Решение № 766/3.02.11 по г. д. № 1590/09 г., I ГО на ВКС). Различен е случая, когато се касае за заверен по реда на чл. 32 ЗА (а не по реда на чл. 591 ГПК) документ – тогава заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл. 32 ЗА в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно единствено ако между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир (Решение № 173/03.05.12 по г. д. № 668/11 г., IV ГО на ВКС). Посочената практика изхожда от характера на оспорването – ако страната не оспорва съществуването на документа, то тогава (според цитираните актове) представянето на заверен от адвоката препис би могло да изпълни функцията по чл. 183 ГПК, и обратно – ако се оспорва съществуването му, документът се изключва, щом не се представи в оригинал или в официално заверен препис. Това обаче поставя въпроса, поради какво друго, освен поради оспорване съществуването на документа, може да е уважено искането по чл.

183 ГПК, за да се стигне до последицата „изключване“ – практиката сочи, че основният мотив за отправяне на искане по чл. 183 ГПК е именно оспорването на страната, че такъв документ съществува или че положените върху него подписи са автентични.

Според настоящия въззивен състав безспорно е установено по делото, че ответницата оспорва съществуването на договор за заем. Този извод се налага, както от изложеното по-горе, така и от представеното и неоспорено копие от Жалба вх. № *** г. подадена от Е. Т. М. до Районна прокуратура П., в която ответницата изрично е заявила, че не е сключвала договор за заем.