Определение № 1007 от 22.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1007 гр. София, 22.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20238002901780 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на двете насрещни страни по спора срещу решение № 923 от 03.07.2023г. по в.гр.д.№ 959/2023г. на САС.

Н. Т.Я. - правоприемник на починалата в хода на производството ищца А.Н. Г. обжалва решението в частта, имаща за резултат отхвърляне на исковете с правно основание чл.226, ал.1

КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от ексцес - влошено здравословно състояние в резултат на уврежданията от пътно произшествие, настъпило на 20.01.2014г. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се обжалва решението на САС за потвърждаване отхвърлянето на този иск за разликата над 8 000лв. до претендираните 120 000лв. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди решението се обжалва за разликата над присъдените от САС 6 300лв. до претендираните 28 322лв. - разходи за гледане и обслужване, лекарства и консумативи. Искането е за отмяна на решението в посочените части и уважаване на исковете в предявения размер със законните последици.

Поддържа се, че следва да бъде зачетено и предприетото от конституирания на основание 227 ГПК правоприемник увеличение на цената на иска за неимуществените вреди на сумата 160 000лв., по отношение на което първоинстанционният съд е отменил определението си за допускането му.

1

В касационната жалба на Янкова са изложени съображения за неправилност с твърденията, че решението е постановено в противоречие с ППВС №4/68г., с тълкувателни решения на ВКС и с практиката на ВКС, както е и очевидно неправилно. Според касатора неправилно е определен периодът, в който са настъпили новите вреди на А. Г. от влошаване на здравословното й състояние. Оспорва се изводът, че началната дата е 09.09.2014г., когато адвокат ът на пострадалата е подписал извънсъдебно споразумение със застрахователя по повод образуваното гр.дело №3931/2014г. на СГ С за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Посочва се, че по това дело основание на предявения иск е счупването на дясната раменна става и претърпяната операция. При сключването на споразумението пълномощникът на ищцата е поел задължението да се откаже от иска и въз основа на това изявление производството е прекратено преди провеждането на съдебно заседание .

Касаторът възразява, че при отказ от иска, силата на пресъдено нещо се разпростира само относно „същия иск", индивидуализиран по основание и страни, а всяка вреда на телесната неприкосновеност , непосочена в исковата молба като основание за претендирано обезщетение, не се преклудира.

По тези съображения счита, че обезщетението, договорено да се плати по прекратеното дело, репарира само вредите, на които се е позовал ищец ът в исковата молба и новият период започва с „новото“ заболяване, настъпило на 19.02.2014г., когато пострадалата е получила тромбофлебит на дясна аксиларна вена, контузия на стената на вената и забавяне на кръвотока, а крайната дата на периода е 08.11.2018г., когато А. Г. е починала в хода на настоящия процес. Позовава се на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК и на задължението съдът да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Въведено е касационно оплакване, че тълкуването на извънсъдебното споразумение е в нарушение на чл.20 ЗЗД. Поддържа се, че в него не са посочени конкретни вреди, които се обезщетяват, а се препраща към гр.д.

№3931/2014г. на СГС, поради което по отношение обезщетяването на непосочените вреди няма договорка, т.е. липсва предмет на споразумението по този въпрос. Възразява се, че предварителен отказ от материални права е нищожен. Наведени са доводи, че споразумението между ЗК „Лев Инс“ и адвоката на А.Н. Г. е сключено в нарушение на чл. 40 и чл.26 ал.1 пр. 3 ЗЗД, то не поражда правно действие извън телесната повреда и операцията , предмет на исковата молба по гр.дело №3931/2014г. на СГС, по повод на която е подписано споразумението. Оспорва се правилността на извода, че размерът на иска за неимуществени вреди не може да бъде увеличен от наследника. Поддържа се, че липсват мотиви защо искът за неимуществени вреди е уважен в толкова занижен размер; че решението в тази част 2 противоречи на материални закон и не съответства на събраните по делото доказателства. Изложени са и доводи за очевидна неправилност с твърденията, че заключенията на експертите и показанията на разпитаните свидетели установяват продължителния период , през който ищцата е трябвало да живее като „жив труп"; че дори да се приеме за начална датата на ексцеса 09.09.2014г., в периода до 08.11.2018г., в който ищцата е търпяла тези вреди, обезщетението е в неразбираемо малък размер.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобразят начина и степента на увреждане, продължителността на лечението, възникналите негативни последици за здравето, претърпените болки и страдания, както и тяхната продължителност във времето и въобще всички обективни обстоятелства, от значение за степента на увреждането, съответно за размера на обезщетението, включително икономическото състояние в страната и застрахователните лимити към момента на увреждането?“.

Посочва се, че от датата на увреждане 20. 01.2014г. до смъртта на ищцата 08.11.2018г е изминал период от 4 години и 10 месеца, а от дата на споразумението със застрахователя - период 4 години и два месеца и в този период пострадалата е била напълно лишена от възможността да се движи и самообслужва, била е прикована на легло с непрекъснати болки, които е търпяла до смъртта си. Касаторът се позовава на противоречие на изводите в обжалваното решение относно справедливия размер на обезщетението с ППВС № 4/1968г. и с решението по т.д.№ 1015/2022г. на 2 т.о.

2/ „Трябва ли съдът при обсъждане твърденията на страните, на очертания от тях предмет на спора и събраните доказателства, да изложи логически изводи кои факти приема за доказани и кои не, според какъв единен критерий и каква правна квалификация следва от изводите на съда?“ Позовава се на решението по гр.д.№ 537/2022г. на 4 г.о. и на решението по гр.д.№ 512/2022г. на 3 г.о. на ВКС, които са по приложението на разпоредбата на чл.280,ал.2,предложение последно ГПК.

3/ „Следва ли съдът да мотивира изводите си, като обсъди всички доказателства събрани по делото в тяхната съвкупност, включително и относно тълкуването на споразумението със застрахователя, като провери служебно и неговата действителност?“ Въведена е същата допълнителна предпоставка с позоваване на актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Твърди се, че е налице нарушение на чл.20 ЗЗД при тълкуване на извънсъдебното споразумение с довода, че в споразумението не са посочени конкретни вреди, които се обезщетяват, а се препраща към прекратеното гражданско дело. Изложено е, че споразумението е във вреда на представлявания и противоречи на добрите нрави. Според касатора следва да се обсъди, дали в споразумението не е налице отказ от материално право, който е нищожен. Счита, че искът за неимуществени вреди може да бъде увеличен от наследника.

3

В писмен отговор ответната страна ЗД „Лев Инс“ оспорва основателността на жалбата и основателността на искането за допускане на обжалването.

В касационната жалба на ответника ЗД“Лев Инс“ са въведени касационни оплаквания срещу частта от въззивното решение, имаща за резултат уважаването на исковете.

Поддържа се, че съгласно правната теория и съдебната практика, ексцес е налице ако при увреденото лице се е проявило качествено ново положение, което се отклонява съществено от прогнозата при първоначалното състояние, съответно, естеството на травмата следва да определя новото състояние.

Наведени са доводи, че в настоящия спор няма обективни данни с медицински характер, които да определят наличие на връзка между счупването на раменната шийка и артериалната хипертония и възникналия шест месеца след ПТП мозъчен инсулт, както данни за връзка между това счупване и секторно изолирания тромбофлебит и възникналия впоследствие херпес зостер, диагностициран повече от 2 години след първоначалната увреда. Поддържа се, че предвид обективните данни от медицинските заключения по делото, извън теоретично обсъжданите от вещите лица въпроси, е недоказано пълно и главно твърдението, че в причинна връзка със счупването на шийката на дясна раменна кост при пострадалата са възникнали описаните неблагоприятни здравословни обстоятелства, включително, че е възникнал като качествено ново състояние на старо увреждане приетият от съда в пряка причинно следствена връзка с първоначално претърпяната травма херпес зостер. Според касатора не е доказано възникване на ексцес с посоченото проявление, настъпил след подписване на споразумението между страните по предходното дело, по силата на което са компенсирани с парично обезщетение изцяло, комплексно и в пълнота всички възникнали и предвидими вреди от процесния инцидент.

Оспорва се правилността на преценката относно наличието на ексцес и се твърди, че не е проведено пълно, обективно и всестранно доказване на пряка причинно-следствена връзка между конкретните характеристики на травмата от ПТП и последващите заболявания. Касаторът счита, че не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи еднозначен извод за качествено ново състояне на травмата, настъпила при ПТП, което да е обусловило проява на нови вреди, и което не е обхванато от подписаното между страните споразумение, за което е установено, че е валидно сключено.

Възразява се, че въззивният съд не е формирал мотиви какви са приетите като вид и обем неимуществени вреди на пострадалата, кои са доказателствата и обстоятелствата от значение за определяне размера на обезщетението. С аргумент от изложените съображения за липса на пълно доказване за настъпване на ексцес, страната счита за неправилно съдебното решение и в частта по претенцията за имуществени вреди.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси:

1/ „Кои обективни признаци на негативно състояние на здравето, настъпило 4 след изплащане на обезщетение за неимуществени вреди го определят като произтичащо и в причинна връзка с телесната травма от транспортен инцидент?“, който въпрос според дружеството е от значение за точното прилагане на закона.

2/ „Относно наличието на причинна връзка между травмата и последващо заболяване, прието за ексцес.“ Твърдението е за противоречие на обжалвания въззивен акт с решението по гр.д.№ 773/2012г. на 4 г.о. на ВКС.

3/ „Дали при преценка на доказателствата съдът е обвързан да приеме като пълно установен факт допускане за осъществяване на обстоятелства, определяни като най-вероятни. В случаите, когато доказателствените средства по делото определят вероятност за осъществяване на определени обстоятелства, но тези обстоятелства в същата им изява биха възникнали и при други предпоставки, следва ли да се приеме, че е проведено пълно доказване на заявени като правопораждащи факти, или наличието на повече от една вероятност за възникване на определено състояние, изключва да се приеме, че е проведено успешно доказване?“ Допълнителната предпоставка е въведена с твърдението, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона.

4/ „Дали в случаите, в които относно съществуването на конкретен факт са събрани противоречиви доказателства - както отричащи, така и приемащи наличието му, изисква ли пълното доказване на осъществяването му, фактите, чрез които се обосновава отричането му, съответно въз основа на които се приема възникването му, също да са доказани пълно?“ По този въпрос допълнителна предпоставка не е въведена. Посочено е, че „правният извод на въззивния съд при конкретните мотиви, заявени за обосноваването му, е незаконосъобразен, и тъй като е от значение за точното прилагане на материалния закон, но не се основава върху цялостно, съвкупно и вярно обсъждане и преценка на юридически факти, доказани главно и пълно, произтичащо от неправилно прилагане на процесуалните правила относно кредитирането и преценката на доказателствата и определянето им като правнорелевантни, реализира предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК“.

Разпечатката съдържа 34 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f327ebb1-613b-410d-9751-d85413ee9c4b