Решение № 26 от 12.01.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 807/2021
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 12.01.2022
- В сила
- 08.02.2022
- Състав
- Атанас Маджев
Цитирани разпоредби
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1, т. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 685 или 688 · Търговски закон
- чл. 690 · Търговски закон
- чл. 692 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 2, т. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 4 · Търговски закон
- чл.694, ал.7 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 8 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20211100900807 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
То е образувано по искова молба с вх. № 769/12.05.2021 г., която е подадена от ищеца „О.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Аксаково, ул.
****, срещу „С.“ ЕООД- в неплатежоспособност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. ****, като с нея са предявени за разглеждане искове при квалификацията на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „С.“ ЕООД- в неплатежоспособност, с ЕИК **** парични вземания, както следва : сума в размер от 49 485,20 лв. – представляваща незаплатена част от цената по договор сключен на 03.08.2017 г. за изпълнение на част от работите по обект : „Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ – етап 1А“, съгласно КСС - приложения 1, 2 и 3, в т.ч. изпълнение на СМР, осигуряване на механизация, работна сила и всякакви услуги и дейности, необходими за изпълнение на строителството в съответствие с техническите спецификации и изпълнение на СМР в определени участъци, която част от цената е задържана под формата на гаранция за добро изпълнение, като срокът й за задържане е изтекъл; и сумата в размер от 9 765, 42 лв. – представляваща незаплатена част от цената по договор сключен на 23.03.2018 г. за извършване на СМР по асфалтиране на обект „Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ – етап 1А“, съгласно КСС - приложения 1, 2 и 3, която част от цената е задържана под формата на гаранция за добро изпълнение, като срокът й за задържане е изтекъл.
В исковата молба ищецът поддържа, че има качеството на кредитор в откритото производство по несъстоятелност на ответника - „С.“ ЕООД, което е открито с решение от 16.07.2020 г. на СГС, ТО, VI-6 състав в пределите на т.д. № 1889/2019 г.
Своевременно в срока по чл. 685 ТЗ дружеството - „О.“ ООД предявило пред назначения синдик на неплатежоспособното дружество вземанията си, чиито общ 1 размер възлизал на сумата от 231 108,12 лв. Синдикът приел една част от тези вземания възлизащи на сума в размер от 171 857,50 лв., съответно неприел и отнесъл в списъка на неприетите вземания останалата част от предявените вземания, а именно сумата от 59 250,62 лв. Съблюдавайки срокът по чл. 690 ТЗ недоволният от това решение на синдика кредитор - „О.“ ООД възразил пред съда по несъстоятелността списъка на неприетите вземания по т.12, като поискал промяна чрез включването им в списъка на приетите вземания предявени от кредиторите в несъстоятелността на „С.“ ЕООД. С определение от 22.04.2021 г. възражението на кредитор - „О.“ ООД било намерено за неоснователно от съда по несъстоятелността и в този смисъл оставено без уважение. Същото било обявено по партидата на „С.“ ЕООД на 22.04.2021 г.
Кредиторът-ищец сочи, че заявените за установяване негови парични вземания с адресат длъжника произтичат от сключен помежду им договор от 03.08.2017 г. с предмет изпълнение на част от дейностите по обект „Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ – етап 1А“, както и от договор сключен на 23.03.2018 г. за извършване на СМР по асфалтиране на обект „Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ – етап 1А“. По отношение възникналите за „О.“ ООД вземания по първия договор дружеството посочва, че е изпълнило поетите от него задължения съобразно договора му със „С.“ ЕООД, като работата му била приета чрез изготвяне и подписване на съответните двустранни протоколи. Ответникът обаче на свои ред бил осъществил плащане само на една част от договорената цена.
Конкретизира се, че за изпълнения обем от дейности по договора от 03.08.2017 г. ищецът бил издал редица фактури, като тази от 23.11.2017 г. била на стойност от 206 351,86 лв. без ДДС, или 247 622,23 лв. с вкл. ДДС, като от възложителя – ответник под формата на гаранция за добро изпълнение била задържана част от сумата по тази фактура равна на 10 % или 20 635,19 лв., съответно част от стойността по тази фактура равна на сумата от 7 332,86 лв. не била заплатена от длъжника. Пояснява се, че към тази фактура от 23.11.2017 г. от кредитора било издадено кредитно известие от 23.10.2018 г., с което стойността по фактурата без ДДС била редуцирана със сумата от 5 792,83 лв.,а тази с ДДС с 6 951,40 лв., съответно размерът на гаранцията бил намален със сумата от 579, 28 лв. Така стойността на удържаната гаранция придобила изражението от 20 055,91 лв., а неплатената част от стойността на фактурата се свела до сумата от 960,74 лв. По следваща фактура от 08.03.2018 г., чиято стойност без ДДС възлизала на 159 960,79 лв., съответно с ДДС на 191 95295 лв. с ДДС, като по нея под формата на гаранция за добро изпълнение била задържана сумата в размер от 15 996,08 лв., а останалата част от стойността й била заплатена изцяло от длъжника. И към тази фактура също било издадено кредитно известие с дата 23.10.2018 г., с което стойността без ДДС била намалена със сумата от 4 747,30 лв., съответно тази с ДДС със сумата от 5 696,76 лв., а размерът на гаранцията бил редуциран със сумата от 474,73 лв. и така е установен на сумата от 15 521,35 лв. По трета издадена фактура от 06.06.2018 г. на стойност от 140 068,28 лв. без ДДС, или 168 081,94 лв. с ДДС от възложителя е била задържана под формата на гаранция за добро изпълнение сума в размер от 14 006,03 лв., а останалата част от стойността по тази фактура възлизаща на сумата от 54 075,11 лв. не била платена от длъжника. И по тази фактура било издадено кредитно известие с дата 23.10.2018 г. с което стойността без ДДС била намалена със сумата от 988,94 лв., съответно тази с ДДС със сумата от 1 186,73 лв., а размерът на гаранцията бил редуциран със сумата от 98,89 лв. и така е установен на сумата от 13 907,94 лв., а останалият неразплатен остатък съставлявал сумата от 52 987,27 лв. Съгласно правилото на чл. 7.3. от договора е предвидено предоставяне на гаранция за добро изпълнение в размер на 10 % от цената по договора от страна на изпълнителя, като тази гаранция се задържа за периода за съобщаване на дефекти имащ продължителност от 2
365 дни – чл. 1.5. от договора. В този контекст от ищеца се поддържа, че по договора от 03.08.2017 г. ответникът му дължи неплатен остатък от цена в размер на сумата от 53 948, 01 лв., съответно сумата от 49 485,20 лв. – представляваща задържана под формата на гаранция за изпълнение част от цена, основанието за чието задържане било отпаднало. Твърденията на ищецът относно друга част от заявени за установяване вземания произтичащи от сключен договор от 23.03.2018 г. са, че дейностите предмет на този договор също са реализирани от негова страна в полза на длъжника, като част от цената отново не била платена. По издадена фактура от 13.07.2018 г., чиято стойност без ДДС е равна на 59 790,79 лв., съответно с ДДС на 64 574,05 лв. под формата на гаранция за добро изпълнение била задържана сумата в размер от 5 979,01 лв. По тази фактура било издадено дебитно известие от 01.08.2018 г., с което данъчната й основа била завишена със сумата от 5 979,08 лв., респективно дължимия ДДС е увеличен с 1 195,82 лв. Впоследствие на 23.10.2018 г. било издадено и второ дебитно известие, с която стойността без ДДС била увеличена с нови 37 863,36 лв., съответно тази с ДДС с 45 436,03 лв., а размерът на гаранцията с 3 786,34 лв. Пояснява се, че от цялата дължима цена по фактурата възлизаща на 117 184,98 лв. с ДДС от длъжника било осъществено плащане само на сумата от 20 000 лв. Така „С.“ ЕООД се явявало адресат на задължение в размер на 87 419,56 лв., като наред с него поради изтичане срока за задържане на гаранцията трябвало да възстанови и задържаната такава в размер на сумата от 9 765,42 лв.
Конституираният до участие в производството синдик – Е.Т. е подала писмен отговор на 08.06.2021 г., което е в пределите на срока по чл. 367 ГПК. С него предявените за разглеждане искове се квалифицират за недопустими, защото били предявени извън установения в ТЗ 14-днвен срок, считано от датата на обявяване в ТР на определението по чл. 692 ТЗ. Доколкото същото било обявено на 22.04.2021 г., то крайният момент за предявяване на искове по реда на чл. 694 ТЗ се явявал датата – 07.05.2021 г. Ако все пак исковете бъдат счетени за допустими, то се настоява да бъдат отхвърлени, поради неоснователността им. Синдикът потвърждава това, че между страните бил сключен договор с предмет СМР от 03.08.2017 г., като съобразно същия възложителя задържа под формата на част от уговореното възнаграждение /цена/ гаранция за добро изпълнение, респективно гаранционните суми за качествено изпълнение подлежали на възстановяване на две части, а именно : 50 % след получаване на сертификат за приемане на обекта и получено плащане от инвеститора, и 50 % след изтичане на срока за съобщаване на дефекти и при получено плащане от инвеститора, като коментираният срок бил с продължителност от 365 дни и началният момент, считано от когато започва да се отброява е подписването на Сертификат за приемането на обекта. Същите правила относно задържането и възстановяването на гаранцията за добро изпълнение важали и по отношение на втория цитиран от ищеца договор за СМР датиращ от 23.03.2018 г. И в двата договора присъствали изрични клаузи, че в пределите на гаранционния срок в тежест на изпълнителя е да отстрани за своя сметка всички проявили се недостатъци и дефекти от изпълнението след получаване на писмена покана от възложителя. За целта страните подписват констативен протокол, в чието съдържание удостоверяват констатираните недостатъци, както и мерките и сроковете за тяхното отстраняване. Посочва се, че по силата на двустранно подписан протокол от 19.08.2018 г. между ищецът-изпълнител и Обединение „ВИК Т.****“ са установени дефекти по извършената работа, както и неизпълнени СМР. По този повод били подготвени и изпратени 5 броя писма и една нотариална покана, с които възложителят уведомявал изпълнителят по договорите за констатирани дефекти, както и разходите за тяхното отстраняване. Синдикът се позовава на това, че незабавно след приемане на работата от възложителя - „С.“ ЕООД са били открити и констатирани дефекти със скрит характер и за тях изпълнителят бил 3 уведомен писмено в пределите на гаранционния срок. Този факт създавал за възложителя основание да не заплаща съответното уговорено възнаграждение за работата, както и да не възстановява задържаните суми под формата на гаранция за добро изпълнение по договорите. Понеже „О.“ ООД не ангажирало по делото доказателства, че в рамките на гаранционния срок по извършените СМР е предприел действия по отстраняване на констатираните недостатъци за своя сметка, то претенциите му за съществуване на вземания за остатък от цена по извършени СМР, както и за възстановяване на цена задържана под формата на гаранция за добро изпълнение се явявали недоказани.
Ответникът - „С.“ ЕООД /н./, чрез законният си представител също е упражнил правото си на отговор в срока по чл. 367 ГПК, с което е възразил по ИМ с довод, че предявените с нея искове по чл. 694 ТЗ се явяват неоснователни. Сочи се, че в качеството му на участник в ДЗЗД „ВИК Т.****“ се е обвързал с Община Долна Митрополия за изпълнение на обект – Канализационна и водопроводна мрежа на гр.
Тръстеник, като дружеството поело редица задължения за извършване на конкретни видове СМР по изпълнението на този обект. За да изпълни тези си задължения „С.“ ЕООД встъпило в договорно отношение с ищеца - „О.“ ООД възлагайки му изпълнение на СМР по част от обекта. След извършването на тези дейности обаче били установени множество дефекти и некачествено изпълнение. За една част от дефектите бил съставен констативен протокол между ДЗЗД и „О.“ ООД от 19.10.2019 г., като същите се състояли в пропадания, течове, пукнатини в тръби, недобре извършени монтажи и т.н. За тези дефекти възложителя уведомил изпълнителя с писмо от 06.12.2018 г., като с него му дал и срок за тяхното отстраняване, но не последвал нито отговор, нито реакция от страна на изпълнителя. Била назначена и датата за приемане на обекта – 21.12.2019 г., което провокирало „С.“ ЕООД да пристъпи към отстраняването на дефектите със собствени средства, като и за това обстоятелство „О.“ ООД бил уведомен с писмо от 13.12.2018 г. Платената парична равностойност за отстраняването на тази група неотстранени от „О.“ ООД дефекти струвало на ответника сума в размер от 51 147,31 лв. След приемане на обекта от приемателна комисия по него били установени и нова група дефекти, за което обстоятелство бил съставен втори констативен протокол от 18.01.2019 г. На 07.02.2019 г. „С.“ ЕООД уведомил „О.“ ООД за локализирането на тези нови дефекти и отново го подканил да предложи мерки за тяхното отстраняване. И тук реакция от изпълнителя отново липсвала. Това създало необходимост за „С.“ ЕООД да сключили договор с трето дружество, на което да възложи поправката на констатираните дефекти в работата извършена от „О.“ ООД. По този договор „С.“ ЕООД платил възнаграждение в размер на 88 523,82 лв. Последвало изпращане на нотариална покана от „С.“ ЕООД до „О.“ ООД, с която последното било подканено в 3-дневен срок, считано от получаването й да заплати на „С.“ ЕООД сумата в размер на общо 111 675,02 лв. – съставляваща направените от дружеството-възложител разходи за да постигне отстраняване на дефектите по изпълнените от „О.“ ООД СМР по обекта. Основният възложител на работата по обекта в лицето на Община - Долна Митрополия през м. 11.2019 г. отново се обърнал към ДЗЗД „ВИК Т.****“, в което участва и „С.“ ЕООД уведомявайки го, че при извършено ново видео-обследване по главен канализационен клон 1 са били констатирани нови значителни дефекти в участъците изпълнени от „О.“ ООД.
Разпечатката съдържа 16 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f327d30d-5b92-46f7-94d5-a6016947b479