Решение № 1221 от 09.04.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15690/2023
- Вид
- Решение № 1221
- Подписан
- 09.04.2024
- В сила
- 23.10.2024
- Състав
- Насуф Исмал
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1221 гр. Варна, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110115690 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Кооперация „Т. Р.“ , ЕИК * срещу „К.” ЕООД, ЕИК *, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
232, ал. 2, предл. 1-во и предл. 2-ро и чл. 236, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
- сумата в размер на 11 895.17 лева, представляваща дължимата наемна цена по сключения между страните договор за наем, прекратен на 04.05.2022 г., за периода от 01.07.2020 г. до 04.05.2022 г.;
- сумата в размер на 1 437.21 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за наем за периода от 05.05.2022 г. до 31.05.2022 г., - както и сумата в размер на 78.54 лева, представляваща начислена и потребена в имота вода за периода от 01.03.2020 г. до 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията.
С Решение № 1366/20.11.2023 г., постановено по въззивно търговско дело № 1927/2023 г. на ОС-Варна, предходно решение № 1989 от 05.06.2023 г., постановено по гр. д. № 12051 по описа за 2022 г. на РС-Варна, е обезсилено, като делото е върнато на РСВарна и е образувано под настоящия номер 15690/2023 г. на РС-Варна, със задължителни указания за произнасяне по реално предявения иск.
Във въззивното решение е прието, че производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 63585/16.09.2022 г., от Т. Р., ЕИК *, с която срещу „К.“ ЕООД, ЕИК * са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 11 895,17 лева, представляваща наемна цена по Договор за наем от 27.12.2016 г. на складово помещение, находящо се в *, начислена за периода от 01.07.2020 г. до 04.05.2022 г., на осн. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 1 437,21 лева, представляваща обезщетение за ползване на наетния имот след изтичане срока на договора за периода от 05.05.2022 г. до 31.05.2022 г., на осн. чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 78,54 лева, представляваща режийни разноски за ВиК 1 услуги за периода от 01.03.2020 г. до 01.04.2022 г., на осн. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху горните суми от датата на исковата молба - 02.09.2022 г. до окончателното издължаване на сумите и сторените по делото разноски.
Исковете са основани на твърдения за наличие на наемни правоотношения между страните по договор за наем от 27.12.2016 г. за обект – складово помещение, с посочен административен адрес в исковата молба и твърдения за незаплатени наемни задължения по него, както и разноски във връзка с ползването на имота. Процесният договор, на който ищецът основава претенцията си, е представен като писмено доказателство към исковата молба /л.32/, като с уточняваща молба ищецът е конкретизирал, че сключеният между страните договор е бил за срок от 1 година, тоест изтичащ на 27.12.2017 г., като поради продължаващото ползване без противопоставяне на наемодателя същият се счита за такъв за неопределено време и с договорена наемна цена в размер на 1 375.00 лева без ДДС, които предявени искове с определение № 10611 от 28.09.2022 г. РС-Варна е обезпечил чрез налагане на запор на банковата сметка на ответника, разкрита в ТБ „У. Б.“ АД.
Като неизпълнени задължения по договор за наем от 27.12.2016 г. на складово помещение, находящо се в гр. В., ул. “Т.“ № * е докладван и предмета на исковете с определение № 13510/02.12.2022 г. по чл. 140 от ГПК, обявен за окончателен в проведеното по делото първо съдебно заседание на 13.02.2023 г. При така наведените твърдения, РСВарна правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по договор за наем от 27.12.2016 г., по който иск обаче не е произнесъл решението си. Видно от постановеното решение, РСВарна, анализирайки представения с исковата молба договор от 27.12.2016 г. и представения от ответника договор за наем от 28.07.2009 г. за наето помещение от 396 кв. м. с наемна цена от 1 650 лева с ДДС, приема, че се касае за един и същи договор и за едно и също помещение, респективно се произнася по дължимите суми въз основа на договор за наем от 28.07.2016 г., позовавайки се на заключението на вещото лице.
Въззивният съд е приел още в решението си, че обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 от ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.
Въззивният съд е посочил още, че в конкретиката на казуса, видно от твърденията както в исковата молба, така и в депозираната уточняваща молба, липсват твърдения за неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, произтичащо от договор за наем от 27.12.2009 г., както и липсва твърдение за ангажиране на договорната му отговорност поради неизпълнение на този договор. Обратното, непротиворечиви и последователни са твърденията на ищеца за правопораждащите претенцията на ищеца факти – наличие на неизпълнени задължения по договор за наем от определена дата, със срок на действие една година, превърнал се в такъв за неопределено време поради липса на противопоставяне от страна на наемодателя, като индивидуализирани са и другите съществени елементи на правоотношението – обект и наемна цена. Наличието на задължения по посочения в исковата молба договор от 27.12.2016 г. е било и предмет на изследване от експерта по проведената ССЕ. Недопустимо е във връзка с представено в хода на процеса от ответника писмено доказателство /договор за наем от 28.07.2009 г./ и изявлението на процесуалния представител на ищцата, че се касае за едно и също помещение, да се тълкува и в крайна сметка подменя правопораждащият претенцията на ищеца факт. Липсват твърдения за допусната грешка в датата на договора, още повече, че двете наемни правоотношения имат различия, както и липсва изменение в основанието на иска, а обстоятелството, че се касае за едно и също помещение не променя различното съдържание на правоотношенията.
Съобразно чл. 270, ал. 3. изр. 3 от ГПК указанията на горната инстанция, в случаите на обезсилване на първоинстанционно решение поради произнасяне по непредявен иск и връщане на делото, са задължителни за долустоящия съд.
2
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът Кооперация „Т. Р.” излага, че страните са били в наемно правоотношение по силата на сключен между тях договор за наем от 27.12.2016 г., съгласно който дружеството, в качеството си на наемодател, е предоставил на ответника /наемател/ за временно и възмездно ползване складово помещение с административен адрес: гр. В., ул. „Т.“ № **. Договорът бил сключен за срок от една година, след изтичането на който наемателят е продължил да ползва имота без противопоставяне от страна на наемодателя, поради което и на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД наемният договор се счита за продължен за неопределен срок.
Твърди, че уговорената месечна наемна цена е в размер на 1 375 лв. без ДДС или 1 650 лв. с ДДС.
Поддържа, че от началото на 2020 г. ответникът плаща частично и със значително закъснение дължимата наемна цена. Посочва, че поради забавяне на плащането на наемната цена повече от 10 дни и системно неплащане в срок е прекратил едностранно договора, за което е уведомил ответника с писмо, получено от ответника на 04.05.2022 г. Излага, че помещението е ползвано от наемателя до края на м. май 2022 г. Твърди, че при издаване на фактурите за наемна цена за периода от 2020 г. до прекратяване на наемното правоотношение е начислявана и стойността на консумираната през съответния месец вода в имота.
По изложените съображения моли исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
Претендира разноски.
Ответникът „К.” ЕООД, гр. В. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че от приложения към исковата молба договор за наем е видно, че е отдаден под наем склад за обща наемна цена в размер на 176.40 лв. с ДДС, а издадените и приложени по делото фактури са на значително по-висока наемна цена. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на предявените вземания. Претендира разноски.
В хода на о.с.з. ищецът, редовно призован, представлява се от адв. Б. А., чрез която поддържа сезиралата съда искова молба. В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, представлява се от адв. Г. И. , чрез който поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и писмения отговор и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл.
12; чл. 235, ал. 2 и чл. 270, ал. 3. изр. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во и 2-ро от ЗЗД и чл. 236, ал. 2 от ЗЗД : 1./ наличието на облигационна връзка между страните по силата на договор за наем от 27.12.2016 г.; 2./ своята изправност – че е предоставил и осигурил спокойното и безпрепятствено ползване на наетия имот за процесния период от 01.07.2020 г. до 04.05.2022г.; 3./ изискуемостта на вземанията и забава на ответника; 4./ размера на предявените вземания за наем и разходи за ток, включително, че разходите са направени във връзка с процесния имот, период и в претендираните количества; 5./ че процесният договор за наем от 27.12.2016 г. е прекратен съобразно изложеното в исковата молба, считано от 04.05.2022 г.; 6./ че след която дата ответникът е продължил ползването на обекта до 31.05.2022 г. , въпреки противопоставянето на наемодателя, както и 7./ че дължимото обезщетение за процесния период е в претендирания размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да 3 докаже своите дилаторни и перемпторни възражения в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже своята изправност, т.е. че е платил претендирания наем и разходи за ток.
От ангажирания писмен документ – договор за наем от 27.12.2016 г. – се установява по несъмнен начин, че между ищеца и ответника е учредено облигационно правотоношение, чието съдържание включва задължението на ищеца да предостави на ответника за ползуване на недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „Т.“ № ** , представляващ склад, срещу насрещното задължение на ответника да заплаща месечен наем в размер от 176.40 лева с ДДС с падеж всяко пето число на всеки текущ месец, за който наема се дължи , включително и консумативните разходи за ток, вода, телефон и др. Договорът е сключен за срок от една година.
При договора за наем задължението на наемодателя се свежда до това да предостави възможността на наемателя да ползва наетата вещ - дали наемателят ще се възползва от тази възможност е въпрос на негова преценка. Ищецът е изправна страна по договора, доколкото не се спори, че е осигурил спокойното и безпрепятсветно ползване на имота.
От експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че по процесния договор за наем от 27.12.2016 г. ответникът няма непогасени задължения по издадените счетоводни документи-фактури. Няма неплатени наемни вноски за периода от 01.07.2020 г. до 04.05.2022 г. по процесния договр за наем, посочен в исковата молба от 27.12.2016 г. По процесния договор от 27.12.2016 г. за периода от 05.05.2022 г. до 31.05.2022 г. договорът е прекратен и няма наемни отношения и неудовлетворени граждански притезания, което обуславя неоснователността на иска за присъждане на наемна цена в размер на 11 895.17 лева, за периода от 01.07.2020 г. до 04.05.2022 г.
Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f327cb7a-d369-4b3b-a851-5240d0b2ed53