Решение № 111 от 23.01.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 111

Ловеч, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

Членове:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ канд № 20257130600095 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от М. Д. Ф. от с. Слатина, община Ловеч, [улица]срещу Решение № 239/30.12.2024 г. на Ловешкия районен съд (ЛРС), постановено по АНД № 523/2024 г.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, както и отмяна на издаденото наказателно постановление (НП). Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез пълномощник адв. М. И. поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски. Представя писмени бележки по същество на правния спор.

Ответникът по делото – Началник на отдел „Контрол на пътната републиканска мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Петна инфраструктура“ (АПИ) гр. София – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмена молба чрез упълномощен юрисконсулт, с която оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.

Окръжна прокуратура Ловеч – редовно уведомена – не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Административен съд Ловеч, първи тричленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение ЛРС е изменил НП № 8669/22.05.2024 г. на Началник на отдел „Контрол на пътната републиканска мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Петна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което е наложена на М. Д. Ф. на основание чл. 53, ал.1, т.2, пр.1 във връзка с чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“, пр.1 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 53 от ЗАНН глоба в размер на две хиляди и петстотин лева за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, буква „а“, пр.1 от ЗП във връзка с чл.5, ал.1, т.1, б.“а“, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като е намалил наказанието на глоба в размер на хиляда лева. С Решението е осъдена АПИ гр. София да заплати на М. Д. сумата от шестотин лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Районният съд е прел от фактическа страна, че М. Ф. на 15.04.2024 г. в 10:10 часа на път III-301, км. 48+000 на отбивна площадка в посока гр. Ловеч-гр.Левски е управлявал МПС с две оси (колесен трактор), марка CASE, модел MAGNUM 380 CVX с рег. № ЕН 11446, без разрешение за пътищата (разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни ППС. Необходимостта от разрешително е доказана от направеното измерване с техническо средство ролетка Р5 метра с № 1313/18, при което е констатирано, „че са превишени максимално допустимите норми на раздел II от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, както следва: Измерената широчина на ППС е 4,45 м. при допустима максимална широчина на ППС 2,55 м., съгласно т.5, ал.1, т.1, б.“а“ от посочената Наредба, като превишението е с 1,90 м. ППС е извънгабаритно. По този начин е извършено нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, буква „а“, пр.1 от ЗП във връзка с чл. 5, ал.1, т.1, б“а“, чл. 8, ал1 и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено обжалваното НП.

Въззивният съд е приел, че констатациите в АУАН съответстват на действителното положение. Жалбоподателят е осъществявал движение на извънгабаритно ППС, без издадено разрешение по реда на раздел II от Наредбата от администрацията, управляваща пътя за дейност от специално ползване на пътищата. Нарушението е установено с техническо средство ролетка, която е одобрен тип средство за измерване, която е била изправна. Измерването е извършено в присъствие на жалбоподателя и същият е запознат с резултата от него. АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Прието е, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице, тъй като е установено, че осъществява движение на извънгабаритно ППС без разрешение. ЛРС не е приел възражението на жалбоподателя, че извършеното деяние е нарушение по ЗДвП и е следвало да бъде санкциониран по чл. 177 от ЗДвП, и е счел, че наказващият орган е дал правилна правна квалификация на нарушението. Решаващият съд е изложил и мотиви относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

За да измени НП, ЛРС е приел, че наказващият орган неправилно е определил размера на наказанието, като не е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и по този начин не е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН.

Производството по настоящото касационно дело е спряно с протоколно определение, постановено в публично съдебно заседание на 29.04.2025 г. по искане на процесуалните представители на страните до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 5/2023 г. на Върховния административен съд.

С Определение № 1674, постановено в закрито заседание на 29.10.2025 г. производството по делото е възобновено и делото е насрочено за разглеждане в публично заседание на 13.01.2026 г., тъй като е постановено Тълкувателно постановление №2/08.10.2025 г. на Върховния административен съд – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по Тълкувателно дело № 5/2023 г. С последното е дадено задължително тълкуване на въпроса "Нарушение на чл. 53, ал.1, т.2 във връзка с чл. 26, ал.2, т.1, б. а от Закона за пътищата или нарушение на чл. 177, ал.3, т.1 във връзка с чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата извършва водач, който управлява извънгабаритно или тежко ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това ППС? С Тълкувателното постановление е прието, че водач, който управлява извънгабаритно или тежко ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение на чл. 177, ал.3, т.1 във връзка с чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на ППС или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в производството пред ЛРС е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, буква „а“, предл. първо от Закона за пътищата във връзка с чл. 5, ал.1, т.1, буква А, чл.8, ал.1, чл. 37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което на основание чл. 53, ал.1, т.2, предл.1 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на две хиляди и петстотин лева. По делото е установено от ЛРС, че жалбоподателят като водач на ППС осъществява движение на извънгабаритно пътно превозно средство, без да е налице разрешение за това. Няма доказателства и данни, че водачът е собственик на ППС, което е управлявал или е лицензиран превозвач, съответно не е наредил превоза. Това означава, че в съответствие с постановеното Тълкувателно постановление, водачът не може да носи административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП във връзка с чл. 5, ал.1, т.1, буква А, чл.8, ал.1, чл. 37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

При това положение се налага извод, че обжалваното решение на ЛРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон, което налага неговата отмяна, както и отмяна на издаденото НП.

При този изход на делото, следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 239/30.12.2024 г. на Ловешкия районен съд, постановено по АНД № 523/2024 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8669/22.05.2024 г. на Началник на отдел „Контрол на пътната републиканска мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Петна инфраструктура“ гр. София, с което е наложена на М. Д. Ф. на основание чл. 53, ал.1, т.2, пр.1 във връзка с чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“, пр.1 от Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН глоба в размер на две хиляди и петстотин лева за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, буква „а“, пр.1 от ЗП във връзка с чл.5, ал.1, т.1, б.“а“, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

ОСЪЖДА Агенция „Петна инфраструктура“ гр. София да заплати на М. Д. Ф. от с. Слатина, община Ловеч, [улица]сумата от 230.08 евро/ 450 (четиристотин и петдесет) лева, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 27.11.2025 г.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: