Определение № 1230 от 11.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1230 гр. София, 11.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20251100601899 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 във вр. с ал. 7 и ал. 6 т. 3 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. М.П., повереник на пострадалия С. Р., против Определение № 50/06.01.2025 г- по н.ч.д. № 14600/24 г на СРС, 21 състав, с което е потвърдено Постановление от 02.10.2024 г. по д.рл. № ЗМ 11367/19 на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. 41142/19 на СРП за прекратяване на наказателното производство.

В жалбата се твърди, че не е обърното внимание на противоречията между свидетелските показания, а са обсъдени личните качества и възприятията на пострадалия.

Счита за неправилен изводът, че инцидентът се е случил внезапно и неочаквано за водача на МПС; счита, че водачът е следвало да бъде по-внимателен, предвид присъствието на деца.

Неоснователно са отхвърлени показанията на пострадалия. Няма произнасяне относно искането за провеждане на очна ставка. Прави искане за отмяна на това Определение и на потвърденото с него Постановление, както и за връщане на делото за провеждане на очна ставка и за изясняване на спорните факти.

Частната жалба е бил подаден в законоустановения седемдневен срок (по пощата), като има изискуемото от закона съдържание, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Въззивният съд не може да се съгласи с извода на първата инстанция, че се касае за случайно деяние.

Предмет на делото е ПТП, при което на 16.10.2019 г., около 10,35 ч., лек автомобил Шкода Октавия, управляван от И.З., на 45 г., в гр. София, по ул. Найчо Цанов, пред бл. 39, е влязъл в съприкосновение с С. Р., на 13 години, при което последният е понесъл средна телесна повреда. Тя е била привлечена на 01.04.20204 г. като обвиняема за деяние по чл. 343 ал.1 б. „б“ пр. 2 във вр. с чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК (т. 3 л. 78). Обвинена е за това, че не е спазила 1 чл. 20 ал. 2 ЗДвП и чл. 117 ЗДвП – а именно при възникнала опасност и особено при наличие на деца да намали скоростта и при необходимост да спре.

Видно от събраните доказателства, това ПТП е настъпило пред входа на училище – 113 СУ „Сава Филаретов“, където учило детето. И по-конкретно то настъпило на уличното платно, в непосредствено близост до входа-изхода към двора на училището (видно от приложените скици и снимки). ПТП се е реализирало с първоначално приплъзване между тялото на детето и предностраничната лява част на автомобила (преден ляв калник, преден капак, предна врата), при което детето паднало – което довело до счупване на костите на дясната подбедрица диафазарно, реализирало признака на средна телесна повреда.

Основен предмет на спора е дали и до каква степен водачът на автомобила е отговорна за настъпилото ПТП и причинената от него средна телесна повреда на детето.

Налице са противоречия между доказателствата относно две групи обстоятелства: причината детето да слезе на пътното платно пред автомобила на И.З.; а също така и предотвратимостта на това ПТП, от гледна точка на водача на МПС.

Относно причината детето да слезе на тротоара:

Показания са дали очевидци на деянието, както и тези, които са пристигнали на местопроизшествието след осъществяването му.

Пострадалото дете, С. Р., посочва, че е искал да пресече улицата; водачката на автомобила спряла и му подала знак с ръка да минава; като тръгнал да пресича, колата също потеглила и го блъснала; автомобилът минал с предната лява гума през крака му.

Св. Г., пътувала заедно с обв. З. в автомобила, причинил това ПТП, посочва, че на тротоара вляво от тях едно дете е бутнало друго, което се е блъснало в колата. В този смисъл са и показанията на децата, намиращи се в този момент на тротоара - св. М.Д. (на 14 г.), която посочва, че С. Р. се е намирал с гръб към платното за движение, като С.К. го е бутнал с две ръце за гърдите; С. залитнал назад, стъпил на асфалта и се блъснал в колата около предната лява гума;

Св. С.К. (на 15 г.), подкрепен от брат си св. А.К. (13 г.) посочват, че посегнал да вземе шапката на С., той се дръпнал, залитнал и стъпил на тротоара – като паднал на предницата на колата. Св. А.К. посочва, че кракът на С. попаднал под предното ляво колело на автомобила.

Св. З.П. (на 14 г.), макар и да е била на мястото на това ПТП, не е видяла слизането на С. Р. на пътното платно; чула силен вик от момчетата, погледнала и видяла как С. стъпва на улицата, а колата го блъска.

Директорът на училището, св. М.П., посочва, че е отишъл на местопроизшествието след настъпването на това ПТП, където пострадалото дете му казало, че С. го е бутнал; по- 2 късно попитал С. и той е отрекъл да го е бутал. Св. С.Л., извършващ ремонт в училището и отишъл на мястото на ПТП след настъпването му, посочва, че е попитал какво е станало и децата му отговорили, че едно дете е блъснало друго пред автомобила.

Относно предотвратимостта на ПТП:

По делото са изготвени две автотехнически експертизи, които дават противоречиви заключения.

Първата експертиза, на в.л. Т.Т. (т. 1 л. 76, от 30.07.2021 г.) приема, че колата се е движила със скорост от 15 км.ч.; опасната зона на спиране е 5,3 м; към момента на възприемане на детето от водача на колата последната се е намирала на разстояние от 8,76 м. от мястото на ПТП (вещото лице приема, че от този момент възниква опасност за движението); следователно водачът на колата е можела да спре. Вещото лице приема, че причина за това ПТП е движението на колата със скорост, която не е била съобразена с децата на тротоара и поведението на пострадалото дете, което е слязло от тротоара на пътното платно непосредствено пред колата.

Втората експертиза, на в.л. П., К. и И. (т. 3 л. 17, от 21.07.2023 г.), приема, че автомобилът, управлявана от св. И.З. се е движила със скорост от около 20 км.ч.; опасната зона за спиране при скорост от 20 км.ч. е 8 м.; детето предприело слизане от тротоара на пътното платно, когато колата се намирала на около 5 м. и е било стъпило на пътното платно пред наближаващия автомобил на 2 метра пред него; поради това водачът на този автомобил не е имал техническа възможност за предотвратяване на удара; водачът е можел да спре навреме, ако се е движил със скорост от 11 км.ч. Вещите лица приемат, че причина за това ПТП са както действията на водача на МПС, тъй като се е движила със скорост, която не е позволявала да спре и на детето, което е навлязло на пътното платно пред автомобила.

С Постановление от 02.10.2024 г. (т. 3 л. 96) СРП е приела, че пострадалото дете С. Р. се е намирало на тротоара, с гръб към пътното платно; при приближаване на автомобила то внезапно излязло на пътното платно; обвиняемата предприела спиране, но предвид липсата на разстояние не можела да спре; настъпил удар между предната лява част на автомобила (не се посочва дали колелото е преминало през крака на детето); автомобилът спрял, а водачът му подал сигнал на 112. СРП приема, че причината С. Р. да навлезе на пътното платно пред колата на обвиняемата е действието на св. С.К., който го е изблъскал; възприемат се напълно доводите на втората тройна автотехническа експертиза; прима се, че скоростта на обвиняемата от 20 км.ч. е била съобразена с пътните условия; не може да се очаква от нея да се движи със скорост от 11 км.ч.; поради това тя не е имала техническа възможност да спре. Приема, че причина за това ПТП са действията на С.К., който е изблъскал на пътното платно пострадалия С. Р.. Доколкото е приел, че е налице случайно деяние по чл. 15 НК, е прекратил наказателното производство.

3

С обжалваното Определение на СРС първата инстанция е приела идентична фактическа обстановка; изложени са доводи защо не следва да се дава вяра на показанията на пострадалия (че е бил блъснат умишлено); прието е, че водачът на автомобила не е била длъжна и не е могла да предвиди внезапната поява на детето на пътното платно – без значение дали то е било блъснато или само е залитнало, като се е отместило назад, при опита на С.К. да вземе шапката от главата му. Приема, че избраната от обв. З. скорост от 20 км.ч. е съответна на обстановката – а именно безопасно минаване покрай училище. Достига до извод за липса на нарушение на ЗдВП и ППЗДвП, оттук и за прилагане на чл. 15 НК.

Въззивната инстанция приема, че не са основателни доводите в жалбата, свързани с необходимостта от кредитиране на показанията на пострадалото дете и съпоставянето му в рамките на очни ставки с останалите свидетели. Неговите твърдения, че обв. З. е спряла, поканила го е да премине пред колата, а след това е потеглила и го е блъснала, са очевидно недостоверни. Видно от всички събрани доказателства, се касае за случаен инцидент, а не за съзнателно причинена телесна повреда, с употребата на автомобил.

При все това изводът за прилагане на чл. 15 НК според въззивния съд се явява преждевременен. Все още остават неизяснени определени обстоятелства, без които не би могло да се установи точният механизъм на процесното ПТП, а оттук и дали действително ударът между колата и детето е бил непредвидим и непредотвратим за обв. З..

На първо място СРП не е изложила доводи защо кредитира втората, но не и първата автотехническа експертиза. Това води до извод за необоснованост на крайния извод, доколкото важни източници на доказателствени сведения са били игнорирани. След като първата експертиза достига до извод, че ПТП е било предотвратимо, е нужно да се изложат ясни и конкретни доводи защо изходните положения, чрез които е достигнат този извод, са неправилни; или други пороци при достигането на този извод. Това е задача най-вече на прокурора, който следва да гарантира законосъобразността на производството, вкл. и в аспекта на пълнотата на разследването.

На второ място остават въпросителни относно механизма на процесното ПТП. А именно, ако действително пострадалото дете е било блъснато в гърдите и залитнало назад, като е стъпило на пътното платно пред колата на обв. З., би следвало съприкосновението с тази кола да настъпи в задната лява част на тялото му. Същевременно е увреден десния му крак. Също така е увредена подбедреницата му – като е необходимо да се установи дали счупването е причинено при първоначалното съприкосновение с колата; или след приплъзването по нея (предно-лявата страна); или защото кракът е попаднал под колелото – и то е преминало през него; или по друг начин. Самият пострадал, а също така и св. А.К. дават сведение за преминаване на колелото през крака на детето; а този вариант въобще не е бил коментиран.

4

При всяко положение всеки един извод за прилагане на чл. 15 НК би бил преждевременен, ако не е установено по достатъчно ясен начин механизмът на ПТП. Би имало съществено значение дали пострадалият е бил възприет от обв. З. като застанал с лице или с гръб към пътното платно, при приближаването на колата до групата деца; а за това може да се съди ако се установи дали действително процесната телесна повреда може да настъпи, ако детето е слязло от тротоара на пътното платно с движение с гръб напред (блъснато от друго дете или стъпвайки назад, за да осуети взимането на шапката от главата му от страна на друго дете). Също така е от съществено значение дали обв. З. е преустановила движението на колата си при първото съприкосновение с тялото на детето – или това движение е продължило и след това, като след първото съприкосновение, довело до падане на детето на земята, като е имало и второ съприкосновение – а именно колелото на автомобила е минало през крака му, като е причинило средната телесна повреда. Мястото и естеството на счупването евентуално би могло да даде достатъчно убедителна информация дали се дължи на описаното от вещите лица приплъзване на детето по предната лява част на колата – или на първоначалния удар на предната част на колата с крака му – или на преминаване на гумата през крака му, след като вече е бил паднало.

Доколкото тези въпроси изискват специални познания, СРП би могла, ако сметне за нужно да назначи комплексна медицинска и автотехническа експертиза.