Решение № 1600 от 28.10.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1426/2021
- Вид
- Решение № 1600
- Подписан
- 28.10.2021
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Мая Недкова
Други актове по делото
- Определение № 2832 от 11.08.2021 · Ивелина Митева Събева, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Мая Недкова
- Протокол № 1589 от 30.09.2021 · Константин Димитров Иванов, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Мая Недкова
- Разпореждане № 187 от 12.01.2022 · Константин Димитров Иванов
- Определение № 502 от 07.02.2022 · Константин Димитров Иванов, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 77 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал.1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 1600 гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Константин Д. И.ов
Членове:
Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100501426 по описа за 2021 година на ОС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от М. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „***, и Г. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ул. ***, чрез адв. Р.И., срещу Решение № 54 от 07.04.2021 г., постановено по гр. д. № 804/2020 г. по описа на РС – Провадия, II състав, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от същите срещу ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „Христо Ботев“ № 31, иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че, на основание наследствено правоприемство от В. И. В., ЕГН **********, починал на 14.11.2016 г., М. П. В. е собственица на 1/8 ид. ч., а Г. В. К. е собственица на 3/8 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в с. Сладка вода, общ. Дългопол, обл. Варна, представляващ дворно място, цялото с площ от 1320,00 кв. м., съставляващо УПИ VI-84 в кв. 2 по плана на селото, при граници: улица, V-83, УПИ VII и имоти извън регулация, ведно с построената в дворното място жилищна сграда с площ от 32,00 кв. м., както и Е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. П. В. и Г. В. К. с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна по отношение на 1/2 ид. ч. на нотариален акт № 145, том IV, рег. № 3123, д. № 418/2020 г., с който ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение на гореописания имот.
Жалбоподателите считат постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и 1 необосновано, като молят за неговата отмяна. Сочат, че от доказателствата по делото се установява, че ответникът ИВ. АТ. ИВ. не е станал изключителен собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, включително и чрез присъединяване на владението на майка му К.Г.А.. Излагат, че последната в данъчна декларация № 36181699/25.05.1998 г. е декларирала, че имотът е съсобствен между нея, Г.Х.Г. и Г.Г.В., а ответникът в данъчна декларация № **********/ 14.05.2020 г. е декларирал, че съсобственици на имота по наследство са страните по делото със съответните наследствени квоти. В тази връзка твърдят, че нито ответникът, нито майка му са имали съзнанието, че владеят целия имот за себе си. Излагат подробно съображения относно събраните свидетелски показания, както и по отношение на намерението на ответника за своене на процесния имот. Считат, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, което е довело и до постановяването на незаконосъобразно решение.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ИВ. АТ. ИВ. не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание въззвниците М. В. и Г.К., редовно призовани, се явяват лично, не се представляват. Заявяват, че поддържат депозираната въззивна жалба, настояват за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявената претенция. Претендират разноски за две инстанции.
С молба вх. № 19294/29.09.2021 г. процесуалният представител на въззивниците адв.
Р.И. депозира писмени бележки, в които потвърждава, че поддържа доводите, изложени във въззивната жалба. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че наследодателите на страните - Г.Х.Г. и Г.А.Г., не са били собственици на процесния имот, като сочи, че между страните по делото няма спор, че именно последните са били собственици на имота. Счита, че по делото ответникът не е ангажирал никакви доказателства за осъществено дарствено или друг вид прехвърляне в изискуемата от закона форма, поради което по делото не е установено същият да е изключителен собственик на имотите. Оспорва и придобИ.ето на имота по давност от ответника. Заявява, че отразените в процесния константивен нотариален акт факти се опровергават изцяло от доказателствения материал по делото.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия ИВ. АТ. ИВ. настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Излага, че първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства, като правилно е приел исковите претенции за неоснователни. Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „***, и Г. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ***, срещу ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „Христо Ботев“ № 31, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че на основание наследствено правоприемство от В. И. В., ЕГН **********, починал на 14.11.2016 г., М. П. В. е собственица на 1/8 ид. ч., а Г. В. К. е собственица на 3/8 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в с. Сладка вода, общ. Дългопол, обл. Варна, представляващ дворно място, цялото с площ от 1320,00 кв. м., съставляващо УПИ VI-84 в кв. 2 по плана на селото, при граници: улица, V-83, УПИ VII и имоти извън регулация, ведно с построената в дворното място жилищна сграда с площ от 32,00 кв. м., както и иск с правно основание чл.
537, ал. 2 от ГПК за отмяна по отношение на 1/2 ид. ч. на нотариален акт № 145, том IV, рег.
№ 3123, д. № 418/2020 г., с който ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение на гореописания имот.
2
В исковата молба се излага, че ищците и ответникът са низходящи наследници по закон на Г.А.Г., починал на 03.10.1989 г., и Г.Х.Г., починала на 06.06.2003 г., и двамата б.ж. на гр. Дългопол, област Варна. Твърди се, че наследодателите на страните владеели от повече от половин век недвижим имот, находящ се в с. Сладка вода, общ. Дългопол, обл.
Варна, представляващ дворно място, цялото с площ от 1320,00 кв. м., съставляващо УПИ VI84 в кв. 2 по плана на селото, при граници: улица, V-83, УПИ VII и имоти извън регулация, ведно с построената в дворното място жилищна сграда с площ от 32,00 кв. м. Изтъква се, че след смъртта на наследодателите, никой от сънаследниците не е инициирал разговор за доброволна подялба на имота, въпреки че страните живеели в едно населено място и често се срещали. Сочи се, че ищците получили уведомление от Община Дългопол, че е започнало производство по заверка на молба-декларация от ответника за снабдяване с нотариален акт за имота на основание придобивна давност. Ищците поддържат, че процесният имот никога не се е владял от ответника, същият не е живял в него, не е обработвал земята, не е заявявал, че счита имота за свой, нито е извършвал действия, с които да демонстрира последното, като да не допуска останалите сънаследници в имота. Излагат подробни съображения, че при смърт на общ наследодател, за да придобие по давност имот, сънаследник трябва не само да е упражнявал фактическата власт върху него повече от 10 години, но и да е отблъснал фактическата власт на останалите сънаследници, като е манифестирал намерението си да свои целия имот. Считат, че придобивна давност в полза на ответника не е изтекла.
Настояват за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника ИВ. АТ. ИВ., чрез адвокат С.З.. Счита, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес. В евентуалност, счита същите за неоснователни. Твърди, че ответникът е придобил процесните имоти на основание давностно владение, като към своето владение е присъединил и това на своята майка и наследодател – К.Г.А.. Твърди, че К.А. придобила имотите от родителите си чрез неформален договор за дарение или издръжка и гледане, който не бил оформен с официален документ, тъй като обстоятелството, че имотите са нейни, било известно на всички роднини. Сочи, че същата единствена се е грижила за родителите си преди да починат, грижила се за имота, плащала данъците за него, владяла го като собствен добросъвестно от преди 1989 г. до смъртта си през 2010 г.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 73/04.03.2020 г., издадено от община Дългопол, Г.А.Г., ЕГН **********, починал на 02.10.1989 г., и съпругата му Г.Х.Г., ЕГН **********, починала на 06.06.2003 г., са оставили следните наследници по закон: Г.Г.В., ЕГН **********, и К.Г.А., ЕГН ********** – дъщери. Наследници по закон на Г.Г.В., ЕГН **********, починала на 23.05.2005 г., са съпругът й И. В. В., ЕГН **********, починал на 08.06.2005 г., и синовете й В. И. В., ЕГН **********, починал на 14.11.2016 г., и Г. И. В., ЕГН **********, неженен, без деца, починал на 20.08.2009 г. Наследници по закон на В. И.
В., ЕГН **********, са съпругата му М. П. В., ЕГН **********, и дъщеря му Г. В. К., ЕГН **********. Наследници по закон на К.Г.А., ЕГН **********, починала на 23.08.2010 г., са синовете й ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, и Г.А. И., ЕГН **********.
Видно от Данъчна декларация № 36181699/25.03.1998 г., подадена от К.Г.А., ЕГН **********, в качеството й на собственик на имот с площ 1200 кв. м. с кадастрален № 84, парцел VI, кв. 2 по плана на с. Сладка вода, община Дългопол, и сграда, построена в имота през 1910 г., с РЗП 32 кв. м., придибити на 02.08.1938 г., като съсобственици на горните са посочени: Г.Х.Г., ЕГН ********** – с квота 4/6 ид. ч., К.Г.А., ЕГН ********** – с квота 1/6 ид. ч., и Г.Г.В., ЕГН ********** – с квота 1/6 ид. ч.
Видно от Данъчна декларация № **********/14.05.2020 г., подадена от ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, в качеството му на собственик на имот с площ 1200 кв. м. с кадастрален № 3
84, парцел VI, кв. 2 по плана на с. Сладка вода, община Дългопол, и сграда, построена в имота през 1910 г., с РЗП 32 кв. м., придoбити по наследство на 06.06.2003 г., като съсобственици на горните по наследство са посочени: М. П. В., ЕГН ********** – с квота 1/8 ид. ч., Г. В. К., ЕГН ********** – с квота 3/8 ид. ч., ИВ. АТ. ИВ., ЕГН ********** – с квота 2/8 ид. ч., и Г.А. И., ЕГН ********** – с квота 2/8 ид. ч.
От Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение № 145, том IV, рег. № 3123, дело № 418 от 2020 г., издаден от нотариус Илко Кънев, вписан с рег. № 225 в регистъра на Нотариалната камара, се установява, че на 13.08.2020 г., на основание постановление на нотариуса от същата дата, издадено по обстоятелствена проверка по нот. дело № 418 по описа за 2020 г. и съгласно чл. 587, ал. 3 от ГПК, ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти, находящи се в с. Сладка вода, общ. Дългопол, обл. Варна, а именно: дворно място с пространство от 1320,00 кв. м., съставляващо УПИ VI-84 в кв. 2 по регулационния план на селото, при граници: улица, V-83,
УПИ VII и имоти извън регулация, ведно с построената в дворното място жилищна сграда с площ от 32,00 кв. м.
Отразено е, че данъчната оценка на имотите е 2354,00 лева.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Р.Ю.Ш., без дела и родство със страните. Свидетелят заявява, че познава ищците повече от 15 години. Знае, че последните имат имот в село Сладка вода, тъй като над 10 години заедно със съпруга на ищцата М. – В., са сели картофи в почти целия процесен имот. Сочи, че последно е посещавал имота през 2015 г., преди смъртта на В. през 2016 г. Изтъква, че при посещенията в имота не е виждал други хора. Сочи, че дворът е около един декар и в него има малка кирпичена къща с три стаи. Знае от съпруга на ищцата, че бабата и дядото на последния са живеели в нея, но по времето, когато е посещавал имота, в къщата вече не живеел никой. Не си спомня около имота да е имало ограда.
Разпечатката съдържа 36 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f324a927-950c-4436-a7cf-873a1fb5aab8