Решение № 819 от 16.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20265330200324 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 - ЗЗД - 03 / 16.12.2025 година на ЗА Началник на 01 РУ при Областна дирекция на МВР - Пловдив, с което на А. Г. В., ЕГН ********** от **** за нарушение по чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция А. Г. В. чрез процесуалния си представител адвокат В. С. М. моли Наказателното постановление да бъде отменено с доводи за неправилност и необоснованост; претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник на 01 Районно управление при Областна дирекция на МВР - Пловдив – редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не взема становище по Жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от 1 основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Към инкриминираната дата – 13.09.2025 година, търговецът „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град Пловдив, със законен представител и едноличен собственик на капитала А. Г. В. (***) стопанисва магазин „***“, намиращ се на *** в града. В обекта като продавач консултант работи съпругът на А. В. Т. В. В..

Към 17:00 часа на 13.09.2025 година (събота) Д. М. А. (на ***) и В. К. П.

(на ***) – ***, се разхождат в ***, когато решават да си купят цигари. Влизат в магазина „***“ и Т. В., който е на смяна по това време, продава на Д. А. кутия розов „Ротманс“. След това двете момичета отиват в парка до *** и там пушат по една-две цигари.

На 17.09.2025 година майката на Д. А. Б. К. А. забелязва в телефона на дъщеря си клипчета, на които се вижда как момичето пуши, и я разпитва, а детето признава откъде се е снабдило с цигарите няколко дни по-рано.

На 18.09.2025 година Б. А. сигнализира органите на реда от 01 РУ на МВР - Пловдив и по случая е образувана Преписка № УРИ 432000-14066 / 2025 година, в хода на която са снети обяснения от децата, подалия уведомлението родител, продавача Т. В. и ***я А. В., на която е съставен протокол за предупреждение да не продава цигари и алкохол на малолетни и непълнолетни лица в магазина си.

Преписката е докладвана на Районна прокуратура - Пловдив, като с Постановление № 13378 / 2025 / 14.11.2025 година наблюдаващият прокурор отказва образуване на досъдебно производство, тъй като според него няма осъществен състав на престъпление, и връща материалите на 01 РУ на МВР Пловдив за реализиране на административнонаказателна отговорност по Закона за закрила на детето.

Във връзка с прокурорските указания и материалите от проверката на 27.11.2025 година в присъствието на А. Г. В. от полицейски инспектор Б. М. К. е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия АД № 0507426) за нарушение по чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД, 2 въз основа на който Акт е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, които се кредитират като обективни и логични и от приобщените по реда на НПК административнонаказателна и прокурорска преписки.

От правна страна:

Към датата на деянието – 13.09.2025 година, разпоредбата на чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД визира: Забранява се предлагането и продажбата на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия, изделия, различни от тютюневи изделия, бездимни тютюневи изделия, нови тютюневи изделия и нагреваеми тютюневи изделия, на деца, нарушението на която норма се наказва по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, чийто текст, изречение първо гласи: Който извърши нарушение на чл. 5б, ал. 3, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

Няма спор в случая, че цигари „Ротманс“ са вид тютюнево изделие по смисъла на § 1, т. 4а от Допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия във връзка с чл. 11 от Закона за акцизите и данъчните складове, както и че към датата на инцидента всяко от момичетата – Д. М. А. и В. К. П., е дете по легалната дефиниция на чл. 2 от ЗЗД: всяко физическо лице до навършването на 18 години .

Продажбата на алкохолна напитка, тютюнево изделие, бездимно тютюнево изделие на лице, ненавършило 18-годишна възраст е престъпление по чл. 193, ал. 2 от НК, но в случая, заради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието представлява нарушение по чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД.

Това административно нарушение, обаче, според настоящия състав не може да се вмени в отговорност на жалбоподателя.

Както наказателната, така и административнонаказателната отговорност са лични и за извършването на престъпление, или административно нарушение санкцията се налага на физическото лице, виновно осъществило с противоправното си поведение съответния състав, като чл. 83, ал. 1 от ЗАНН 3 предвижда налагане на имуществена санкция на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, когато това е предвидено в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет.

По преписката е установено, че на инкриминираната дата цигарите са продадени на малолетните момичета от Т. В., който по това време е на смяна в търговския обект, стопанисван от „***“ ЕООД - Пловдив, но не неговата административнонаказателна отговорност е ангажирана, нито отговорността на търговеца, при все, че чл. 45, ал. 1 от ЗЗД предвижда налагането на имуществена санкция за такива случаи.

Но съгласно описаните в Наказателното постановление обстоятелства за нарушението е наказана А. В., тъй като в качеството си на *** на „***“ ЕООД – Пловдив на 13.09.2025 година е допуснала в управлявания от нея обект магазин „***“ служителят й Т. В. да продаде тютюнево изделие – кутия цигари „Ротманс“, на малолетната Д. А..

На първо място трябва да се отбележи, че, доколкото не се отрича Т. В. да работи в магазина, независимо дали на трудов, или граждански договор, за което по преписката липсват данни, той е служител не на А. В., а на „***“ ЕООД. Същевременно, като юридическо лице едноличното дружество с ограничена отговорност с фирма „***“ представлява изкуствено създаден самостоятелен правен субект, организационно устройство, което осъществява дейността си с органите си на управление, но е отделен носител на права и задължения и отговаря със собственото си имущество. Юридическото лице изразява волята си чрез физическите лица, които го управляват, но като неодушевен обект, то няма самостоятелно съзнание, макар и съгласно закона да се разглежда като носител на правен статут. Или няма как „***“ ЕООД да допусне продажба на тютюнево изделие в разрез със законов императив.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.

Допустителството представлява

4 невъзпиране извършването на нарушение от друг и обхватът му предполага действия или бездействия на лице, годно да формира физическа волеизява, довели до поведение на трето лице, с което се осъществява състав на административно нарушение. Или отговорност за него се носи при виновно извършено деяние и се наказва само при изрично предвидена законодателна хипотеза.

За да е административнонаказателно отговорна А. В. като *** на „***“ ЕООД, допустителството от нейна страна следва да е съзнателно, т. е. да е налице умишлена форма на вина, включваща както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта (вж. Постановление № 10 / 28.09.1973 година на Пленум на Върховния съд).

При умишлените деяния интелектуалният момент са отнася до съзнаването от извършителя на общественоопасния характер на деянието му и предвиждането на общественоопасните последици – ясно разбиране, че поведението му обуславя настъпване на общественоопасни последици и липса на пречки, които да ги изключват. Волевият момент при прекия умисъл е свързан с искане, желание да настъпят тези общественоопасни последици, а при евентуалния умисъл – с примиряване, с проява на безразличие към настъпването на странични общественоопасни последици, стига деецът да постигне някаква набелязана цел.

От своя страна, при формалните административни нарушения, или т. нар.

„на просто извършване“ – довършени само с осъществяване на изпълнителното деяние, без необходимост от други изменения в действителността, умисълът е само пряк – достатъчно е извършителят само да съзнава общественоопасния характер на деянието си и да иска да го извърши.

В случая неспазването на императива по чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД представлява формално нарушение, но по делото липсват каквито и да са доказателства къде изобщо се е намирала и какво е правила А. В. на инкриминираната дата, камо ли да се счете, че е искала в стопанисвания магазин от търговското дружество, на което е ***, служителят на смяна тогава да продаде цигари на дете.

В административнонаказателното производство при обжалване пред Съда на акта на наказващия орган единствено и само върху него лежи тежестта с предвидените по закон процесуални способи и средства да докаже: 1) че е установено извършване на административно нарушение; 2) че нарушението е 5 извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез друго лице, за което отговаря); 3) че нарушителят го е извършил виновно.

Когато административнонаказващият орган не докаже някоя от трите кумулативно посочени предпоставки, това е основание за отмяна на Наказателното постановление, какъвто е и настоящият казус.

Предвид изхода на спора и съгласно разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, чл.

143 и чл. 144 АПК, § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК и чл. 78 от ГПК Областна дирекция на МВР - Пловдив, в структурата на която е 01 РУ на МВР - Пловдив и от чийто Началник е наложено административното наказание, дължи разноски за оказана на жалбоподателя адвокатска защита.

Претендираните 700,00 лева с оглед сложността на делото и обема на оказаната правна помощ настоящият състав намира за завишен размер, като същият се определи съобразно минимално предвиденото по чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 / 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 400,00 лева.

Сумите в лева по правилата на Закона за въвеждане на еврото в Република България трябва да бъдат посочени и в тази валута.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, чл. 63в и чл.

63д от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, ХІІ наказателен състав РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 25 - ЗЗД - 03 / 16.12.2025 година на ЗА Началник на 01 РУ при Областна дирекция на МВР - Пловдив, с което на А. Г. В., ЕГН ********** от **** за нарушение по чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето е наложена глоба в размер на 2000 лева (с равностойност 1022,58 евро).

Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на адвокат А.

Г. В., ЕГН ********** сумата от 204,52 евро (с равностойност 400,00 лева) за процесуално представителство.

Разпечатката съдържа 48 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3246e85-d127-456d-9838-be8086302eaa