Акт от 23.07.2020, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 23.07.2020 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, на

07.07.2020 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

МАРТИНА КИРОВА секретар:Л.Р. като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева в.гр.д. №

219/2020г. по описа на ЯОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. против решение

№206/24.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 293/2019г. по описа на ЕРС.

С постановеното решение първоинстанционният съд ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на С.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата 1573.93 лева /хиляда петстотин седемдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.05.2016г. до 02.05.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1507.11лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.05.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 66.82 лева, считано от 01.08.2019г. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на С.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата 202.64 лева /двеста и два лева и шейсет и четири стотинки/ – лихва за забава върху главницата от 1573.93 лв. за периода на забавата, считано от 01.08.2016г. до датата на подаване на иска в съда – 03.05.2019г., като искът в частта за присъждане на законна лихва за периода 30.07.2016 г. – 31.07.2016 година, включително, както и за разликата над 202.64 лв. до 215.50 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

С въззивната жалба въззивникът обжалва изцяло решението като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи като за спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. приложима била Наредба №81213-407 от 11.08.2014 г., за останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г.. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия С.Г.Г., чрез адв.Х. ***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.

С определение от 28.04.2020 г. по делото е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес от обжалване, жалбата на ГД "Гранична полиция" срещу отхвърлителната част на съдебното решение и е прекратено въззивното производство в тази му част.

В с.з. въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемият не се явява в с.з., от неговия процесуален представител е постъпила молба, с която моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция. Представен е списък на разноските.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че през процесния период

– от 02.05.2016г. до 02.05.2019г. ищецът С.Г.Г. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „старши полицай“ в ГПУ- Елхово към РД „ГП”-Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, предвид на което ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.

От неоспореното заключение на вещото лице

Тепсизов по назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, се установява, че за периода от 02.05.2016г. до 02.05.2019г. ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1715 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1715 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1960.25 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 245.25 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1573.93 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР.

Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 02.05.2016г. до 02.05.2019г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 215.50 лева, но законната лихва не е била изчислена от в.л. съобразно поставената задача - до датата на депозиране на исковата молба. Законната лихва за периода считано от момента на изпадане на ответника в забава за възнаграждението за всеки отчетен период, начиная от 01.08.2016 година до датата на подаване на иска – 03.05.2019 година, без периода попадащ от 01.04.2019г. - 02.05.2019г., тъй като крайната падежна дата за това вземане не е била настъпила към датата на подаване на исковата молба – 03.05.2019 г., по изчисление, направено от ЕРС с електронен калкулатор на НАП, публикуван на електронната страница на НАП, е изчислена на сумата 202.64 лв.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и акцесорен по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви.

По главния иск: Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). Издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби, в рамките на процесния период, които са относими към спора са: Наредба

№8121з-407 от 11.08.2014г.,

Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).