Решение № 429 от 31.05.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ ІІ - 11 31.05.2018г. гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав На двадесети февруари 2018 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Таня Русева-Маркова

Членове: Галя Белева мл.с. Сияна Димитрова

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 109 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 199 от 27.11.2017г., постановено по гр. дело № 501/2017г. по описа на Районен съд – Айтос е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите – ищеца С.И.И. и ответниците – Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч. по отношение на следния недвижим имот – дворно място с площ към момента от 197 кв.м., съставляващо УПИ V-2107, кв. 109 по плана на гр. Айтос, област Бургаска, заедно с построените в това дворно място едноетажна жилищна сграда, масивно жилище, състоящо се от две стаи и санитарен възел, търпим обект по § 16 от ЗУТ и два търговски обекта – гараж и обущарска работилница, при квоти, както следва – за дворното място – 86, 65/197 идеални части за ищеца С.И.И., 108/197 идеални части общо за ответниците Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч., за къщата - 3/8 идеални части за ищеца С.И.И. и 5/8 идеални части общо за ответниците Ф.Х.С. и Ж.Х. Ч. и за масивното жилище зад къщата, състоящо се от две стаи със санитарен възел и за търговските обекти – гараж и обущарска работилница – ½ идеални части за ищеца С.И.И. и ½ идеални части общо за ответниците Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч..

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч. – двамата със съдебен адрес гр. Айтос, ул. „Станционна“ № 33а, ет.1, ет. 2 – адвокат Здравко Костов, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде постановено между кои имоти да бъде допусната съдебна делба и при какви квоти. В депозираната въззивна жалба се посочва, че въззивниците считат, че делбата следва да бъде допусната при квоти, различни от тези, които е посочил съдът в своето решение, тъй като не са правилно изчислени идеалните части на съсобствеността. В жалбата се сочи и че съдът неправилно е допуснал до делба сграда, представляваща гараж като самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като това помещение следва да се приеме, че няма статут на отделна сграда, а е неразделна част от жилищната сграда. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. В съдебно заседание въззивниците чрез своя процесуален представител поддържат жалбата и считат, че следва да бъде уважена.

Ответната страна по въззивната жалба – С.И.И. чрез своя процесуален представител адвокат Кънева депозира по делото писмен отговор, в който сочи, че въззивната жалба е допустима, но е неоснователна, а атакуваното съдебно решение е правилно и обосновано. В отговора се посочва, че съдът правилно е изчислил квотите на съделителите и правилно е допуснал до делба посочените обекти. Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – С.И.И. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от С.И.И. против Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч., с който се претендира да бъде допусната съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти – дворно място, съставляващо УПИ V-2107, кв. 109 по плана на гр. Айтос, заедно с построените в това дворно място – едноетажна жилищна сграда, масивно жилище – състоящо се от две стаи и санитарен възел – търпим обект по § 16 от ЗУТ и два търговски обекта – гараж и обущарска работилница, при квоти посочени в исковата молба за всеки един от съделителите.

На основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

По делото са представени Записка за вписване на Нотариален акт за продажба от 19.05.1945г. и Нотариален акт за покупко-продажба от 19.05.1945г., от които е видно, че С.И. А.е придобил въз основа на продажба от Ф. Ф. А.дворно място, урегулирано от 200 кв.м., съставляващо самостоятелен парцел по плана на града, находящо се в гр. Айтос.

По делото е представен и Нотариален акт № * от 16.12.1970г., том *, нот. дело № */70г., от който е видно, че С.И. А.е продал на Х. С.И. следния свой недвижим имот – 50/521 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото от 521 кв.м. и ¼ ид.ч. от жилищната сграда, образуващо парцел 5, планоснимачен номер 932 в кв. 90 по плана на гр.

Айтос.

По делото е представено Удостоверение № * от 24.10.2017г., изд. от

Община Айтос, от което е видно, че УПИ V-2107, кв. 109 по плана на гр. Айтос е образувано от поземлен имот 2107, който имот по разписен лист е записан ан Х. С.И. и на наследници на С.И. А. От удостоверението се установява и обстоятелството, че в кадастралния план са нанесени две масивни жилищни сгради и една масивна сграда, като масивната жилищна сграда в северната част на УПИ V-2107 и масивната сграда до нея са търпими строежи по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, а масивното жилище, разположено на западната граница с УПИ 2120 не е такова, тъй като сградата е полусъборена и негодна за обитаване.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от 06.11.2017г., от неоспореното заключение на която е видно, че имотът е заснет в кадастрален и регулационен план на гр. Айтос от 1958г. и представлява парцел V-932, кв. 90 и е с площ от 200 кв.м. Вещото лице посочва, че с одобряването на регулационния план на гр.

Айтос през 1971г. е отреден парцел за имоти с пл. № 932, 930 и 928 в кв. 90, а действащият кадастрален и регулационен план на гр. Айтос е одобрен със Заповед № РД-14-02-123/10.02.1986г. и по него УПИ V-2107, кв. 109 е идентичен с бивш парцел V-932 в бивш кв. 90 и е с площ от 197 кв.м. Вещото лице посочва и обстоятелството, че в процесния имот има изградени четири обекта - № 1 – полуразрушена масивна сграда, № 2 - едноетажна жилищна сграда и № 3 - масивна стопанска сграда (обущарница), а посочената четвърта сграда с площ от 6, 40 кв.м. е с неустановено предназначение, като първите три сгради имат статут на търпим строеж, а сграда № 4 не е отразена по плана от 1986г., поради което и вещото лице приема, че нейното строителство е след одобряването на плана.

Ответната страна – Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч. в депозирания пред съда отговор на исковата молба са отправили възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, като твърдят, че техния наследодател – Х. И.С. е упражнявал върху имота повече от 10 години (считано от 1991г.) непрекъснато владение, извършил е конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия са им станали достояние и по този начин имотите, чиято делба се претендира са станали негова собственост, не са съсобствени между страните по делото и не следва да бъдат допускани до делба.

С оглед на приетото в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г., постановено по тълкувателно дело № 4/2012г. по описа на ОСГК правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 от ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 от ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. ВКС на РБ изрично приема, че е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 от ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. В този смисъл и с оглед на приетото в цитираното тълкувателно решение, съдът намира, че направеното възражение от страна на съделителите-ответна страна в производството по делото е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

От представеното по делото Удостоверение за наследници № */10.05.2017г., изд. от Община Бургас е видно, че С. И. А.е починал на 23.07.1991г. и е оставил за свои законни наследници Х. С.И. – негов син, починал на 30.04.2017г. и И. С.И.

– негов син, починал на 25.06.1993г. От представеното по делото удостоверение се установява и обстоятелството, че след своята смърт Х. С.И., починал през 2017г. (син на С. И. А, починал през 1991г.) е оставил за свои законни наследници своите деца – Ж.Х.Ч. – негова дъщеря и Ф.Х.С. – негов син. От представеното по делото удостоверение се установява и обстоятелството, че след своята смърт И. С.И., починал през 1993г. (син на С. И. А, починал през 1991г.) е оставил за свои законни наследници своята съпруга – М. Н.И., починала през 1996г. и своя син – С.И.И.. При това положение и с оглед правилата на наследственото правоприемство, съдът намира, че след смъртта на С. И. А, б.ж. на гр. Айтос неговото наследство е преминало в патримониума на неговите двама сина - Х. С.И., починал през 2017г. и И. С.И., починал през 1993г., като всеки един от тях е получил от по ½ ид.ч. от наследството на своя баща. С оглед правилата на наследственото правоприемство следва да се приеме, че получената ½ ид.ч. от наследството на С. И. А., б.ж. на гр. Айтос от страна на неговия син – Х. С.И., починал през 2017г. се е разпределила между неговите две деца – Ж.Х.Ч. и Ф.Х.С. по равно и всеки един от тях е получил от по ½ ид.ч. от наследството на своя баща и съответно от по ¼ ид.ч. от наследството на своя дядо – С. И.

А., б.ж. на гр. Айтос. С оглед правилата на наследственото правоприемство следва да се приеме, че получената ½ ид.ч. от наследството на С. И. Ал, б.ж. на гр. Айтос от страна на неговия син – И. С.И., починал през 1993г. се е разпределила поравно между неговите наследници – М. Н.И., починала през 1996г. (негова преживяла съпруга) и на неговия син – С.И.И., тоест всеки един от тях е получил от по ½ ид.ч. от наследството на своя съпруг и баща. След смъртта и на съпругата на И. С.И. – М. Н.И., починала през 1996г. нейното наследство е преминало в патримониума на нейния син (няма данни по делото М. Н.И. да има и други наследници освен своя син – С.И.И.), поради което и следва да се приеме, че С.И.И. е наследил изцяло имуществото на своите родители и съответно е наследил и ½ ид.ч. от наследството на своя дядо – С. И. А., б.ж. на гр. Айтос (включено имплицитно в наследството на неговия баща).

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че квотите при които се разпределя имуществото на починалия С. И. А., б.ж. на гр. Айтос между неговите наследници и съответно страни в настоящото производство са както следва – ½ ид.ч. за С.И.И., ¼ ид.ч. за Ж.Х.Ч. и ¼ ид.ч. за Ф.Х.С..

По отношение на отправеното възражение за изтекла в полза на ответната страна придобивна давност по отношение на процесните имоти, БОС намира следното:

По делото в качеството й на свидетел е разпитана Ж. С. Ж.– майка на бившата съпруга на ищеца – С.И.И., от показанията на която се установява, че познава Х., тъй като той е посещавал често нейния дом и знае, че отношенията между Х. и съпругът на дъщеря й – С.И. са били много добри. Свидетелката сочи, че Х. е предложил на С.И. през 1998г. да си обзаведе стая в гр. Айтос, за да има къде да преспива със семейството си и именно те са му помогнали с пренасянето на багажа.

Свидетелката посочва, че често са се събирали и с бащата на С.И. и от него знае, че има имот в гр. Айтос, плаща си данъците за имота и е давал под наем едно малко павилионче, а след неговата смърт С.И. е продъжил да отдава помещението под наем и да получава наема. Свидетелката изрично в своите показания посочва, че С.И. е обзавел стая в имота в гр. Айтос през 1997г., 1998г.