Решение № 199 от 17.07.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Елин Пелин, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Н. като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20241820100290 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, срещу Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София 1680, обл. София, общ. Красно село, ул. „Ген. Стефан Тошев“ № 1-9, вх. А, ателие 19А, с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от:

774,70 лв., представляваща главница за топлинна енергия от 05.2020 г. до 04.2022 г.; 133,55 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 27.11.2023 г.; 16,20 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 08.2021 до 04.2022 г.; 4,28 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.01.2021 г. до 27.11.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че Г. Н. Д. е собственик на топлоснабден имот - ателие 19А, находящ се в гр. София 1680, обл. София, общ. Красно село, ул. Ген.

Стефан Тошев № 1-9, вх. А, с аб. номер 397545, инст. № 400072643, като е ползвана топлинна енергия за процесния период.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г. Н. Д. е подала молба, в която твърди, че са погасени задълженията, като представя фискален бон от 10.04.2024 г. за платена сума от 1187,19 лева.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмена молба се потвърждава, че са платени сумите, като моли за произнасяне с решение, с което да се присъди 1 юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответницата Г. Н. Д. моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е нотариален акт от 14.06.2006 г., според който Г. Н. Д. придобива собствеността върху ателие 19А, находящо се в гр. София 1680, обл. София, общ. Красно село, ул. Ген.

Стефан Тошев № 1-9, в блок № 1, вх. А.

Представено е заявление-декларация от Г. Н. Д., с което е поискано да бъде открита партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия на „Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди.

Представен е договор № 2555/ 16.08.2006 г., сключен между „Бруната България“ ООД и потребители в сграда-етажна собственост СЕС на адрес: гр. София, ул. Ген. Стефан Тошев № 1-9, чрез упълномощен представител И.Б. А., според който търговецът е приел да извършва услугата „топлинно счетоводство“ в сградата- етажна собственост. Представена е декларация с нотариална заверка на подписа на Иво Божидаров Ангов, че подписите на приложения списък са поставени в негово присъствие.

Видно от протокол от 14.08.2006 г. на ОС на етажните собственици на адрес: гр. София, ул.

Ген. Стефан Тошев № 1-9, е взето решение да бъде сключен договор „Бруната България“ ООД за доставка и монтаж на индивидуални топломери, термостатни вентили тип, за отчитане и извършване на услугата „топлинно счетоводство“. Представен е списък с подписи на живущите в сградата.

Установява се от представения договор от 09.06.2020 г., че същият е сключен при общи условия между „Топлофикация София“ АД - възложител и „Бруната“ ООД – изпълнител.

Представени са обща фактура от 31.07.2021 г., обща фактура от 31.07.2022 г. и справки по издадените фактури и съобщения.

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД гр. София, приети с решение от 23.10.2014 г. и одобрени с Решение ОУ-01 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР.

Според фискален бон от 10.04.2024 г. на тази дата за абонат 4000072643 са платени задължения за: главница от 790,90 лева, мораторна лихва от 137,83 лева; съдебни разноски от 225 лева; законова лихва от 33,46 лева.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на исковете с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Ищецът е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който имот притежават ответниците.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към 2 абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. В § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм/ определя като потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.

Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган (ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Имотът е топлоснабден, а сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. На основание чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, съдът приема, че между страните е имало сключен договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ /отм/ продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Общите условия са били публикувани. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях, 3 имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото липсват доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия, поради което е обвързан от тях.

По отношение на исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.

Според чл. 33, ал. 1 от Общите условия - купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на срока, за които се отнасят.

Съобразно с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В писмена молба ищецът потвърждава, че с постъпилите плащания са изплатени изцяло задълженията на ответника.

Ето защо предявените от ищеца искови претенции следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащания след подаване на исковата молба.

Относно направените по делото разноски:

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът намира същото за основателно. В случая разноски се присъждат, доколкото ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, а плащанията са извършени след подаване на исковата молба. Според фискален бон от 10.04.2024 г. на тази дата за абонат 4000072643 са платени задължения за: главница от 790,90 лева, мораторна лихва от 137,83 лева; съдебни разноски от 225 лева; законова лихва от 33,46 лева. Платената сума за съдебни разноски от 225 лева е за внесената от ищеца държавна такса от 25 лева в заповедното производство на 06.12.2023 г. и 200 лева в исковото производство на 26.03.2024 г. т. е. не е платено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът следва да плати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София 1680, обл. София, общ. Красно село, ул. „Ген. Стефан Тошев“ № 1-9, вх. А, ателие 19А, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от: 774,70 лв., представляваща главница за топлинна енергия от 05.2020 г. до 04.2022 г.; 133,55 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 27.11.2023 г.; 16,20 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 08.2021 до 04.2022 г.; 4,28 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.01.2021 г. до 27.11.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, поради ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ след подаване на исковата молба.

4

ОСЪЖДА Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София 1680, обл. София, общ. Красно село, ул. „Ген. Стефан Тошев“ № 1-9, вх. А, ателие 19А, да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

5