Решение № 165 от 05.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Бургас, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. С.ова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. С.ова Въззивно гражданско дело № 20242100501491 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №282/31.07.2024г. по гр.д. № 176/2024г. по описа на Pайонен съд Несебър са отхвърлени предявените от С. Н. К., „Колбанов и СИЕ“ ООД, А. А. А. – Ф.а, П. Д. Ф., П. М. Л., Х. Х. К. Л., Р. Г. В., С. В. Г. и Л. Ан К., всички представлявани от адв. Женета Иванова, БАК срещу собствениците от Етажната собственост в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с адрес в гр.

Несебър, м. „Бостанлъка“, комплекс „Рио Апартмънтс“, представлявани от О.Ш. в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността, поради липса на компетентност на общото събрание на решенията от т. 1 до т. 11 по протокол от общото събрание на етажната собственост от 18.01.2024г., както и иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на решенията от 18.01.2024г. на общото събрание на Етажната собственост в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Несебър, с адрес в гр. Несебър, м. „Бостанлъка“, комплекс „Рио Апартмънтс“, обективирани в протокол от общото събрание от т. 1 до т. 11 на етажната собственост от 18.01.2024г., като на основание чл. 42, ал. 2 от ЗУЕС посочените решения са оставени в сила. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответника 1850 лв. съдебни разноски, от които 1250 за адвокатско възнаграждение и 600 лв. – внесен депозит за експертиза.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците С. Н. К., „Колбанов и СИЕ“ ООД, А. А. А. Ф.а, П. Д. Ф., П. М. Л., Х. Х. К. Л., Р. Г. В., С.

В. Г. и Л. Ан К., всички представлявани от адв. Женета Иванова, БАК. На първо място се сочи, че неправилно съдът приел, че събранието е свикано по надлежен начин от действащ управител на етажната собственост. Поддържа се, че свикалият събранието в качеството си на управител - Олег Александрович Шатров не е имал такова качество към момента на свикване на ОС на 09.01.2024г., същият бил избран за управител с решение на ОС на ЕС, взето на 18.08.2022г., но решението за избора му било отменено с Решение по гр.д. №1003/2022г., влязло в сила на 26.12.2023г., което обстоятелство било служебно известно на съда. В тази връзка неправилно било преценено, че О.Ш. е продължил да изпълнява функциите си на управител. Сочи се, че разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗУЕС има предвид последния надлежно избран управител, а не управител за когото е отменено решението за избора му. В този смисъл било и Решение №60167/06.01.2022г. по гр.д. №2800/2024г. на I ГО на ВКС. На второ място, съдът неправилно кредитирал всички представени в заверени преписи по делото пълномощни въпреки неизпълнението на задължаването на ответника за представяне на оригиналите по чл.183 от ГПК.

На трето място се твърди, че идеалните части в т. 1 от дневния ред били определени в нарушение на чл. 17, ал. 2 от ЗУЕС, като решението било взето и без да е налице изискуемото мнозинство по чл.17, ал.6 от ЗУЕС. В случая самостоятелните обекти в сградата, видно от протокола, били 36 броя, представените на събранието самостоятелни обекти били 20 броя, а необходимото минимално мнозинство от 2/3, за да бъде законосъобразно взето това решение било 24 броя самостоятелни обекти. Сочи се, че по това възражение съдът е пропуснал да се произнесе в решението си, а от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установило, че процентите идеални части не съответствали на процентите идеални части, определени по правилото на чл.17, ал.4 от ЗУЕС. Поддържа се, че в нотариалните актове на собствениците на самостоятелни обекти в сграда липсвали посочени проценти идеални части от общите части на сградата, а предвид незаконосъобразността на решението по точка 1 от дневния ред такива не са определяни и приемани и по реда на чл. 17, ал.4 и ал.6 от ЗУЕС, което правило невъзможна проверката на кворума на общото събрание, както и проверката на изискуемото от закона мнозинство за вземане на решения. Поради това, всички решения били взети при липса на изискуемия от закона кворум по чл.15, ал.1 и липсата на необходимото мнозинство по чл. 17 от ЗУЕС. По същество се развиват подробни оплаквания относно материалната незаконосъобразност на взетите от процесното ОСЕС решения. Твърди се, относно решението по т. 4, че посочената банкова сметка не била откривана на името на ЕС „Рио Апартментс“", а на различна ЕС – „ЕС Рио“. По т. 5 относно годишния бюджет на ЕС за 2024г. се сочи, че ЕС не притежавала басейн, прилежащи площи и зелени площи, същите били собственост на трето лице – „Неостар“ ЕООД, поради което неправилно районният съд приел за основателно 2 включването на тези разходи в бюджета. Твърди се, че по отношение на гласуваните разходи по чл. 48, чл. 49 от ЗУЕС за ремонт и обновяване не било посочено за какво конкретно са предназначени те и за какво ще се разходват.

По т. 6 се сочи, че изобщо не ставало ясно за какво ще бъде изразходвана сумата за вноски за фонд „ремонт и обновяване“. По същият начин в разходната част на бюджета били предвидени непредвидени разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС без да е взето решение за какво конкретно ще бъдат разходвани. Излага се, че разходите за управление и поддръжка по чл. 51 от ЗУЕС са изключително завишени, като в тях били включени ВИК разходи без такива да съществуват, не било посочено кои общи части ще бъдат поддържани, в т. ч. кои зелени площи, оспорена е необходимостта на разходите за видеонаблюдение и контролиран достъп. Решението по т. 9 било незаконосъобразно, тъй като с него се приемала крайна дата за заплащане на вноските, предхождаща датата на вземането на решението, което било нарушение на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС, съгласно които вноските към ЕС се заплащат ежемесечно, а не авансово в пълен размер за цялата година. Относно решението по т. 10 се твърди, че ОС нямало правомощия да определя размерите на задълженията на част от собствениците за минали П.иоди като отново били допуснати нарушения на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. По тези и други съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Етажна собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Несебър, с адрес: гр. Несебър, м-ст Бостанлъка, к-с „Рио Апартмънтс“, представлявана от Олег Алекандрович Шатров - управител на ЕС, чрез адв.

Лазар Христов Кондов. В същия се сочи, че съдържанието на протокола от ОС не е било оспорено на осн. чл.16, ал.9 от ЗУЕС. Поддържа се, че след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизирал и имал обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила, като за да е допустимо оспорването му, респ. взетите решения, в съдебното производство е необходимо етажният собственик да докаже, че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Излага, че няма нарушения във връзка със свикването и провеждането на ОС, твърди че ОС е свикано от действащият управител на ЕС. Поддържа, че правилно съдът е приел като доказателства приложените по делото пълномощни. За неоснователно се сочи възражението, че е нарушена разпоредбата на чл.17, ал.4 и ал.6 от ЗУЕС. Твърди се, че кворумът на общото събрание бил правилно определен, което се потвърждавало и от вещото лице, установило кворум от 57,35%, при посочен в протокола от събранието - 57,24 %. Сочи се, че установената разлика била пренебрежима, но дори и при наличието й се установявало по-висок кворум на общото събрание, поради което следвало да се приеме, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС е спазена. Счита, че възраженията на въззивниците по всички други пунктове от решението на съда също били неоснователни. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без 3 уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

От страните пред въззивната инстанция не са заявени доказателствени искания, не са представени нови писмени доказателства.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на лица, които имат правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Производството пред Районен съд - Несебър е образувано по предявени от ищците С. Н. К., „Колбанов и СИЕ“ ООД, А. А. А.– Ф.а, П. Д. Ф., П. М. Л., Х. Х. К. Л., Р. Г. В., С. В. Г., Л. Ан К. срещу собствениците от Етажната собственост в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с адрес в гр. Несебър, м.

„Бостанлъка“, комплекс „Рио Апартмънтс“, представлявани от О.Ш. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност, поради липса на компетентност на ОС, а в условията на евентуалност - иск по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 18.01.2024г. В исковата молба се съдържат оплаквания, че процедурата по свикването, провеждането и вземането на решенията на това общо събрание е изцяло незаконосъобразна, а приетите решения са нищожни, респективно-незаконосъобразни. Изложено е, че не е ясно на какво основание е свикано общото събрание, съгласно чл. 12 от ЗУЕС, че същото не е свикано от управител на ЕС, тъй като О.Ш. не е имал такова качество и решението за избора му, взето на друго ОСЕС, проведено на 18.08.2022г. било отменено. Твърдят се нарушения по чл. 13 от ЗУЕС, уреждащи правила за свикване на събранието, както и такива по чл. 14 от ЗУЕС, уреждащи представителството в ОС - липсвали пълномощни в изискуемата форма, а О.Ш. е представлявал повече от трима собственици.

Сочи се нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като към 10:05 часа на 18.01.2024г. не е бил налице предвиденият кворум от 51 % идеални части, както и че не било спазено мнозинството по чл. 17 от ЗУЕС за вземане на решенията. Твърди се, че събранието се водило изцяло на руски език, а В.Н. и О.А. не били лицензирани преводачи. Навежда се, че липсвал списък на присъстващите с положени подписи, както и липсват подписи на гласувалите лица – нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Акцентирано е, че в нотариалните актове на собствениците липсвали посочени проценти идеални части от общите части на сградата, а такива не били определяни по реда на чл. 17, ал. 4 и ал. 6 от ЗУЕС, което правило невъзможна проверката на кворума и мнозинството. Твърди се, че всички решения били взети при липса на изискуемото от чл. 17 от ЗУЕС мнозинство. Релевирани са подробни възражения против материалната незаконосъобразност на всяко едно от взетите решения. По т. 1 относно решението, с което са определени идеални части по чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС се твърди, че същото било базирано на строителен документ, подписан от строителния надзор, какъвто не 4 съществувал, а дори и да съществувал, същият не изхождал от правоспособно лице. Решението било взето при нарушение на кворума на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, тъй като определянето на идеалните части по този ред ставало с мнозинство не по-малко от две трети от самостоятелните обекти в сградата и входа – в случая обектите в сградата били 36 броя, а представени на събранието били 20 броя. Незаконосъобразността на това решение водело до невъзможност за проверка на кворума на ОСЕС, както и на мнозинството за вземане на решенията. Решенията по т. 2 за избор на О.Ш. за управител за срок от 2 години и по т. 3 за избор на Вяра Георгиева за контрольор били взети при липса на изискуем кворум и мнозинство. Решението по т. 4 от дневния ред се оспорва като нищожно, тъй като управителят се упълномощавал да оП.ира с банкова сметка, открита на името на различна от процесната ЕС, без изрично упълномощаване на лицето, на чието име е открита банковата сметка – в случая сметката не била на името на ЕС „Рио Апартментс“, а на различна ЕС – „ЕС РИО“. Относно решенията по т. 5 се сочи, че не става ясно за какво ще бъдат разходени средствата, предвидени за ремонт и обновяване и непредвидените разходи по чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС, въз основа на какво и как е определен размера им. Твърди се, че в ЗУЕС не е предвидено правомощието на ОСЕС да приема решение за „непредвидени разходи“ без същите да са конкретизирани, което прави решението незаконосъобразно. Във връзка с приемането на годишен бюджет за 2024г. се сочи, че ЕС не притежава басейн, прилежащи територии и зелени площи, поради което неправилно поддръжката на тези обекти е включена като разход. Твърди се, че поземленият имот е собственост на трето за ЕС лице – „Неостар“ ЕООД, поради което същата не може да взема решения за обекти, собственост на това дружество. Сочи се, че са включени разходи по чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС в размер на 6187 лв., без да е взето решение за какво конкретно ще бъдат изразходвани. Твърди се, че разходите по чл. 51 от ЗУЕС са изключително завишени, като в тях са включени ВиК в общи части – без да съществуват. Оспорват се и разходите за видеонаблюдение. По т. 6 и 7 решенията досежно размера на разходите за фонд „Ремонт и обновяване“ и управление и поддръжка се оспорват като незаконосъобразни, като неправилно определени са вноските за тези фондове.