Решение № 168 от 07.10.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Берковица, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20261610100077 по описа за 2026 година

Предявени са от С. М. К. срещу Би Енд Джи Кредит ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 вр. чл. 22 от ЗПК за установяване спрямо ответника недействителност на договор за потребителски кредит № MAX_5******* от **.0*.202*г., сключен между страните поради противоречие със Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите, и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за връщане на надплатена сума в размер на 2405 лева по недействителен договор потребителски кредит № MAX_**** от **.0*.20**г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 19.01.2026г.

Ищецът твърди, че между страните на **.0*.20**г. е сключен Договор за потребителски кредит № MAX_5***** от **.0*.20**г., по силата на който ответникът поел задължението да предостави на ищеца парична сума в размер на 2500 лв., а ищецът се е задължил да върне заемната сума. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца с посочен в договора годишен лихвен процент – 49.69 %, годишен процент на разходите – 49.14 % и обща сума за връщане – 1

3,661.20 лв.

Ищецът посочва, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора за заем на кредитополучателя е начислена допълнителна такса в размер на 1,665.36 лв за услуга по бързо разглеждане на документи за одобрение на паричен заем.

Сумата е разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва. Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора за заем на кредитополучателя е начислена допълнителна такса в размер 2,497.92 лв. за услуга „динамично плащане“ при условията на т. 7.4. от раздел V от Общите условия. Сумата е разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва. Ищецът посочва, че след добавянето на въпросните такси действителната цена на отпуснатия заем всъщност е в размер 7,824.48, лв тоест повече от описаните в договора 3,661.20 лв. Ищецът намира таксите за допълнителни услуги за разходи по управление на кредита, като в случая същите са по същество скрита договорна лихва, маскирана като допълнителна услуга, за да не бъдат отчетени в ГПР.

Счита, че договорът е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.

Посочва, че е заплатила 15 вноски по 327 лв. (общо 4,905.00 лв) на служители на дружеството в брой, за което не са й издавани касови бележки. Според ищеца сумата 2,405.00 лв. от платените общо 4,905 лв. са платени при изначална липса на основание предвид изначалната недействителност на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Ищецът намира клаузата за бързо разглеждане на документи за нищожна, тъй като противоречи на разпоредбите на ЗПК и в частност чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Посочва, че тази такса не е включена в годишния процент на разходите по кредита като е заобиколена е и нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което е основание за нищожност на клаузата. Отбелязва, че таксата в размер 1,665.36 лв. е значителна част от размера на получения заем, с което безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост и води до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора.

Ищецът намира клаузата, уреждаща начисляването на такса за услуга „динамично плащане“ за нищожна, тъй като не попада в приложното поле на ал. 10а, ал. 1 ЗПК и не може да се приеме, че срещу тази такса (възнаграждение) се дължи поведение от страна на кредитора за допълнителна услуга, като не е ясно и по какъв начин е определен размерът, респ. в какво 2 точно се изразява насрещното поведение на кредитора - арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

Счита, че допълнителното възнаграждение за динамично плащане накърнява принципа на добросъвестност при договарянето и накърнява равновесието между страните. Според ищеца ако уговореното възнаграждение за динамично плащане се включи в ГПР би се достигнало до нарушаване разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Намира договорът за недействителност поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговореното в процесния договор възнаграждение за допълнителна услуга „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“ са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР. Счита, че невключването на разхода за услуги „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“ в оповестения ГПР има за цел да прикрие действителните разходи по кредита. Ищецът намира, процесният договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищецът моли съда да уважи предявените искове като обяви договор за недействителен и осъди ответника да плати на ищцата сумата от 2405 лева ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва твърдението на ищеца за недействителност на процесния договор за кредит. Не оспорва сключването на **.0*.20** г. на договор за кредит № MAX_5*** между страните по делото, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 2500 лева. Ответникът признава, че не е включил в ГПР по процесния договор възнаграждението за допълнителна услуга „бързо разглеждане“ и за „динамично плащане“.

Ответникът твърди, че договорът отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит и не съдържа неравноправни клаузи. Според ответника в частта от договора „Становище по кредита. Размер и срок на кредита. Усвояване“ е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49,14%. В същия раздел на договора е посочен и общият размер на всички плащания по договора, а именно 3661,20лв., като в погасителния план е подробно изложено какви задължения погасява всяка една вноска. В Стандартния европейски формуляр (СЕФ) е посочена разбивка на погасяването на възнаградителна лихва по кредита, като СЕФ е неразделна 3 част от кредитното досие на клиента и му е предоставен съгласно законовите изисквания.

Ответникът счита, че обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същият по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Намира, че е спазена разпоредбата на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК, тъй като е посочен ГПР и общо дължима сума съобразно допусканията при изчисление на ГПР и в договора за кредит се съдържа погасителен план, в който е посочен размерът на вноските, техният брой и периодичност на плащане съобразно посочените падежни дати. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С протоколно определение от 16.09.26г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на осъдителния иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД като същият се счита предявен за сумата от 1 170.88 евро.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По установителния иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 вр. чл. 22 от ЗПК в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за потребителски кредит № MAX_5***** от **.0*.20**г., и основанията, поради които твърди недействителност на договора, в това число да установи, че в оповестения в договора ГПР не са включени всички разходи по кредита, а именно не е включено възнаграждението за допълнителна услуга „бързо разглеждане“ и за „динамично плащане“.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че процесната сума е излязла от неговия патримониум и е постъпила в патримониума на ответника; ответникът следва да докаже основание за получаване на процесната сума, а именно действителен договор за кредит.

Страните не спорят, че са сключили договор за потребителски кредит № MAX_5***** от **.0*.20**г., по силата на който ответникът предоставил на 4 ищеца сумата в размер на 2500 лв., а ищецът се е задължил да върне заемната сума. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца с посочен в договора годишен лихвен процент – 39.69 %, годишен процент на разходите – 49.14 % и обща сума за връщане – 3,661.20 лв, посочена в чл. 5 ал. 5 от договора.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора в тежест на потребителя е начислена допълнителна такса в размер на 1.665.36 лв за услуга по бързо разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Сумата е разсрочена на равни части и е дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва. Съгласно чл.

9, ал. 2 от договора е начислена допълнителна такса в размер 2,497.92 лв. за услуга „динамично плащане“ при условията на т. 7.4. от раздел V от Общите условия. Сумата е разсрочена на равни части и е дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва. В чл.9 ал. 3 от договора е посочен общ размер на дължимото по договора, който възлиза на сумата от 7824.48 лева.

От съдържанието на приетите по делото писмени доказателства в това число договора за потребителски кредит от **.0*.20**г. и общодостъпните общи условия към него може да бъде направен извод, че в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал. 3 ЗПК. По делото няма данни и не се твърди сумата по предоставения кредит да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейности на кредитополучателя.

Поради това следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за кредит са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на ищеца, а представеният по делото договор за кредит е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не помалък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл.

11 от ЗПК е посочено задължителното съдържание на договора за кредит като част от него е предвидено посочването на лихвен процент по кредита, методика за изчисление на референтния лихвен процент, годишния процент 5 на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съдът като съобрази приложимите законови норми и събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че процесният договор за кредит не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като не е посочен правилен годишен процент на разходите.

Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира оповестения в договора ГПР/.

Съгласно чл. 19, ал .1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на § 1 т.1. от ДР на ЗПК предвижда, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. За да се осигури по-голяма защита на потребителите в съдебната практика на СЕС е възприето широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 март 2024 г., Профи Кредит България (Допълнителни услуги към договор за кредит) по дело C‑714/22, т. 40 и цитираната съдебна практика).