Определение № 360 от 10.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500275 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от Н. В. ***, в качеството си на майка и законен представител на детето А. М. З., роден на 07.02.2015г., чрез адв. Л. Н. Н. против Определение №19/07.01.2026г., постановено по гр.д.№2237/2025г. по описа на Районен съд- Карлово, III гр.състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за даване на разрешение детето А. М. З. да сключи договор за доброволна делба на недвижим имот, останал в наследство от баща му.

Жалбата е постъпила в законовия срок; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че детето не следвало да приема наследството от баща си по опис, както приел Районният съд, тъй като вече имало съставен Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност. По начало искането било да бъде разрешено извършването на доброволна делба по отношение на недвижим имот, от който детето притежавало 1/6 ид.ч., придобита по наследство от баща си, като се навежда, че от делбата детето щяло да получи повече от това, което притежавало към момента.

Доброволната делба щяла да бъде изцяло в интерес на детето. Искането е за отмяна обжалваното определение, а вместо това да бъде разрешено детето А. М. З. да сключи договор за доброволна делба на недвижим имот, останал в наследство от баща му.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба по чл. 130, ал. 3 СК от Н. В. ***, в качеството си на майка и законен представител на детето А. М. З., роден на 07.02.2015г., с която е поискано съдът да даде разрешение за извършването на доброволна делба между ***, ***. и детето А. М. З. на съсобствен недвижим имот, по силата на която детето да получи целия първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 106 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, находяща се в подробно описан в молбата поземлен имот, представляващ УПИ Х-321, ведно с 1/3 ид.ч. от поземления имот.

1

Изложени са съображения, че детето А. било собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в село ***, общ. Карлово, обл. Пловдив, цялото с площ от 1080 кв.м., представляващо УПИ Х-321, в квартал 36 по плана на с.***, одобрен със заповед №718/1988г., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 106 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 40 кв.м., като 4/6 ид.ч. били собственост на ***, а останалата 1/6 ид.ч. принадлежала на ***., съгласно нотариален акт №11, т.8, дело №1044/18.06.2025г. на СВ-АВ Карлово. Общата данъчна оценка на имота била 13 326.90 лв., а оценката на дела на детето възлизала на 2221.20 лв. По силата на постигнато между съсобствениците съгласие, детето А. щяло да получи в дял целия първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с 1/3 ид.ч. от поземления имот. Попадащият в дял на детето имот, съгласно договорката за доброволна делба, надвишавал притежаваните от А. ид.ч. в съсобствеността, съгласно удостоверението за данъчна оценка.

С разпореждане №3087/09.12.2025г. съдът е указал на молителя да изложи основанието, на което детето е станало собственик на процесния недвижим имот, а в случай на твърдение, че е собственик на основание наследяване, то да се представят доказателства за приемане на наследството по опис, както и да се представи становище от ДСП-Карлово за интереса на детето от продажбата на посочените имоти.

В изпълнение на така дадените указания е постъпила молба от Н. В. ***, в качеството си на майка и законен представител на детето А. М. З., роден на 07.02.2015г., чрез адв. Л. Н. Н., с която се сочи, че детето притежавало процесния имот по наследство от своя баща М. З., поч. на 30.07.2024г., който от своя страна също придобил имота по наследство от неговия баща. Уточнено е, че наследството не е било прието по опис. Искането било за извършването на доброволна делба, а не за продажба.

Постъпило по делото е становище от ДСП-Карлово, съгласно което извършването на доброволната делба нямало да наруши правата и интересите на детето, тъй като то щяло да стане собственик на самостоятелен обект.

За да постанови обжалваното Определение Районният съд е приел, че искането противоречи на приетите постановки в Тълкувателно решение №1/2021г. от 23.01.2024г. по т.д.№1/2021г. Посочено е, че до приемането на наследството по опис от непълнолетното лице, детето не било носител на наследствени права и задължения, поради което не могло да се разпорежда с такива права. В конкретния случай молбата била неоснователна, тъй като по отношение на тази част, която би била наследена от детето, било налице незаето наследство с неизвестен титуляр.

След преценка на всичко изложено, настоящият състав намира обжалваното определение за правилно, като аргументите за този извод са следните:

На първо място, когато в полза на едно ненавършило пълнолетие лице се открие наследство, то може да го приема само по опис, като това следва от разпоредбата на чл. 61, ал.2 ЗС. Идеята на законодателя е в максимална степен да се обезпечат интересите на децата, доколкото чрез приемането на наследството по опис се ограничава отговорността на наследника за задълженията на неговия наследодател само до стойността на получените по наследство активи, тоест извършва се едно отграничаване на двете имущества – на това, получено по наследство и на това имущество, което наследникът притежава на друго основание. Детето не може да приеме наследството изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, нито пък с конклудентни действия по чл. 49, ал.2 ЗН.

С Тълкувателно решение №1/2021г. от 23.01.2024г. по т.д.№1/2021г. ВКС прие, че при издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, включени в 2 наследството, е необходимо да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис. Молбата за издаване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК не представлява конклудентно действие за приемане на наследството.

Приемането по опис е винаги изрично и формално, упражнява се чрез писмено заявление, направено пред районния съд по местооткриване на наследството. Както е прието в мотивите към Тълкувателното решение - при действащата система на приемане на наследството, до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субектът на включените в състава му имуществени права и задължения. До вписване в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН на приемането на наследството по опис, е налице незаето наследство и ненавършилото пълнолетие дете не се легитимира като носител на наследствените права и задължения, затова и не е материалноправно легитимирано да предявява иск за наследствени вземания и да отговаря по искове за наследствени задължения, нито да се разпорежда с наследствени права.

В настоящия случай детето не е направило формално изявление, с което да приеме наследството по опис. Това от своя страна, съобразно изложеното до момента, е достатъчно основание за оставяне на молбата на молителя без уважение.

Обстоятелството, че вече има издаден Нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижимия имот при съответните квоти по никакъв начин не води до извод, че детето не трябва да приеме наследството по опис, в каквато насока са възраженията на жалбоподателя. Както бе посочено по-горе, целта на законодателя да предвиди, че непълнолетните приемат само по опис и то при изрично изявление, е да се обезпечат техните интереси, като се ограничи отговорността им за задълженията на наследодателя само до стойността на получения от наследството актив, като издаването на нотариален акт, с който се признават определени права, по никакъв начин не може да гарантира постигането на тези цели. Още повече, че не е ясно какви ще са окончателните параметри на евентуален договор за доброволна делба, доколкото не са представени доказателства в тази насока. Не е ясно какво точно ще получи детето, за да бъде преценено евентуално и дали разпореждането ще бъде в негов интерес.

Доколкото в случая липсва приемане по опис от страна на детето А. З., то същото не е носител на наследствените права и задължения, съответно не може да се разпорежда с наследствени права.

Поради изложените съображения обжалваното Определение се явява правилно и като такова ще бъде потвърдено изцяло.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №19/07.01.2026г., постановено по гр.д.

№2237/2025г. по описа на Районен съд- Карлово, III гр.състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4